Легион

Брандън Сандерсън

Моника простена и разтърси глава.

– Какво…?

– Мисля, че не преценихме положението правилно - казах й.
– Съжалявам.

Думите ми прозвучаха странно спокойно, като се има предвид колко ужасен бях. В душата си аз съм учен - поне повечето ми аспекти са такива. Насилието не ми понася добре.

– Какво виждаш?
– попитах. Този път гласът ми потрепери.

– Малка стая - каза Айви, разтривайки китките си.
– Няма прозорци. Чувам канализацията и слаби шумове от улично движение. Все още сме в града.

– Доведе

ни на такова прекрасно място, Стивън - обади се Тобиас, кимайки с благодарност на Джей Си, който развърза краката му.

– Гласовете, които чуваме, говорят на арабски - каза Калиани.
– Подушвам и подправки. Шафран, куркума, смрадлика. Може би се намираме близо до ресторант.

– Да… - каза Тобиас със затворени очи.
– В далечината чувам футболен стадион. Преминаващ влак. Забавя ход. Спира. Коли, хора говорят. Търговски център?

Той рязко отвори очи.

– Гара Малха. Единствената гара в града, която се намира близо до стадион. Районът е гъсто населен. Ако викаме, може да привлечем помощ.

– Или може да ни убият - каза Джей Си.
– Завързан си доста здраво, кльощав. Моника също.

– Какво става?
– попита Моника.
– Какво се случи?

– Снимките - каза Айви.

Погледнах я въпросително.

– Моника и горилите й показваха снимки на Разон из църквата. Вероятно са питали всички хора там дали са го виждали. Ако е работил с някого…

Простенах. Разбира се. Съюзниците на Разон биха следили дали някой не го търси. Моника беше привлякла вниманието към нас.

– Добре - казах, - Джей Си, трябва да ни измъкнеш от тук. Какво трябва…

Вратата се отвори. Незабавно се обърнах към похитителите ни. Не видях каквото очаквах. Вместо ислямистки терористи, пред нас застана група филипинци, облечени в костюми.

– Виж ти - каза Тобиас.

– Господин Лийдс - започна мъжът, който стоеше най-отпред. Той отвори папка, пълна с документи.
– Доколкото ни е известно, вие сте много интересен и много… разумен човек. Извиняваме се за отношението си досега и много ми се иска да ви поставя в по-приятни условия.

– Усещам, че е подготвил предложение за теб - каза Айви.

– Казвам се Салик - продължи мъжът.
– Представлявам групировка, чиито интереси може би се пресичат с вашите. Чувал ли сте за НОФМ, г-н Лийдс?

– Национално-освободетелен фронт Моро - обади се Тобиас.
– Филипинска групировка, която иска да се отдели и да създаде своя държава.

– Чувал съм ги - казах.

– Имам предложение за вас. Устройството, което търсите, е у нас, но срещнахме някои затруднения в използването му. Колко ще ни струва помощта ви?

– Един милион щатски долари - отговорих без колебание.

– Предател!
– реагира бурно Моника.

– Та вие дори не ми плащате, Моника. Не можеш да ме виниш, че приемам по-доброто предложение.

Салик се усмихна. Беше повярвал, че предавам Моника. Понякога е полезно да имаш репутация на самотен и себичен мръсник.

Истината е, че съм само самотен. А може

би и малко мръсник. А когато у теб се среща тази смес, хората приемат, че нямаш скрупули.

– НОФМ е паравоенна организация - продължи Тобиас.
– Но насилието не е силната им страна. Затова сегашното положение е странно. Основните разногласия с филипинското правителство идва от религиозните им разногласия.

– Не е ли винаги така?
– попита Джей Си.

Той набързо огледа новодошлите за оръжия.

– Този е въоръжен - каза като сочеше водача им.
– А може би всички имат оръжие.

– НОФМ са филипинска версия на ИРА или на палестинската Хамас. Вторите май са по-добро сравнение, защото НОФМ често са приемани за ислямска организация. Повечето филипинци са римокатолици, но в района Бангсаморо - където действат НОФМ - доминира исляма.

– Отвържете го - каза Салик, като махна към мен.

Хората му тръгнаха да изпълняват заповедта.

– Лъже за нещо - каза Айви.

– Да - не остана назад Тобиас.
– Мисля, че… не са от НОФМ. Според мен опитват да припишат всичко на тях. Стивън, НОФМ са против въвличането на цивилни. Това е забележително. Те са борци за свобода, но имат строг правилник кого биха наранили. Напоследък се стараят да решават проблемите по мирен път.

– Това не ги е направило много популярни сред хората, които ги следват - казах.
– Има ли отцепили се групи?

– Моля?
– попита Салик.

– Нищо - отговорих му. Изправих се и разтърках китките си.
– Благодаря ви. Сега ми се иска да видя устройството.

– Насам, ако обичате.

– Копеле!
– извика след мен Моника.

– Какъв език!
– възмути се Айви. Тя и останалите ми аспекти излязоха след мен и един от пазачите затвори вратата като остави Моника сама.

Тобиас вървеше зад човека, който ме придружаваше нагоре по стълбището.

– Да, мисля, че са от Абу Саяф. Води ги човек на име Кадафи Джанджалани. Те са се отделили от НОФМ, защото организацията не е искала да продължи по същия път. Джанджалани е починал наскоро и бъдещето на групировката е под въпрос. Но целта му е била да създаде изцяло ислямска държава в района. Смятал е убийството на онези, които му се противопоставят за… елегантен начин да постигне целите си.

– Май имаме победител - каза Джей Си.
– Ето какво трябва да направиш, кльощав. Ритни човека зад теб, докато пристъпва. Той ще падне върху този зад него, а ти ще можеш да нападнеш Салик. Завърти го, за да избегнеш стрелба отзад, вземи пистолета, който е под мишницата му и започни да стреляш през тялото му по хората долу.

Айви го погледна ужасено.

– Това е ужасно.

– Нали не вярваш, че ще ни пусне?
– попита я Джей Си.

– Абу Саяф - обади се Тобиас услужливо, - са причинили множество убийства, атентати и отвличания на Филипините. Също така са много брутални с местните. Държат се по-скоро като организирана престъпна група, отколкото като революционери.