Битие
Шрифт:
„Дано този глупак да си е сложил шлема. Може би трябва да опитам още веднъж…“
Зарева сирена.
Не я чу директно със запушените си уши, а я усети като трептене в челюстта. Думите на компютъра запулсираха настойчиво:
ГРЕШКА В НАСОЧВАЩАТА СИСТЕМА…
НЕУСПЕШНА КОРЕКЦИЯ НА ТРАЕКТОРИЯТА…
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НОВАТА ЗОНА НА КАЦАНЕ…
— Какво? — извика Хакер, макар че трясъкът наоколо погълна думите му. — Я стига глупости! Платих за тройно осигуряване…
Млъкна. Нямаше смисъл да крещи на един ИИ.
— Обади се на посрещащите съдове и им кажи…
ГРЕШКА В КРИПТИРАНЕТО НА КОМУНИКАЦИИТЕ…
НЕ МОГА ДА ЗАРЕДЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАДАДЕНИЯ СПЕКТЪР ЧЕСТОТИ…
НЕ МОГА… ДА СЕ СВЪРЖА… С ПОСРЕЩАЩИТЕ…
— Премахни криптирането! Изпрати съобщението без кодиране. Потвърди!
Не беше време да се измъква от папараци и екоманиаци. Има случаи, когато трябва да се пази тайна. И други, когато това е безсмислено.
Само че този път корабният ИИ изобщо не отговори. Трептенето в челюстта на Хакер се превърна в жално бръщолевене, субпроцесорите продължаваха да дрънкат неразбираемо. Хакер изруга и заблъска капсулата с юмрук.
— Изръсих се куп пари за най-качествения комплект. Някой ще си плати за това!
Думите бяха сурови безмълвни вибрации в гърлото му. Но Хакер щеше да запомни това обещание. Беше подписал отказ от претенции по силата на Международния договор за екстремни спортове. На Земята обаче имаше петдесет хиляди частни детективски и правозащитни служби. Някои щяха да заобиколят правилата на Гилдията на ченгетата — срещу тройна такса.
„Ъгълът на навлизане е сбъркан — осъзна той, докато мозъкът му се тръскаше в шлема като зар в чаша. — Тези малки спортни капсули… са със силно ограничени параметри. След секунди… може да се превърна в много богат въглен.“
Нещо у Хакер ликуваше при тази мисъл. Ново изживяване, което да опъне нервите ти. Профучаване с рев покрай смъртта. Но дори това беше вгорчено от един вбесяващ факт.
„Не получавам онова, за което съм платил.“
Като разглеждаме дългия списък заплахи за съществуването на човечеството, може би трябва да започнем с природните катастрофи. Именно те са заличили предишните тартори на планетата. Свирепите динозаври и други господстващи зверове са посрещнали участта си с тъпа изненада, без да имат ръка, лапа или нокът, с който да й се противопоставят.
И тъй, какво може да ни стори вселената? Какво ли не. Слънчеви суперизригвания, свръхнови и гигантски черни дупки, които могат да профучат покрай нашето слънце. Или микроскопични черни дупки, които да се сблъскат със Земята и да ни изгризат отвътре. Или да попаднем в прожектора на някой магнетар 5 , в поток гама-лъчи или да бъдем изненадани от титанична експлозия в центъра на галактиката.
Ами ако Слънчевата система се забие на висока скорост в някой гъст молекулярен облак и към нас се посипят милион комети? А какво ще кажете за класиките в жанра? Като сблъсък с астероид? (По-нататък ще се спрем подробно на тази тема.) Да не забравяме и супервулканите, които продължават да трупат сили под Йелоустоун и на десетина други горещи местенца — гигантски магмени резервоари под огромно на лягане, които непрекъснато търсят къде да освободят напрежението. Да, вече се подплашихме веднъж. Но едно средно по мощност оригване не премахва заплахата. Става въпрос за кога, а не за дали.
Списъкът на природни катаклизми на фондация „Спасителна лодка“ е доста дълъг. Десетки и десетки сценарии, всеки от които достатъчно вероятен — чак до неизбежния край на Слънцето. Навремето ни уверяваха, че това ще се случи след пет милиарда години. Само че сега астрономите твърдят, че постепенното увеличаване на температурата на нашето светило ще достигне смъртоносната точка много по-рано! Прага, когато Земята вече няма да е в състояние да се отърси от достатъчно топлина, та дори да успеем да заличим всяка следа от парникови газове в атмосферата.
Кога ли? Неудържимото разпространение на пустините може да започне само след сто милиона години. Колкото да мигнеш с око! Горе-долу толкова време, колкото е било нужно на първите мънички бозайници да се подадат от дупките си, да зяпнат димящите останки от някой тиранозавър и да се превърнат в нас.
А може и ние самите да гръмнем веднъж завинаги всичко и да оставим само малки създания да щъкат сред руините ни.
Животът може би има само още един шанс да оправи нещата.
5
Неутронна звезда със свръхмощно магнитно поле. — Б.пр.
6.
Благоухание
— Идва криза, Лейси. Кряк. Не можеш да изоставиш собствения си вид.
Тя килна сламената си шапка, за да се предпази от яростното чилийско слънце, и отговори тихо:
— Какъв собствен вид?
Не беше най-доброто време да излезе да бере цветя в тясната камениста градина — особено на такава височина, под огромната страна на блестящия купол на обсерваторията. Имаше обаче правила, които забраняваха внасянето на животни вътре. О, астрономите щяха да направят изключение за Лейси, тъй като именно нейните пари бяха построили това чудо. Въпреки това „новблес оближ“ учеше, че човек не бива да се възползва от положението си. Или най-малкото да го прави показно.
Затова, докато чакаше предаването на гласа на посетителя си, Лейси си избра друго цвете — многоцветна марсианска роза, една от малкото разновидности, които цъфтяха толкова високо над морското равнище.
— Знаеш какво имам предвид. Кряк. Сегашното закърпено обществено споразумение не може да издържи. И когато се разпадне, може да се пролее кръв. Кряк. На потоци.
Сиво-синият папагал беше кацнал на криокафеза, в който го беше донесъл специалният куриер. Бързо размразената и в доста добра форма след дългото пътуване птица наклони глава и почеса с нокът пъстрата си страна. Изглеждаше доста отегчена — за разлика от думите, които изкрякваше с швейцарски немски акцент през извитата си жълта човка.
— Експериментът Просвещение върви към края си, Лейси. Кр-р-ряк. Най-добрите ИИ модели го показват. Всичките десет съсловия се приготвят.
Папагалът може и да изглеждаше късоглед и разсеян, но Лейси знаеше, че има отлично зрение. Още една основателна причина да проведе този разговор отвън, където можеше да се скрие донякъде зад шапката.
— Всичките десет съсловия? — попита тя, докато внимателно откъсваше поредното цвете. — Дори и Народът?
Нужни бяха няколко секунди, докато думите й минат през шифриращата схема на птичия мозък и се предадат по спътника към идентичен папагал, който да ги дешифрира в далечния Цюрих. След още секунди другите кодирани импулси накараха пернатото създание пред нея да забърбори раздразнено:
— Е, поне достатъчно много, за да имат значение. Стига си разводнявала темата! Знаеш какво казват моделите ни. Масите са най-опасното от всички съсловия. Особено ако са слаби. Да не искаш да видиш как по улиците търкалят бурета, пълни с осъдени на смърт аристократи? И този път не само в Париж, а по целия свят? Кряк!
Лейси вдигна поглед от малкия си букет, предимно сини и зелени цианоморфни цветя, предназначени за декориране на вечерната маса в близкия Манастир.
— Тази птица „разводнявала“ ли каза току-що? Хелена, този път изпревари самата себе си. Какъв чудесен пратеник! Мога ли да го задържа, след като приключим?
Едно блестящо като мънисто птиче око се взираше в нея през следващите три секунди забавяне, сякаш създанието знаеше, че животът му виси на косъм.
— Съжалявам, Лейси — най-сетне изкряка то. — Ако си върна папагала, хората ми могат да прекъснат шифриращите пътища… кряк! Но не можем да рискуваме да попадне в ръцете на неприятел. Разговорът ни може да бъде ретроподслушан. Виж какво. Имам отгледан друг папагал, досущ като този. Само ако обещаеш, че ще присъстваш на конференцията обаче. В противен случай се боя, че ще се стигне до, кряк, консенсус, че си ни изоставила. Че предпочиташ разните му там учени. И че може би мястото ти е в Петото съсловие.
Намекнатата заплаха звучеше съвсем сериозно. Лейси събра инструментите и цветята. Копнееше да може да даде израз на онова, което се спотайваше в сърцето й — че е готова да се откаже от всичко, от милиардите и слугите, стига подобно прехвърляне да е възможно! Ако можеше да промени социалната си каста по начина, по който го беше направил Чарлз Дарвин — по избор или с усилен труд…
Но същият този Бог — или шанс, — който я бе благословил с красота, остроумие и богатство (а после и с дълъг живот), бе пренебрегнал други качества. Със съвсем мъничко. Макар и да обичаше науката, Лейси така и не успяваше да се справи особено добре с тънкостите.