Легион

Брандън Сандерсън

Джей Си вдигна палец и направи гримаса.

– Все едно - казах.
– Трябва да тръгваме. Айви, не мисля, че Разон е работил сам. Дошъл е в страната с фалшив паспорт, а и някои други фактори не пасват. Възможно ли е да го е подпомогнал някой от тук? Може би някоя местна организация, която да му помогне да избегне подозренията и да се движи спокойно из града?

– Възможно е - отговори тя подтичвайки, за да не изостава.
– Не е невероятно да действа сам, но предвид обстоятелствата ми се струва малко вероятно. Сам ли се сети за това? Добра

работа.

– Благодаря. Косата ти е разрошена.

Стигнахме до колите. Моника, Айви, Джей Си и аз се качихме във втората, а горилите и другите ми аспекти - в първата.

– Възможно е да си прав - каза Моника, когато потеглихме.

– Разон е умен човек. Би искал съюзници. Възможно е да е някоя друга компания, може би израелска. Някой от съперниците ви знае ли за тази технология?

– Доколкото знаем - не.

– Стийв - обади се Айви, която седеше между нас. Прибра червилото, а косата й вече беше оправена. Явно опитваше да игнорира това, което бях видял.

“Дявол да го вземе - помислих си.
– Смятах, че двамата се мразят. После ще мисля за това.”

– Да?
– попитах.

– Искам да попиташ нещо Моника. Разон споменавал ли е на компанията им за подобен проект? Да направи снимки, чрез които да докаже християнството?

Повторих въпроса й.

– Не - отговори Моника.
– Ако го беше споменал, щях да ви кажа. Така щяхме да стигнем дотук по-бързо.

– Странно - каза Айви.
– Колкото повече работим по случая, толкова повече се убеждавам, че Разон е положил големи усилия, за да дойде тук, в Йерусалим. Защо не е използвал ресурсите, с които вече е разполагал - “Азари”?

– Може да е искал свобода на действията си - предположих, - за да използва устройството така, както желае.

– Ако е така, не би се обърнал към конкурентна компания, както предполагаш. Да го направи би го върнало в изходно положение. Притисни Моника. Струва ми се, че мисли за нещо.

– Какво?
– обърнах се към Моника.
– Искаш ли да добавиш нещо?

– Когато разбрахме, че камерата работи, Разон ни попита за някои проекти, върху които искаше да работи. Да разкрие истината за убийството на Кенеди, да отхвърли или потвърди записа на Голямата стъпка, направен от Патерсън-Гимлин. Такива неща.

– И вие сте го отрязали?

– Не знам дали сте обмислил сериозно това до какво може да доведе устройството, г-н Лийдс. Въпросите ви на самолета показаха, че поне сте се замислил. Ние го обмислихме обстойно и бяхме ужасени. Това нещо ще промени света. Разпространението му означава край на личния живот. Ако някой успее да достигне място, на което някога си се събличал, ще може да те снима гол. Представи си колко доволни ще бъдат папараците. Правосъдната ни система ще се срине. Няма да има съдебни заседатели, съдии, адвокати и съдилища. Полицията само трябва да отиде на местопрестъплението и да направи снимки. Ако си заподозрян и си намериш алиби, ще могат да проверят дали наистина си бил където казваш.

Тя разтърси глава.

Изглеждаше разтревожена.

– А историята? Националната сигурност? Ще стане трудно да бъдат пазени тайни. Щатите ще трябва да отцепват местата, на които е била държана важна информация. Няма да може да записваме нищо. Куриер, който носи тайна информация минава по улицата. На следващия ден можеш да заемеш удобна позиция и да снимаш какво има в плика. Изпробвахме това. Представете си какво е да разполагаш с подобна власт. А сега си представете какво ще е, ако всеки човек на планетата разполага с нея.

– По дяволите - прошепна Айви.

– Така че, не. Не бихме позволили на г-н Разон да направи снимки, с които да докаже или отхвърли Християнството. Поне не засега. Не и преди да обсъдим въпроса подробно. Мисля, че е бил наясно с това. И може би тук се крие причината за бягството му.

– Това не ви е попречило да си осигурите стръв, с която да ме привлечете да работя за вас. Подозирам, че ако сте направили това с мен, значи сте го сторили и с други важни хора. Събирали сте ресурси, за да се сдобиете със стратегически съюзници, нали? Може би и за хора от световния елит? За да можете да яхнете вълната, когато тази технология се разпространи.

Тя стисна устни, без да откъсва поглед от пътя пред нас.

– Вероятно на Разон му се е сторило, че така обслужвате собствените си интереси - казах.
– Не му помагате, за да открие истината пред човечеството, но събирате материали, с които да подкупвате. Или да изнудвате?

– Нямам правото да продължа този разговор - каза Моника.

Айви сбърчи нос.

– Е, знаем защо е заминал. Все още не мисля, че е отишъл при конкурентна компания, но трябва да се е обърнал все към някого. Може би към израелското правителство? Или…

Всичко потъмня.

*

Събудих се зашеметен. Не виждах ясно.

– Експлозия - каза Джей Си. Беше приклекнал до мен.

А аз бях… завързан някъде. За някакъв стол, с ръце зад гърба.

– Запази спокойствие, кльощав. Взривиха колата пред нас. Ние се ударихме в някаква сграда, помниш ли?

Не помнех почти нищо.

– Моника?
– попитах прегракнало и се огледах.

Тя беше завързана на стол до моя. Калиани, Айви и Тобиас също бяха завързани и със запушени усти. Охраната на Моника не се виждаше никъде.

– Успях да се измъкна след катастрофата - каза Джей Си, - но не успях да измъкна вас.

– Знам - отвърнах му. В този момент беше добре да не му натяквам, че е халюцинация. Вярвам, че някъде дълбоко в себе си, той е наясно какво точно представлява. Просто не желаеше да си го признае.

– Слушай, положението не е добро. Но запази самообладание и ще се измъкнете живи. Разбра ли, войнико?

– Да.

– Повтори.

– Да - казах тихо, но твърдо.

– Добър човек. Ще отида да отвържа другите - и тръгна да освободи аспектите ми.