Фюри
Шрифт:
— Няма.
— Покрита си с тяхната миризма и кръв — тихо изръмжа той. — Не мога да определя, коя е твоя и коя тяхна. Искам да те измия, за да прегледам нараняванията ти. Ако не можеш да се съблечеш, аз ще го направя вместо теб.
Ели се отпусна, когато разбра защо настоява за тази лудост.
— Искаш да измиеш и да почистиш раните ми? Така ли?
Фюри присви очи.
— Би ли предпочела да изпратя един от мъжете ми да го направи? Вашата охрана все още се опитва да спазва заповеди — изсумтя той. — Може би ще останем тук за известно време. Трябва да решиш кой от двамата
Ели стисна зъби. Можеше да бъде толкова груб понякога. Току-що бе преминала през най-лошото преживяване в живота си и нямаше нужда той да бъде толкова безцеремонен.
— Мисля, че мога да се справя.
— Дори не можеш да ходиш, хванах те преди да паднеш.
— Току-що убих двама мъже, можех да бъда брутално изнасилена и убита. За това, по дяволите, ще трябва да ме извиниш, ако краката ми се подкосяват.
Той се приближи още повече към Ели.
— Убила си двама? Не съм претърсвал сградата, след като чух как се бориш и знаех къде да те намеря. Бързах да дойда при теб.
— Те не са се спънали и убили взаимно. — Все още трепереше. Започна да осъзнава истината за това, което бе извършила, за да оцелее. Кръвта се оттегли от лицето й, притъмня й и тя залитна. — О, боже, аз ги убих. Наистина го сторих.
— Било е при самозащита — тихо прокле Фюри. — Не си имала друг избор. Направила си услуга на света, като си го отървала от тях. Те биха те убили, без да се замислят. — Застана до нея, разделяха ги само няколко сантиметра. Сграбчи остатъците от ризата й и я съблече. — Разбираш ли? Те не заслужават измъчения поглед в очите ти. Говори с мен, спори с мен, но само мисли за нещо друго. Не искам да се разпаднеш, не мога да понеса сълзите ти. Вместо това може да ме обиждаш и да се караш с мен.
Ели премигна, за да задържи сълзите. Беше толкова мил и с действията си предизвикваше емоциите й да излязат наяве. Фюри имаше най-красивите очи на този свят. Нуждата да се хвърли към него и да го прегърне почти я погълна. Но преди да го стори, той откъсна поглед от нейния.
— А сега трябва да те измия. Наистина не мога да понасям тази миризма по теб. Вярно, че само Новите видове могат да я доловят, но това ме кара да се боря с яростта си. — Замълча и погледна към нея. — Притежавам инстинкти, които са страничен ефект от това, което ми причиниха, и понякога трябва да се боря срещу тези нужди. Става по-лошо, когато съм ядосан, възбуден или изплашен. Ако не махна скоро тази воня от теб, ще бъда принуден да отида при онези мъже и да им откъсна главите.
— Добре — кимна тя. — Макар и да знам, че тези нещастници напълно го заслужават, не искам ти да си този, който ще го направи. Ще си навлечеш неприятности.
Ели осъзна, че сутиенът й е бил срязан заедно с ризата и вдигна длани, за да скрие голите си гърди. Но преди да успее да се прикрие, Фюри сграбчи ръцете й и ги разтвори широко. Не погледна към гърдите й, вниманието му бе насочено към кървавите й ръце.
— Не се докосвай с тяхната кръв. Обърни се и се наведи към мивката. Ще те измия.
Нежният, дрезгав глас на Фюри я накара да се отпусне
Тя слезе от плота, треперещите й крака докоснаха пода. Фюри я обърна и застана зад гърба й. Прегърна я и пусна чешмата. Хвана китките й нежно и ги пъхна под студената струя. Ели погледна надолу и видя как водата се оцветява в червено, докато кръвта се отмиваше от ръцете й. Стисна силно очи, борейки се с неприятното чувство, което я обхвана.
— Защо, по дяволите, няма душове тук? — изръмжа той.
— Имаме лични бани с душове в апартаментите. Никога не сме мислили, че някой ще успее да проникне в общежитието.
— Е, ти се нуждаеш от душ, но всичко, което имаме, са само мивките — въздъхна той.
Ели държеше очите си затворени, благодарна, че Фюри продължава да я разсейва, като й задава въпроси. Той се облегна върху голия й гръб, дрехите му леко я драскаха. Ръцете му докосваха нежно ребрата, докато отмиваше кръвта по кожата й. Нареди й да се наведе още и тя не се поколеба да го изпълни. Продължи да я мие, като плискаше вода нагоре по ръцете и раменете й. Водата се стичаше по тялото й и намокри останалите й дрехи.
— Свали си обувките — прошепна той в ухото й.
Тя се подчини, като изрита обувките си, които преди бяха бели, а сега покрити с кръв. Беше се подхлъзнала в локвата кръв в кухнята и знаеше, че ги бе съсипала. Фюри смъкна леко памучните й панталони, после се поколеба.
— Искам просто да те измия. Бъди търпелива още малко. В безопасност си и никой няма да те нарани. Няма да го позволя. Трябва да минат през мен, за да те докоснат, а това няма да стане.
— Добре — повярва му тя.
Ели продължаваше да държи очите си затворени, не искаше да знае дали Фюри гледа разголеното й тяло. Ръцете му бяха нежни, докато сваляше панталоните и посягаше към бикините й. Тя повдигна единия си крак, после другия, за да му помогне, щом разбра, че иска да ги махне изцяло. Остана гола пред него. Той отново пусна чешмата и започна да я облива с ръце. Водата се застича надолу по тялото й. После той използва кърпите и изтри нежно кожата й, докато Ели стоеше неподвижно.
— Това е най-доброто, което мога да направя в момента — каза той с дълбок глас. — Трябва ти хубав душ, но не можех да търпя повече кръвта по теб. Както виждам, не си успяла да изцапаш косата си.
Ели отвори очи, щом усети, че Фюри спря да я докосва. Погледът й срещна образа му в огледалото и устата й се отвори шокирано. Фюри бе с гръб към нея и сваляше дрехите си.
— Какво правиш? — изненадано попита тя.
— Трябва да облечеш нещо чисто и сухо. Смятам да ти дам бельото и ризата си. — Погледна през рамо и срещна погледа й. — Да не би да искаш да излезеш гола от банята? — Тъмните му очи се присвиха. — Няма да ти позволя, така че не си го и помисляй. Ако беше решила да изпратя друг да ти помогне, също нямаше да стане.