Легион

Брандън Сандерсън

Той посочи това, което приличаше на пощенска кутия на стената до вратата. Отворих го. Вътре имаше пистолет.

– “Ругер”, преработен за по-голям калибър - каза Джей Си със сумтене. Отворих барабана и извадих един от куршумите. Джей Си продължи.
– Това е оръжие за човек, който знае какво прави.

– Но го е оставил - намеси се Айви.
– Дали е бързал прекалено много?

– Не - каза Джей Си.
– Този пистолет стои до вратата. Имал е и друго оръжие.

– Оръжие, което да стои до вратата? Наистина ли имате този

навик?

– Трябва да разполагаш с нещо мощно, което може да пробие дървото, ако някой отита да влезе. Но при много изстрели с това, отката ще умори ръката ти. За лично ползване би носил по-малокалибрен пистолет.

Джей Си огледа пистолета.

– С този никога не е стреляно. Има вероятност някой да му го е дал. Може да е посетил приятел и да го е питал как би могъл да се защити. Истинският войник опознава оръжието си като го използва най-редовно. Никое оръжие не стреля право напред. Всяко има своите особености.

– Той е учен - каза Тобиас, който бе приклекнал сред книгите.
– Историк.

– Изглеждаш изненадан - казах аз.
– Завършил е докторантура. Очаква се да е умен.

– Завършил е теоретична физика, Стивън, а това тук са исторически и теологични книги. Сериозни четива. Трудно е да се занимаваш сериозно с повече от един предмет. Нищо чудно, че живее усамотено.

– Броеници - каза Айви, вдигна една от купчина книги и я огледа.
– Изглежда е била държана често. Отвори някоя от тези книги.

Вдигнах една от книгите на пода.

– Не, тази. “Делюзията Бог”.

– Ричард Докинс - казах, след като я огледах.

– Прочут атеист - Айви надничаше над рамото ми.
– Пълна е с контрааргументи.

– Вярващ католик сред море от светски учени - каза Тобиас.
– Да, много от тези книги засягат религиозната тематика. Тома Аквински, Даниъл У. Харди, Франсис Шефър, Пиетро Алагона…

– Има работен бадж - обади се Айви и кимна към нещо, висящо на стената. С големи букви пишеше “ЛАБОРАТОРИИ АЗАРИ”. Компанията на Моника.

– Извикай Моника и повтаряй това, което ти казвам.

– Моника!

– Вече може ли да вляза?

– Зависи - отговорих, повтаряйки думите, които ми нашепваше Айви.
– Ще ми кажеш ли истината?

– За кое?

– За това, че Разон сам е изобретил апарата и е включил “Азари”, след като е имал работещ прототип.

Моника ме погледна преценяващо.

– Баджът е прекалено нов. Не е захабен и издраскан от използване или от това, че е стоял в джоба му. Снимката не може да е на повече от два месеца, съдейки по брадата от снимката на баджа, която липсва на тази от Върмон. Да не говорим, че това не е жилище на човек с добре платена работа. С неработещ асансьор? В североизточната част на града? Не само, че кварталът е лош, но и е далеч от офисите ви. Той не е откраднал устройството. Изкушавам се да предположа, че вие сте опитали да го откраднете от него. Затова ли е избягал?

– Не дойде при нас с прототип - каза Моника.
–

Поне не с работещ прототип. Имаше една снимка, онази с Вашингтон, и много обещания. Бяха му нужни средства, за да направи стабилно работещ апарат. Явно онзи, който беше направил е работил няколко дни, след което е престанал. Финансирахме го осемнадесет месеца, с ограничен достъп до лабораториите ни. Дадохме му официален бадж едва, когато накара проклетия апарат да работи. И наистина открадна от нас. Договорът, който подписа изискваше всичкото оборудване да стои в нашите лаборатории. Използва ни като източник на средства, след което изтри всички данни и унищожи прототипите, за да избяга с единствения работещ.

– Истина ли е това?
– попитах Айви.

– Не мога да определя. Съжалявам. Ако можех да чуя сърдечния й ритъм. Може би, ако сложиш ухо на гърдите й…

– Сигурен съм, че идеята ще й хареса.

– На мен ми допада - каза Джей Си.

– Стига - каза Айви.
– Ще го направиш само за да надникнеш под сакото й, за да видиш какво оръжие носи.

– “Берета” М9 - обади се Джей Си.
– Вече надникнах.

Айви ме погледна намръщено.

– Какво?
– попитах я.
– Той го каза.

– Кльощав, М9 е ефективен пистолет. От поведението й съдя, че умее да го използва. Пъшкането й докато изкачвахме стъпалата беше преструвка. В много по-добра форма е от мен. Опитва да се представи за чиновничка в лабораторията, но очевидно отговаря за сигурността.

– Благодаря - казах му.

– Ти си много странен човек - обърна се към мен Моника.

Съсредоточих се върху нея. Тя беше чула само моята част от диалога, разбира се.

– Мислех, че си чела интервютата ми.

– Да, но те не те описват добре. Смятах, че превключваш от личност на личност.

– Това е раздвоение на личността. Съвсем различно нещо.

– Отлично - похвали ме Айви. Те ме бе обучила за психологическите разстройства.

– Въпреки това - продължи Моника.
– Предполагам, че съм изненадана от това, което представляваш в действителност.

– А именно?
– попитах аз.

– Посредник - изглеждаше разтревожена.
– Както и да е, въпросът остава същият. Къде е Разон?

– Зависи. Трябва ли някое точно определено място, за да използва устройството? Тоест, трябва ли да отиде до Върмон, за да направи снимката или може да настрои апарата да снима там?

– Трябва да отиде на мястото. Камерата вижда назад във времето на мястото, на което се намираш.

В това имаше някои проблеми, но засега ги оставих настрани. Къде би отишъл Разон? Погледнах Джей Си. Той сви рамене.

– Погледна първо към него - каза Айви обидено.

Погледнах към нея и тя се изчерви.

– И аз нямам идеи.

Джей Си се изхили. Тобиас се изправи, бавно и тромаво, подобно на далечен облак, плъзгащ се по небето.

– Йерусалим - каза.
– Заминал е за Йерусалим.