Фюри

Донър Лорън

Тя поклати глава и скръсти ръце, за да прикрие гърдите си.

— Благодаря ти, че ще ми дадеш дрехите си.

Той отново й обърна гръб.

— Няма нужда да гледаш как се събличам.

Ели осъзна, че зяпа, докато Фюри разкопчава ризата си и мускулестият му гръб се разкриваше пред нея. Затвори очи, след като това бе единственият избор — ако не го направеше, щеше да вижда отражението му в огледалото, а ако се обърнеше към него, тялото му щеше да бъде пред нея. Заслуша как се съблича.

— Облечен съм. Заповядай.

Отвори очи и видя,

че е застанал близо до нея, почти докосваше гърба й. Обърна лице и й подаде риза и чифт сини боксерки през рамо. Ели се завъртя и ги взе. Забеляза колко е по-висок.

— Благодаря.

— Дължа ти го — изръмжа той.

Обзе я ярост от грубите му думи. Стисна зъби, за да не отговори. Точно сега нямаше нужда да напомня за обтегнатите им отношения. Облече се бързо. Боксерките бяха от мека памучна материя, все още топли от тялото му, но й бяха твърде големи и седяха провиснали ниско над бедрата й. Закопча ризата му, поела неговата миризма, и бе радостна, че отново е облечена.

— Може да се обърнеш вече.

Той бавно се завъртя към нея. Изглеждаше секси само по жилетка и панталони. Раменете му бяха изцяло открити, а изпъкнали, яки мускули очертаваха тънката му талията, която изглеждаше твърде тясна за размерите на неговото тяло. Откъсна поглед от бицепсите му и започна да навива ръкавите на ризата. Фюри пристъпи напред и й помогна. Тя се загледа в жилетката му, където по средата с големи букви бе изписано НСО.

— Не знаех, че имате свой собствен екип за охрана.

Фюри пое дълбоко дъх.

— Да, не можем да разчитаме на хората да ни защитават изцяло. Тренирахме тайно и никой от тях досега не знаеше за това. Виж колко некомпетентно се справиха днес. Мерикъл ни даде сила, рефлекси и способности надминаващи човешките. Всеки от нас, който е с по-различни умения, обучава останалите, а ние се учим бързо.

— Но защо го правите тайно? Хоумленд е ваш. Може да постъпвате както поискате.

— Кажи това на твоите хора — колебливо започна той. — Те отказаха да ни предоставят място, където да тренираме именно за такива случаи, нито пък изпратиха инструктори да ни обучават в бойни умения. Сега се тренираме сами в мъжкото общежитие, без да ни видят. Свалихме всички камери отвътре. Изтръгнахме ги, когато охраната отказа да ги махне.

— Майк нищо не е споменавал на директора — намръщи се Ели.

— Отговорникът на мъжкото общежитие ли? — попита Фюри, като поклати глава леко. — Всяка вечер вони на алкохол. След девет дори и бомба да избухне в апартамента му не може да го събуди. Той няма представа какво правим вечер.

— Съжалявам, че трябва да действате по този начин. — Не знаеше какво друго да каже. — Ако жените искат да тренират, няма нужда да се крият от мен. Не бих ги издала.

Той сви рамене.

— Опитваме се да работим с това, което имаме, но благодаря за предложението към жените. Ще го предам. Някой ден ще станем самостоятелни.

— Знам, че ще го направите.

Той посегна, но ръката му замръзна на сантиметри от лицето й. Ели не можа да

устои и се приближи, докато пръстите му докоснаха бузата й. Дланта му погали лицето й, после се плъзна бавно в косата й. Докосването му я успокои. Не можеше да го изрече, но се радваше да го види, въпреки ужасните обстоятелства. Повдигна поглед към него.

— Благодаря, че ме спаси.

Тъмните му очи бяха красиви. За секунда в тях проблесна непозната емоция.

— Казах ти, вече не искам твоята смърт. — Погали я още веднъж. — Притеснявах се за теб.

Ели се поколеба.

— Няколко от жените ми казаха, че са те виждали отвън да наблюдаваш общежитието. Защо?

Скулите му се изчервиха смутено, но след това лицето му стана безизразно. Отдръпна ръката си и я спусна надолу.

— Искам да разбера къде са враговете ни. Хайде — изръмжа той. — Кръвта не беше твоя. Имаш няколко синини и драскотини, но ще живееш. Имам работа, трябва да проверя какво става.

Ели се почувства, сякаш я бе ударил с грубите си думи, карайки я да мисли, че дори не са приятели. Сведе поглед надолу.

— Ще си обуя обувките.

— Недей. Целите са покрити с кръв, а аз току-що те почистих. Не мога да го направя отново. Не съм толкова силен — промърмори той.

Какво значи това? Ели не бе сигурна, докато тръгваше към вратата на банята. Фюри вървеше до нея, без да я докосва. Сложи си ръкавиците. Прекосиха банята. Той отвори вратата и излезе, като я остави да го последва. Тя се загледа в гърба му, чудейки се какво се върти в главата му. Бе мил с нея, докато не спомена, че я наблюдава.

Четирима офицери от НСО охраняваха разбития вход на сградата. Дарън Антонио и няколко от охранителите стояха отстрани и чакаха. Той погледна към Фюри.

— Твоите мъже не ми позволиха да вляза.

Фюри оголи кучешките си зъби, очите му не се усмихваха.

— Сега можеш да влезеш.

Антонио прокле тихо и махна към мъжете да влизат. Замръзна, когато ядосаният му поглед се спря на Ели. Съзря мъжките боксерки, които се виждаха под края на ризата. Зяпна и се завъртя към Фюри.

— Тя имаше нужда от дрехи. Трябва да сложите кърпи и да инсталирате душове на първия етаж, тъй като охраната ви не я бива и е необходимо място където хората, които не сте смогнали да опазите, да могат да измият пролятата кръв, след като са спасили собствения си живот. Хартиените кърпи нямаше да скрият голотата й, но затова пък бельото ми успя да го стори.

Ели вдигна ръка да прикрие усмивката си. Лицето на Антонио почервеня, осъзнал думите му. Понякога шефът на охраната се държеше като истински задник и тя се наслади, че го сложиха на мястото му. Усмивката й угасна, щом видя Фюри да кимва на хората си. Те се отдалечиха от сградата, без да погледнат назад.

Антонио се обърна към нея.

— Чу ли какво ми каза? — гневно я погледна той.

Тя се поколеба, докато подбираше думите си внимателно. Не беше в позиция да признае, че охраната се е издънила.