Битие
Шрифт:
Не беше нейна работа да отговаря на подобни подигравки. За целта си имаше професионални рекламни лица и говорители, които оправдаваха по-нататъшното търсене, като носеха вода откъде ли не. За да поддържат надеждата, че някой ден ще зърнем син свят, някаква друга Земя, и това ще вкара малко свежа радост в човечеството. Дотук обаче борбата беше тежка и мъчителна.
Дори сред останалите „строители на катедрали“ от аристокрацията личният проект на Лейси не се ползваше с уважение. Хелена Дюпон-Вонесен и другите водещи трилионери смятаха Далекотърсача за прахосничество при положение че толкова много проблеми на съвремието отчаяно се нуждаеха от внимание. Новите болести, плъзнали по потопените крайбрежия, изискваха създаването на нови институти, които да ги изучават. Врящи градове, където някой разкошен културен център можеше
Новблес оближ. Ключова част от Голямата сделка, целяща да елиминира класова война, която според компютърните модели щеше да направи 1789 г. да изглежда като невинно забавление. Макар че никой не очакваше Голямата сделка да издържи дълго. Говорещата чрез папагала Хелена като че ли намекваше, че времето изтича. Лейси не беше изненадана.
„Но един съюз с Пророка… с Тенскватава и неговото Движение…
Трябва ли да се стига дотам?“
Не че Лейси изпитваше някаква особена лоялност към Голямата сделка. Или към демокрацията и всичко останало. Ясно беше, че западното Просвещение клони към края си. Някой трябваше да ръководи новата ера, така че защо да не са онези, които са били създавани и отглеждани за управление? По този начин са били нещата при 99 процента от човешките култури в миналото. (Как могат 99 процента да грешат?) А с инерцията на своето движение Тенскватава можеше да изиграе решаваща роля и да даде на общността на богатите повода, от който се нуждаеха.
„Пък и какъв е смисълът да имаш купища пари, ако не можеш да си купиш онова, което ти трябва, когато ти трябва?“
Онова, което тормозеше Лейси, не бе необходимостта от ограничаването и контролирането на демокрацията. Тормозеше я целта на Пророка. Цената, която щеше да поиска за връщането на аристократите на власт. Другото нещо, което също трябваше да се случи с падането на Просвещението.
Стабилност. Решително забавяне на главоломните промени. Отказване.
И Лейси знаеше, че точно тук може да се натъкне на неприятности. Защото сградите и монументите, които тя обичаше да гради и които носеха името й, имаха за цел да разтърсват нещата! Инструменти, средства и институции, които ускоряваха промените.
„И какво? Аз съм съпругата на Джейсън. И майката на Хакер.“
Тази мисъл донесе известно горчиво удовлетворение. И макар сърцето й още да се свиваше от тревога, Лейси почувства по-силна връзка с безпътното си момче, което може би в този момент се носеше като петно пепел в топлото море.
„Никога не съм гледала на нещата от тази гледна точка. Но и аз по свой начин съм също толкова всеотдайна, колкото е той и колкото беше баща му. И аз съм също така жадна за скорост.“
Друг потенциален път към гибелта е нарочната или случайната злоупотреба с науката.
Да вземем нанотехнологията. Навремето, през 60-те години на 20 век, Ричард Файнман предсказваше, че могат да се постигнат големи неща с помощта на миниатюрното. Мечтатели като Дрекслър, Питърсън и Беър предричаха машини с размерите на молекули, които изграждат съвършени кристали, свръхздрави материали или изключително сложни платки — буквално всичко, което си поискаме — атом по атом.
Днес най-новите компютри, пленати и дизайнерски дроги зависят от подобни инструменти. Също като модерните канализации и системи за рециклиране. Скоро умни наноботи ще пътуват в кръвоносната ни система, ще премахват натрупаната през живота ни шлака и дори ще връщат часовника на годините назад. Някои си представят наномашини, които почистват замърсени водоизточници, възстановяват равновесието в стерилните океански
Ами ако тези миниатюрни машини се измъкнат от програмирането си и започнат да се възпроизвеждат извън заводите? Могат ли да се развият и да се адаптират така, че да се възползват от природата? Зловещи фантастични произведения ни предупреждават за репликатори, които изяждат биосферата и побеждават собствените си създатели.
Или тази технология може да бъде покварена, за да се използва за най-древното занимание на човека. Представете си надпревара във въоръжаването между подозрителни държави или глобални синдикати, които се страхуват, че другите разработват тайно нанооръжия. Когато опасността идва в такива малки размери, можем ли да сме сигурни, че ще я забележим?
12.
Чиракуване
Мъжът зад бюрото прехвърляше каменно преспапие от едната си ръка в другата.
— Естествено, госпожице Повлов, ние смятаме, че проектът ни е разбран погрешно.
„Естествено — помисли Тор, като внимаваше да не го казва субвокално. Нямаше нужда в записа й да се появява сарказъм. — Всички са разбрани погрешно. Особено онези, които се опитват да поправят несъвършенствата в човешката природа.“
Д-р Акинобу Сато се облегна в стола си.
— В центъра „Аткинс“ не работим за някакъв велик замисъл за човешкия вид. За нас ролята ни е в разширяването на възможностите за нашите близки и за идните поколения. Нима се различаваме по някакъв начин от останалите, които се борят с тъмнината?
Думите така съответстваха на собствените й мисли отпреди секунди, че Тор примигна. „Сигурно е някакво съвпадение. Не съм първата, която повдига този въпрос.“
И въпреки това… съвременните сензори можеха да доловят активирането и на един-единствен неврон в другия край на стаята. Мониторите в стената можеха да следят общите ти емоции и дори да бъдат научени да отговарят на мисловните команди на собственика на дома. И винаги се носеха зловещи слухове за следващата голяма стъпка — истинското четене на мисли. Разбира се, това бяха само приказки.
И все пак тези любопитковци в „Аткинс“ можеха да се окажат първите, направили този скок. По време на обиколката, преди да влезе в кабинета на Сато, тя беше видяла…
… напълно парализирани хора, които се движеха грациозно, като контролираха роботизираните си крайници без електроди в черепа.
… малко момиче, което командваше двайсет летящи ИИ устройства едновременно, като съчетаваше мускулни потръпвания, щракане със зъби и субвокално мърморене. Явно беше някакъв рекорд.
… човек, който при катастрофа беше изгубил цяло церебрално полукълбо и никога вече нямаше да проговори, но чиито пръсти скицираха ВР картини във въздуха. Ако го гледаш без очила, може да го помислиш за луд, който ръкомаха и сочи нищото. Но когато се включи в подходящото ниво. Тор видя от мърдащите му пръсти да изригват образи, които бяха толкова детайлни и убедителни, че… кой се нуждае от думи?
А и онези, които пораждаха толкова много вълнение и спорове — жертвите на аутизма, изпратени тук от цял свят от родителите, търсещи някаква надежда. „Аткинс“ се специализираше в „учени“ и Тор беше очаквала да види подвизи в областта на математиката и запаметяването. И наистина, имаше няколко впечатляващи демонстрации като изчисляване наум на отдалечени дати и познаване на броя мъниста в буркан — нищо ново дотук. Д-р Сато искаше да покаже някои от по-новите постижения. Не така бляскавите. Но по-важни.
Тор гледаше как момчета и момичета, отдавна изолирани от близкия човешки контакт, водят нормални на вид разговори и дори си сътрудничат в игра. След като говори известно време за честотата на срещане на погледите и коефициента на съпричастност, Сато стигна до основния въпрос.
— Започваме със стимулиране на областите от мозъка, които „отразяват“ движенията на тялото на другите хора. Освен това манипулираме парието-окципиталната бразда, за да провокираме така наречените изживявания извън тялото. Тези състояния на ума някога са имали голяма тежест в религиозните типове. Днес обаче ние предизвикваме по свое желание насочена навън съпричастност или самонаблюдение.