Битие
Шрифт:
— За мен е удоволствие — отвърна Хамиш, загледан в характерните сиви коси на сенатора, завързани на горда опашка и обрамчващи изсечените му черти и лице, което изглеждаше завинаги почерняло от годините под слънцето на Централна Америка. Стронг беше висок — почти колкото Хамиш. Изисканите дрехи и скъпият маникюр рязко контрастираха с мазолестите фермерски ръце, мускулести и явно свикнали на тежък, макар и носещ удоволствие труд.
— Бяхте лидер в нашето Движение, сенаторе. Според мен заслужавате известно доверие дори поради липса на доказателства за обратното.
— Това е мнението на малцинството. —
Хамиш трепна. Това бяха собствените му думи, изречени предишния ден в полузатворения фенчат, малко преди да му се обадят да долети тук и да се срещне със Стронг. Мненията във фенчата бяха „неофициални“ и се защитаваха с псевдоними. Сенаторът намекваше, че все още разполага с достатъчно ресурси.
— На всички ни се случва понякога да казваме неща, които бихме желали да не се разчуват.
— Да, така е. Същото се отнася и за онова, което направих миналия вторник… — Стронг замълча за момент. — Заповядайте във вътрешния ми кабинет. Искам да ви помоля за една малка услуга, преди да пристъпим към работа.
Направи знак на Хамиш да мине покрай трио живописно облечени секретари (един мъж, една жена и един явен хермафродит, всички несъмнено минали през скъпи лицепластики) и да влезе в личния му кабинет, украсен с произведения на изкуството от американския Запад. С набитото си око за изящни неща Хамиш огледа помещението, като го сравняваше с виртуалната обиколка, която бе направил, докато пътуваше насам в частния самолет. Заслуша се във вътрешния глас на иисистента си: Ригълс можеше да се включва в ларингалните нерви на Хамиш и да предава през тях:
„Оригинална бронзова статуетка на Ремингтън на препускащ ездач, който стреля през рамо… и друга отливка в мащаб едно към едно, направена десетилетия по-късно от художествена кооперация «Блек Хилс», показваща шайенски воин, преследващ…
… голям въртящ се стол, тапициран с бизонска кожа… бюро от тиково дърво, скоростно отгледано от дърворезервоарна компания от Луизиана, чийто съсобственик е Стронг, доколкото си спомням… няколко резби от китова кост, предимно оригинали от деветнайсети век, макар че онази в края е нова — подарък от инуитския клан Пойнт Бароу в знак на благодарност за помощта на Стронг относно правата за лов на гърбати китове…
… плюс голяма фотография на сенатора с първенци на лакота пред паметника на Циолковски, с лопати и четки, участващи в почистването на статуята на Лудия кон от пепелта на Йелоустоун. Снимката е преместена напред и в центъра след гафа във вторник…
… и абстрактен мобил в левия ъгъл на помещението, съставен от двайсет тънки метални лоста с оцветени топки от слонова кост в края, полирани от безброй потни длани… всички лостове са хитроумно настроени да се въртят и движат последователно в почти случаен ритъм като Госпожа Късмет. Авторът е нарекъл произведението си Многоръкия бандит, тъй като лостовете преди това са били част от игрални машини. Но племето, поръчало изделието, е избрало друго име. Сопите на възмездието. Най-сетне подходящото оръжие за оправяне на сметките.“
Хамиш беше свикнал да посещава покоите на важни клечки. Славата отваряше пред него много врати. Но и Овалният кабинет не
„Еха. Би било жалко да се изнася всичко това. За да се освободи място за някой демократ.“
Сенатор Стронг свали от библиотеката няколко книги с твърда корица.
— Ще направите ли удоволствие на един ваш почитател? — И отвори първата на титулната й страница. „Хартиена следа“.
Обичайните смесени чувства. За Хамиш писането на автографи беше голяма досада. И в същото време това бе един изравняващ момент. Политиците можеха да са луди фенове като всички останали, да изпадат във възторг от някой стар бестселър или да го разпитват за актьорите, с които се е срещал по време на снимки. Замисли се какво посвещение да сложи. Нещо оригинално, ласкаещо и лично… и в същото време не прекалено приятелско, особено към човек, кой то бързо се превръщаше в национален парий. Нямаше смисъл да му дава причина да твърди, че Хамиш Брукман му е „скъп приятел“.
Надраска „На Крандъл С — дръж се здраво и бъди Силен!“ и добави към тъпото остроумие и обичайния си подпис. След това бързо подписа останалите книги. Интересна колекция — все романи за Движението.
„Бивни!“
„Култ към науката“.
„Самонаблюдателна кръв“.
Последното заглавие бе от онези, които изобщо не харесваше. Може би трябваше да настои в киностудиото да го променят.
— Задължен съм ви. — Сенаторът събра книгите. — А сега…
И млъкна.
— А сега… — повтори Хамиш. Беше му навик още от дете. Да подканва хората да продължат по същество. „Животът е прекалено кратък.“
— Да. Значи така. Както сигурно сте се досетили, поканих ви заради случилото се миналия вторник. — Стронг се намръщи и мъжествените му бръчки станаха още по-дълбоки. — Господи, къде са ми обноските! Моля, седнете. Да ви предложа кафе? Шоколад? И двете са от зърна, отгледани по бреговете на Биг Хорн.
Хамиш се настани в креслото за гости, сгъна дългите си крака и отказа почерпката с леко поклащане на глава. Бяха стигнали до главната тема и на Стронг му личеше. Капка пот на челото. Нервно облизване на устни. Едната ръка несигурно докосна другата. Хамиш си отбеляза субвокално всичко това.
— Не? — Сенаторът се обърна към барчето. — Тогава нещо по-силно? Какво ще кажете за огнена вода от стрелковидна трева? „Прериен отмъстител“ е дестилирана…
— Споменахте за неотдавнашните събития… стига да могат да бъдат обсъждани дискретно?
— Кабинетът ми е проверен от Дарктайд Сървис. Пък и нима имам да крия нещо?
Хамиш примигна. Лично той знаеше няколко неща, които сенаторът би искал да не стават обществено достояние — и това бяха стари новини. Този човек определено имаше стил. Направо хуцпа 6 .
6
Самоувереност (идиш). — Б.пр.