Битие

Брин Дейвид

— Ами, сър… в четвъртък се опитахте пред цял свят да обясните първоначалното си… поведение във вторник с твърдението, че сте били отровен.

Определено паметна сцена. Застанал между съпругата и любовницата си, с децата и от двете страни, сенаторът се беше опитал да влезе в ролята на засегнат порядъчен гражданин, жертва на тайни конспирации. Не беше нито красиво, нито ефективно.

Стронг се намръщи.

— Да, това ме представи в доста глупава светлина. Сякаш нося вода от девет кладенци, за да намеря извинение. Гърча се,

за да се освободя от куката за нещата, които казах. Разбира се, най-обезсърчаващото е, че всичко е истина.

— Да не искате да кажете, че наистина…

— Съм бил отровен ли? И още как. Имам много сериозни основания да твърдя, че ненормалното ми поведение бе предизвиквано от опиат, добавен от някого в храната ми точно преди първото избухване.

— Отровен. — Хамиш замълча за момент, за да осмисли чутото. — Здравето ви… пострадахте ли по някакъв друг…

— Не. Все още съм Силния бик. — Сенаторът се изсмя малко на сила. — Било е само психотропно и с временно действие, както ми казаха.

Хамиш кимна енергично.

— Това е чудесна новина. Така се превръщате в жертва. Разбира се, някои от нещата, които казахте… ами такова, не могат да се върнат обратно. Например никога няма да спечелите отново гласовете на Ацтлан или Меди. Но пък има Алгебра на прошката, сенаторе. Най-голямата част от поддръжниците ви, особено Първата нация… те ще се върнат, ако можете да докажете, че всичко случило се е по вината на наркотик.

Крандъл Стронг се намръщи.

— Това ми е известно. Уви, нещата не са така прости.

„Без майтап — помисли си Хамиш. — Именно в такива случаи се обръщат към мен вместо към ченгетата или службите за сигурност.“

— Продължавайте, сър. Кажете ми какво знаете.

— Много неща. Например, като преглеждам видеозаписите от миналия вторник, мога със сигурност да кажа кога са ми пробутали веществото. Точно преди речта ми на официалния обяд за градската пренаселеност и масовото преместване в Рапид Сити.

— Е, това е добро начало — каза Хамиш. — Ако не искате да намесвате федералните или Дарктайд, познавам някои детективи без явни политически връзки, които никога не са влизали в Гилдията на ченгетата. Ще могат дискретно да анализират всеки видеозапис и да открият кой…

Сенаторът поклати глава.

— Собственият ми инфоуеб асистент вече направи това с помощта на най-новото поколение наблюдаващ ииуер. Знаем кой е и как го е направил.

— Тогава защо…

— Всъщност извършителят не само е заснет съвсем ясно, но и се свърза с кабинета ми по-късно, за да се фука и да отправя заплахи.

Думите му накараха Хамиш да примигне.

— Разбира се, може да става дума просто за някой самохвалец, опитващ се да се възползва след свършения факт. Трябва да подкрепите това с доказателства, мотив, удобен случай…

— Всичко това ни осигури самият той! Ще ви дам копие. По дяволите, това

си е цяло проклето самопризнание!

— Но… но тогава защо не сте предприели действия? Повдигнете обвинения! Изчистете името си.

Стронг се тръшна в стола с бизонската кожа. Веждите му се свъсиха.

— Смятаме да го направим след седмица, може би две…

— Защо да чакате? — И Хамиш сам отговори на въпроса си: — Заради заплахите.

— Именно. Отровителят ме изнудва.

— Хм. Тези две престъпления рядко вървят ръка за ръка. Не е нужно да ми казвате какво има срещу вас…

— Щях да ви кажа, стига да знаех! Всичко се върти около липсващата информация.

— Липсващата… Аха. Имате предвид вида на отровата. Как ви е накарала да се държите по такъв начин.

— Да! Използва именно това, за да ме изнудва!

— Не ви разбирам…

— Ако повдигна обвинение или предприема други мерки, отровителят ще оповести състава на веществото, което е използвал срещу мен.

Хамиш го зяпна.

— Не разбирам.

— Точно така реагирах и аз! Какво значение би могло да има това? Споменахте за Алгебрата на прошката, господин Брукман. Има обстоятелства, които смекчават почти всяка грешка, а това да си жертва е сред първите. Да, част от пораженията ще си останат. Както сам се изразихте, думите не могат да се върнат обратно. Но много неща могат да бъдат простени, ако хората разберат, че тирадата ми е била предизвикана от променящо съзнанието вещество. И този тип, Роджър Бетсби, ще понесе сериозно законово или частно възмездие. Но въпреки това той е абсолютно сигурен, че държи козовете!

— Защото може да разкрие какво е използвал? Само това ли?

— Само това. — Сенаторът се наведе напред, опрял лакти на бюрото. — Сега разбирате ли защо се обърнах към вас?

„Защото въображението е силната ми черта — помисли си Хамиш. — Плюс ревностната ми всеотдайност към Каузата.“ За първи път изпита известен ентусиазъм. За разлика от последния му книгофилмов проект, тази задача изглеждаше достойно предизвикателство.

— Мога да се обадя тук-там. На детективи и техници, които имат усет за необичайното… — замислено промърмори той.

— Дискретно.

— Напълно дискретно, сенаторе.

— Добре. — Стронг стана и закрачи напред-назад. — В такъв случай ще изчакам седмица. Или повече, ако ви е нужно време.

— Черната работа няма да се върши от мен, нали разбирате? — предупреди го Хамиш. — Имам твърде много задължения. Но ще създам екип и ще ръководя нещата, ще се погрижа всичко да бъде изпипано.

— Добре, добре — отривисто отвърна сенаторът. Въодушевлението му като че ли се бе уталожило. — Естествено, има и други нива. Бетсби със сигурност е върхът на по-голямото копие, насочено към сърцето на нашето Движение! Има толкова много сили, надяващи се да извадят от релси крехката ни цивилизация! Ние предлагаме надежда, но те са готови на всичко, за да ни попречат!