Битие
Шрифт:
Време беше да си тръгва. Стронг си беше спечелил репутация с пламенните дрънканици, било то с отрови или без.
— Естествено, надяваме се на епоха на…
— Вижте само последните сто години! От бурната радост след разгромяването на Хитлер и края на Студената война… до сътресенията в Япония и Китай… през Големия грабеж, Ужасния ден и Голямата сделка… имало ли е и един-единствен момент, в който да сме могли да поспрем и да помислим? Злото непрекъснато променя лика си! Но целта си остава…
Хамиш стана.
— Ще имам предвид възможността за нещо организирано. За конспирация.
Думите му обаче бяха автоматични. Вече започваше да съставя мислено разследващия екип… заедно с предварителния разчет на разходите. Разбира се, когато
Стронг изведнъж отново стана приветлив, заобиколи бюрото и го хвана за лакътя.
— Е, в такъв случай мога да си отдъхна.
Спря го отново едва при вратата на кабинета.
— Все още е жив споменът за времето, когато тази нация крачеше по планетата като титан. Разбира се, извършвала е престъпления — случва се, когато незрели хора се напомпат със самочувствие и сила. Повечето от деветстотинте племена, народности и общности, съставящи днешна Америка, са страдали от ръцете й в един или друг момент. Особено моите собствени прадеди! Но въпреки това, изправена пред такива изкушения, коя голяма сила е постигнала по-добро съотношение на добрите дела спрямо лошите? Рим? Великобритания? Някоя друга „световна“ сила? Или днешните китайци, които са плъзнали из цялата планета, насаждат се навсякъде и говорят за тяхната Слънчева система, замърсяват девствени планети с автоматични сонди и обявяват за свое всяко нещо, което видят? Ако онази тяхна пилотирана експедиция беше успяла…
— Прав сте, сенаторе. А сега, ако бъдете така добър да наредите на асистента си да ми предостави цялата информация за отровителя…
— Или така наречения Земен съюз — сенатор Стронг буквално изплю името, — който заговорничи да ни натика под едно световно правителство с десетократно по-голяма задушаваща бюрокрация…
— Е, все пак ЗС си има своето приложение — не се сдържа Хамиш. — Справят се добре с регулирането на най-опасните…
— Приложение!? ЗС!? — изсъска Стронг. Най-сетне пусна ръката на Хамиш и го изгледа с пламнали очи. — Вие сте близки с Пророка, нали? Тогава му кажете нещо ясно, Брукман. Кажете на Тенскватава, че не става въпрос само за мен. Има нещо много съмнително! Вони на убийствена разруха и богоненавистна лудост. Изправени сме пред повратна точка! И аз искам… трябва… да съм в състояние да помогна на човечеството да направи верния избор!
— Ще предам думите ви, сенаторе. Дословно.
— Е, добре тогава.
Стронг пое дълбоко дъх и широкото му червендалесто лице се промени. Той се ухили, отново хвана ръката на Хамиш и я стисна с отработената увереност на човек с власт… но и с трепета на едва сдържан гняв.
— Помогнете ми да пипна оня кучи син — каза той и тъмните му очи отново проблеснаха. — И онзи, който стои зад него.
Има и хибриден вид „природни“ катастрофи, усилени от човешката дейност.
Помните ли как (след Ужасния ден) група ненормалници бяха хванати да „оглеждат“ вулкана Кумбре Виеха на Канарските острови? Как правеха сондажи и търсеха някакъв начин да направят така, че половината от стръмната планина да рухне в морето? Според някои изчисления подобна лавина би предизвикала цунами, което би се стоварило върху всеки бряг на Атлантическия басейн, избивайки десетки милиони, които вече се борят с надигащите се води…
Поне така си мислеха маниаците, докато дълбаеха достатъчно широка дупка, за да побере тактически ядрен заряд. О, да, те бяха пълни сбърканяци, подлъгани да нанесат удара си. Както и да е, трезвите изчисления показват, че не биха постигнали подобен резултат. Вероятно.
Въпреки това има куп други опасности, които могат да бъдат катализирани от човешко действие или бездействие. Вземете например
Разбира се, подобни неща могат така или иначе да се случат. Някои от тях могат да обяснят измиранията на видовете в глобални и локални мащаби от миналото. Шансовете за подобна катастрофа обаче се увеличават, когато се намесят и хора. А хората са най-добри в бъркането там, където не им е работа.
8.
Отражение
— Казвам ти, Акана, в това има нещо шантаво — упорстваше Джералд; в момента се рееше в комуникационния център на космическата станция. Дребната чернокоса жена, която го гледаше от холоекрана, носеше тъмносиня униформа с по една звезда на раменете.
— Може и да е така — призна генерал Акана Хидеоши. — Показанията от този космически боклук са необичайни. Но дали това оправдава съкращаване на въжетата и още по-голямо изоставане от графика?
— Оправдава, ако алтернативата означава да изхвърлим нещо специално!
Винаги шумните циркулатори на станцията заглушиха тихата й, но видима въздишка.
— Джералд, няма ли поне веднъж да видиш голямата картина? Помисли си за финансирането. Ако намалим продуктивността…
— Стига, Акана — прекъсна я той със съзнанието, че генерал-майорът няма да настръхне от реакцията на един цивилен контрактор. — Целта ни не е просто да ловим космически боклук. Електродинамичните въжета ни предлагат възможност да усъвършенстваме пилотирането и да спечелим известна инициатива. От маневриране без реактивна тяга до пренасочване на инерцията, от изхвърляне на отпадъци и центробежна гравитация до…
Генерал Акана Хидеоши вдигна ръка.
— Ще ми спестиш ли лекцията? На минути сме от вземането на решение… дали да освободим обекта, когато върхът на въжето достигне долната точка от дъгата и да го пуснем по траектория…
— По която ще изгори в атмосферата. Тоест, ако се състои от нормални материали. Ами ако оцелее при навлизането? Ако е някаква аномалия, която ще улучи произволна точка на Земята…
— Винаги насрочваме момента на освобождаване така, че отпадъците да падат в океана, ако случайно оцелеят… — Акана повдигна вежда. — Да не би да се опитваш да спечелиш време с възраженията си?
— Кълна се, аз просто…
— Няма значение. Прегледах снимките, направени от върха на въжето по време на срещата. Да, показанията са необичайни. Но не разбирам какво ти се струва толкова специално.
— Възможностите на онази камера са ограничени. И въпреки това спектралните характеристики не отговарят на нищо, което сме хващали досега. Вземи например онзи нискочестотен профил, който предполага наличието на малък енергиен източник…
— … вероятно някоя стара батерия. Или остатъчно излъчване от химически реакции, несъмнено опасни. Работата ни е да се отърваваме тъкмо от такива неща.
— Ами ако е нещо непознато? Като нещата, които би трябвало да изследваме тук, на границата? Както и да е… вече наредих на пълзача да отиде да разгледа.
— Какво си направил?! — Акана Хидеоши изведнъж се изпъна. — Без да си ме попитал? — Звездите на директора на проекта сякаш го гледаха кръвнишки от двете й рамене, досущ като очите. — Ще са му нужни часове, за да се покатери от средата чак до върха на въжето! Дотогава болата ще е безполезна. Графикът на всяко улавяне трябва да се преизчислява!