Легион

Брандън Сандерсън

Всички го погледнахме. Поне всички, които можеха да го видят.

– Къде другаде би отишъл вярващ човек, Стивън? След години спорове с колегите си? След като години е бил смятан за глупак заради вярванията си? Това е причината да разработи устройството. Отишъл е да отговори на един въпрос. Заради нас и заради себе си. Въпрос, който чака отговор от две хиляди години.

– Отишъл е да заснеме Иисус от Назарет, наричан Христос от последователите си, след възкресението му.

*

Поисках

пет места първа класа. Това не допадна много на началниците на Моника, някои от които не одобряваха участието ми. Запознах се с един от тях, г-н Девънпорт. Той миришеше на тютюн за лула, а Айви изкритикува липсата му на вкус в избора на обувки. Предпочетох така, вместо да го питам дали може да използваме служебния им самолет.

И така, сега пътувахме в първа класа. Аз разглеждах дебела книга на табличката пред мен, а Джей Си се хвалеше на Тобиас за оръжията, които бил успял да вкара на борда. Айви седеше до прозореца, а седалката до нея беше празна. Моника седеше до мен и се взираше в празната седалка.

– Значи, Айви седи до прозореца?

– Да - казах и прелистих още една страница.

– А Тобиас и моряка са зад нас?

– Джей Си е тюлен. Би те застрелял заради тази грешка.

– А другата седалка?

– Празна е.

Тя зачака обяснение, но аз не й го дадох.

– Какво ще правите с устройството?
– попитах.
– Ако приемем, че то съществува, а още не съм убеден в това.

– То има стотици приложения. В полицията, шпионажа, акуратното установяване на исторически факти, наблюдаване на развитието на Земята с научна цел…

– Унищожаване на древни религии.

Тя повдигна вежди.

– Вие вярващ човек ли сте, г-н Лийдс?

– Част от мен е вярваща - това си беше чистата истина.

– Нека предположим, че християнството е измама. Или, да речем, движение започнато от добронамерени хора, което се е разраснало повече от очакваното. Няма ли да е добре да можем да покажем това на света?

– Това не е спор, в който съм готов да навляза. Нужен ви е Тобиас. Той е философ. Но ми се струва, че сега спи.

– Всъщност, Стивън, съм силно заинтригуван от разговора ви. Между другото, Стан следи пътя ни. Каза, че може би ни очаква турбуленция.

– В момента гледаш нещо - каза Моника.

– Гледам Тобиас. Той иска да продължи разговора.

– Може ли да говоря с него?

– Предполагам можете, чрез мен. Но ви предупреждавам, не обръщайте внимание на нищо, което казва за Стан.

– Кой е Стан?

– Астронавт, когото Тобиас чува и за когото се предполага, че обикаля Земята в сателит. Като цяло е безобиден. Дава ни прогнози за времето и такива работи.

– Разбирам - каза тя.
– Стан още някой от специалните ви приятели ли е?

– Не. Той не е истински.

–

Мислех, че никой от тях не съществува?

– Така е. Те са мои халюцинации. Но Стан е специален. Само Тобиас може да го чуе. Тобиас е шизофреник.

Тя примигна изненадано.

– Твоята халюцинация…

– Да?

– Халюцинацията ти си има халюцинации?

– Да.

Тя се облегна назад с разтревожено изражение.

– Всички имат своите проблеми - казах.
– Айви има трипофобия, макар че като цяло се владее. Само не я приближавай с кошер на оси. Армандо е мегаломан. Адолайн има обсесивно-компулсивно разстройство.

– Ако обичащ, Стивън - прекъсна ме Тобиас, - кажи й, че смятам Разон за много смел човек.

Повторих думите му.

– Защо?
– попита Моника.

– Много е трудно за човек да бъде едновременно учен и вярващ. Науката приема само истината, която може да бъде доказана. А вярата определя, че истината е ядрото, което няма как да бъде доказано. Разон е смел заради това, което прави. Въпреки откритието му, едно от двете неща, на които държи, ще бъде отхвърлено.

– Може би е фанатик - отвърна Моника, - който сляпо търси потвърждение, че през цялото време е бил прав.

– Възможно е, но истинският фанатик не търси потвърждение. Потвърждението идва от Господ. Не, виждам нещо друго тук. Човек, който иска да обедини науката и вярата. И може би първият човек в човешката история, който е открил начин да приложи науката към истините на религията. Смятам това за благородно.

Тобиас се облегна назад. Прелистих последните страници на книгата, а Моника мълчеше замислено. Приключих с книгата и я прибрах в джоба на седалката пред мен. Някой дръпна завесата и влезе от икономичната класа в първа класа.

– Здравейте - дочух дружелюбен женски глас откъм пътеката.
– Забелязах, че има доста свободни места и реших да проверя дали няма да позволите да седна тук.

Новодошлата беше приятна жена в края на ‘20-те. Имаше тъмна по индийски кожа и тъмночервена точка на челото. Дрехите й бяха от преплетени червен и жълт цвят, а по рамото й се спускаше индийско подобие на шал. Не помня как се наричаше то.

– Какво става?
– попита Джей Си.
– Ей, Ахмед, нали не мислиш да взривиш самолета?

– Казвам се Калиани - отвърна жената, - и със сигурност не възнамерявам да взривявам нищо.

– Жалко - каза Джей Си, облегна се назад и затвори очи - или поне се престори, защото с едното око тайно наблюдаваше Калиани.

– Защо изобщо го търпим - попита Айви, докато се протягаше след дрямката си.

– Не спираш да кимаш - намеси се Моника.
– Имам чувството, че пропускам целия разговор.

– Така е - казах.
– Моника, запознай се с Калиани. Тя е нов аспект, заради който ни беше нужно празното място.