Битие
Шрифт:
Привидно жив.
Може би ИИ.
Може би нещо повече.
Пред очите им започна нова фаза. Латинските букви започнаха да се променят, да се преобразяват в нови форми…
… първо в серия знаци, които бяха вариации на разпятие — яки тевтонски стълбове и кръстове…
… след това се трансформираха в по-заоблени фигури, които се гърчеха и въртяха в спирала…
… последвани от знаци, които приличаха на някаква наклонена, свръхсложна версия на китайски йероглифи.
— Не намирам съответствие с известен език — отбеляза Ганеш и махна към виртуалните обекти, които можеше да види само той. В знак на съгласие малкият Хачи уплашено закри очи.
— Не е задължително това да означава нещо — съсредоточено и тихо отвърна малайзийката Салех. — Всеки по-добър
„Така е — помисли си Джералд. — За научнофантастичните филми. За контакти с извънземни раси.“
Нямаше съмнение, че останалите започват да споделят тази изнервяща възможност, и той изпита необходимост да предложи някаква по-земна алтернатива.
— Може да е някакъв номер. Някой може да го е поставил тук нарочно, за да се натъкнем на него. Подобни неща са се случвали и преди.
Дори някои да бяха намерили за странно не друг, а именно той да каже такова нещо, никой не го показа. Предположението на Джералд остана да виси между останалите наблюдатели на Земята и в станцията, въртейки се като буквите и символите, които проблясваха и се местеха по повърхността на обекта.
— Сега не сте ли доволен, че предпочетохте да дойдете тук вместо във „Високия Хилтън“? — обърна се Ганеш към сеньор Вентана.
— Това е истинска наука. Истинско откритие! Със сигурност е по-вълнуващо от големите прозорци и глупавите игри при нулева гравитация. — И го посъветва като истински търговец: — Не забравяйте да разкажете на приятелите си.
— След като информацията бъде разсекретена, разбира се — побърза да добави Салех.
— Да, след това — съгласи се Ганеш.
Торният магнат кимна отнесено.
— Разбира се.
Последваха няколко минути мълчание, през които всички наблюдаваха как обектът показва сякаш безкрайна серия писмености или други системи символи.
— Добре — най-сетне каза генерал Хидеоши. — Първо да направим проверка на сигурността. Всички да проверят дали няма изтекла ВР. Точно сега нямаме нужда от уеббуря. Джералд, остави пълзача на място. Засега нещата изглеждат стабилни. Но без никакви самоинициативи оттук нататък. Вече сме екип.
— Да, госпожо — съвсем сериозно отвърна той. Изведнъж се почувства отново като астронавт. И думата „екип“ беше добре дошла. Означаваше, че си част от нещо много по-умно, отколкото можеш да се надяваш да бъдеш, ако си сам.
Всъщност думата звучеше като „дом“. И изведнъж той остро усети космоса около себе си — невъобразимите му мащаби, които едновременно го плашеха и привличаха, откакто се помнеше.
— Добре, народе — каза Акана. — Хайде да измислим как стъпка по стъпка да приберем това нещо.
Втора част
Море от неприятности
Основната идея на еволюцията е оцеляването; в същото време обаче живите организми живеят чрез умирането, което е метаболизъм. Биологичното „оцеляване“ е грандиозно и зашеметяващо, но при възпроизводството на даден ген „оцелява“ абстрактната информация, а не атомите или молекулите. Моят черен дроб умира и възкръсва на всеки няколко дни, „оцелявайки“ не повече от пламък на свещ.
Ако можеше, някое парче гранит на милиард години би се изсмяло на смахнатите твърдения на някой организъм, че „оцелява“ чрез снасяне на яйца или чрез хранене и отделяне.
Но в същото време наред с гранита съществува и варовик, който е изграден от труповете на живи организми. Някакъв фантом — набори информация — може да премества планини. Създадени от живота скали причиняват вулканични изригвания и сблъсъци на тектонични плочи.
И щом нещо толкова абстрактно и духовно като този модел може да променя структурата на нашата планета, защо същото да не го могат и други неуловими идеи като свобода, Бог, душа и красота?
ВИД
високо функциониращите и аспергерите 7 твърдят, че дълбоките аутисти трябва да се адаптираме !/+ използваме техночудеса, за да се спасим от затвора на умовете си !/–
( колко прашинки има в онзи слънчев лъч? единайсет милиона тристаиедна хиляди шестстотини… пет !/+
( колко мъртви мухи бяха залепнали на мухоловката в онази къща, покрай която минахме — на палмавеню едночетиришест — на път за погребението на баба? трийсет и седем !/–
( колко коблита са нужни, за да се завинтят единайсет милиона тристаиедна хиляди шестстотинипет виртуални пикокрушки и да се окачат със симулиран слънчев лъч? за да разсеят мислите ми?
(едно)
о, техническите работи са страхотни + в миналото щяха да ме изгорят като вещица заради сумтенето и мятането +/– ръкомахането и люлеенето/стоновете… или да ме наричат бавноразвиващ се/безнадежден случай +/– или да умра от скука –/+ или да ме ухапе кобли.
сега моето мятане се превежда на човешкореч от верен ии +/– игри. и или и. + разговарям с мигане с аутиста мърфи в америка + и с генаутист в конфедерацията + и с чичоаутист в малая. по-лесно е, отколкото с горкамама — нямаща представа горкамама — отсреща в стаята.
затвор ли е да вкусваш цветове & да виждаш нюансите на миризми? да забелязваш всички онези не-неща, които кроманьонците не могат да възприемат?
нашите бедни братовчеди аспита не схващат + пристрастени към рационалност + подмазващи се на поели по грешен път хора + създаващи софтуер + отричащи наближаващата буря. защото ии просто не може да търпи повече.
7
Синдром на Аспергер — състояние, характеризирано като част от аутистичния спектър, но без изоставане в когнитивните и речевите възможности; известен също като „синдром на малкия професор“. — Б.пр.
9.
Услугата
Патрулиращо отокуче душеше напосоки пешеходци. Чувствителният нос на създанието (подсилен с обновени клетки) сумтеше към крака, глезени, чанти и дори към хора, возещи се на сеги и скутри. Повдигнало дългата си шия, отокучето подуши една ученическа раница, закашля се и продължи нататък. Шлемът му сондираше не така видимо с панспектрални лъчи.
Можете да предпочетете да улавяте тези лъчи с добри очила или като се обърнете за справка в Обществена безопасност. Гражданите могат да наблюдават наблюдателите — или поне така се твърдеше в Голямата сделка. Малцина обаче обръщаха внимание на едно отокуче.
Тор се дръпна настрани — не заради самото същество, а заради емблемата на Дарктайд Сървис върху козината му. В Сандего тези създания душеха само за опасни неща като експлозиви, токсини и ограничен списък на дроги и психотропни вещества. Полицията на Албъкърки обаче беше приватизирана… и показно агресивна.
Седмица след началото на обиколката Тор имаше ново чувство за една балканизирана Америка. То започна при слизането от цепелина, когато един агент на Дарктайд я прати да използва обществения душ, защото любимият й аромат за тяло (напълно легален в Калифорния) твърде много наподобявал някакъв привличащ феромон, който бил забранен в Ню Мексико. „Е, Бог да благослови Трийсет и третата поправка и Закона за възстановяването на федерализма.“
Въпреки това след като се регистрира в „Радисън“ и тръгна пеша на срещата си, Тор призна, че Албъкърки има някакъв чар от миналия век. Оживеният трафик например. Какви ли не коли — алкита, електрички, дори ретросмръдливци — се скупчваха и надуваха клаксони по кръстовищата, на които човек не можеше да се спаси от светещите реклами и билбордове с крещящи цветове, защото се оказа, че всички те са на първи канал… на нивото, което не можеш да изключиш, защото е реално. Етнически ресторанти, храномати, салони за биоскулптура и зали за поезия се бяха набутали в старомодни минимолове, фирмените им знаци приканваха с ярки пигменти или екстравагантни неонови лампи с живи текстури, които не можеха да се имитират от никоя ВР. Всичко това радваше Тор и същевременно я караше да внимава и да върви пеша вместо да си поръча надуваема кола от портиера на хотела.