Легион, Брандън Сандерсън

Легион

на обложку

Брандън Сандерсън

Шрифт:

Обърнах страницата, бръкнах в джоба си и извадих нещо и го поставих на масата. Светкавицата, която бях взел от камерата, точно преди експлозията.

– Не знам дали е нещо в самата светкавица или в крушките, но знам, че е сменял крушките, когато е искал устройството да не работи.

– Прекрасно - каза Тобиас.

–

Ще видим. Тази светкавица не работи. Вече я пробвах. Не знам какво й има. Сещаш ли се как апаратите са работили известно време, докато са били у Моника и колегите й? Много светкавици работят с няколко крушки, като тази. Подозирам, че само една от тях е свързана с времевия ефект. Специалните крушки горят бързо, може би след десетина снимки.

Прелистих няколко страници.

– Променяш се, Стивън. Забеляза това без Айви. Без помоща на никой от нас. Колко време остава, докато престанеш да имаш нужда от всички нас?

– Надявам се това да не се случи никога - казах.
– Не искам да бъда такъв човек.

– Въпреки това я преследваш.

– Така е - прошепнах.

Една стъпка по-близо. Знаех на кой влак се е качила Сандра - един билет се подаваше от джоба на палтото й. Бях успял да разчета част от цифрите.

Беше заминала за Ню Йорк. В продължение на десет години бях търсил този отговор, който беше едва малка частица от по-мащабното търсене. Следата беше стара, но все пак я имаше.

За пръв път от години имах напредък. Затворих книгата и се отпуснах назад, гледайки снимката на Сандра. Тя беше красива. Прекалено красива.

Нещо прошумоли в тъмната стая. Нито Тобиас, нито аз се изненадахме, когато нисък, оплешивяващ мъж седна на свободния стол до бюрото.

– Казвам се Арно. Аз съм физик, специализирал в областта на времевата механика, причинно-следствените връзки и квантовите теории. Мисля, че имате

работа за мен?

Поставих последната книга върху купа, които бях изчел през последния месец.

– Да, Арно - казах.
– Така е.

БЛАГОДАРНОСТИ

Както винаги, искам да благодаря на прекрасната ми съпруга Емили, която стоически търпи понякога дразнещия живот на професионалния писател. На Питър Алстръм, който помогна много за този проект. Друг човек, когото трябва спомена е Моше Федер, един от първите прочели тази книга. Той споделяше някои свои идеи и догадки от самото начало.

Благодаря на агента ми, Джошуа Байлмс, който както винаги беше невероятен. Други, които са сред първите прочели книгата са Браян Т. Хил, Доминик Нолан, Кейлин ЗоБел, Бен Олсън, Даниел Олсън, Карън Алстръм, Дан Уелс, Алън Лейтън и Итън Скарстедт.

Специални благодарности на “Събтераниън прес”, които отпечатаха тази творба. Бил Шефър и Яни Кузниа бяха фантастични. Също така се радвам много, че изданието получи прекрасна корица от Джон Фостър, чиито работи красят първите издания с твърди корици на “Мъглороден”. Версията в електронен вариант включва дизайн на корицата от Айзън Стюарт. Благодаря на всички ви!

Брандън Сандерсън

Тази книга е плод на въображението на автора. Всички герои, организации и събития, описани в това произведение са измислени или използвани според въображението на автора.

Превод: Дарин Димитров a.k.a. StraightEse - 2013 г.

LEGION