Фюри

Донър Лорън

Дъвчейки бургера, Ели завъртя капачката на ароматизираната вода. Радваше се, че не си бе купила сода, защото не би оцеляла при падане. Бръкна с пръсти в задния джоб да извади телефон си. Час, след като напусна Хоумленд, бе оставила съобщение на Джъстис с номера на мобилния си, но секретарката му бе настояла също и за адреса й. Вече не можеше да остане в този мотел, тъй като лудите знаеха къде е отседнала. Натисна бутона за повторно избиране, за да се свърже с офиса на Джъстис. Искаше да открие някого, преди да свърши работното време, а часовникът

й показваше минута преди пет.

— Здравейте — каза Ели на жената, която се бе представила, като секретарка на Джъстис. — Мисля, че с вас разговарях преди. Аз съм Ели Брауер. Бях оставила съобщение в кой мотел съм отседнала, в случай че господин Норт иска да се свърже с мен, но се страхувам, че тази информация вече не е актуална. Трябва да сменя мотела. Предполагам, че ще се обадя утре сутринта за новия адрес. Имате номера на мобилния ми телефон, така че можете да ми се обадите по всяко време, нали?

Жената от другия край на линията замълча за момент.

— Защо се налага да сменяте мотела?

— Ъ-ъ… — Ели забеляза полицейската кола на паркинга. — Имах някои проблеми. Обещавам да се обадя сутринта с новия адрес. Сега се налага да вървя. Полицията пристигна и аз трябва да се приготвя бързо, за да имам сигурен ескорт, когато си тръгна оттук.

Фюри крачеше из кабинета си. Ели никога повече нямаше да се върне, нямаше да я види отново, трябваше да се овладее при тази болезнена реалност. Някой почука на вратата. Той пое дълбоко дъх, предаде спокоен израз на лицето си и прочисти гърло.

— Влез.

Брас, негов приятел и отговорник за графиците на класовете за изучаване на различни видове умения, влезе вътре. Затвори вратата след себе си и се облегна на дървената плоскост.

— Имаме проблем.

— Нещо ново? Какво е този път?

— Някои от човешките охранители са флиртували с нашите жени. А мъжете ни са много покровителствено настроени.

Усмивка изви устните на Фюри.

— Нашите жени могат да се справят с човешките мъже. Все още не съм срещнал човек, който да може да се справи с Видовете, мъже или жени, когато са ядосани — усмивката му угасна. — За тормоз ли става въпрос, или за обикновен флирт?

— За обикновен флирт, но мъжете ни могат да започнат борба срещу тях. Нито една от жените ни не се чувства заплашена и не е подала оплакване. Иска ми се да избегнем конфликта между хората и нас. Ако нашите започнат да удрят само заради едното намигване, това ще предизвика голямо напрежение.

— Ще говоря с тях. Насрочи среща. — Фюри погледна часовника си. — Да кажем, след два часа.

— Звучи добре — усмивката на Брас светна. — Осъзнаваш ли, че всички те приемаме като баща. Даваш ни съвети и раздаваш сурови заплахи, когато се държим лошо. Джъстис играе ролята на наша майка — защитава ни, грижи се за нас, създава уют, за да почувстваме Хоумленд като наш дом.

Фюри вдигна ръка и му показа среден пръст.

— Ето днешния ти урок, синко.

Дрезгав

смях изпълни стаята.

— Отказвам, ако това е предложение. Не си мой тип.

— Никой не е — засмя се Фюри. — Жените ни са прекалено умни, за да изберат да се чифтосат с теб.

Брас се отблъсна от вратата и пристъпи няколко крачки навътре, усмивката му се стопи. Присви очи, докато изучаваше Фюри.

— Като говорим за жени, чух, че малката жена, която спаси, е напуснала Хоумленд.

Веселото настроение изчезна. Фюри кимна.

— Директорът я уволни и Джъстис ме помоли да не се намесвам. Исках да пренебрегна заповедта му, да я оставя на работа и да я задържа тук. Видях опасността, на която се подлага заради връзката си с нас, след нападението, от което пострадахме. Джъстис ме накара да разбера, че тя ще има по-добър живот навън, без мен.

— Ако искаш да пренебрегнеш ранга на този надут задник, той ще осъзнае, че сме наясно със силата, която ни дава предимство.

— Така каза и Джъстис. Бях раздвоен, Брас. Не исках тя да си тръгва, но имам отговорности към нашите хора. Разкъсан съм на две. Единственият начин тя да остане тук, е като се противопоставя на директора. А това действие би подкопало плана за нашата общност.

— Теб наистина те е грижа за тази жена? — веждите на Брас се извиха. — Виждал съм я много пъти, доста е различна от нашите жени. Тя е малка.

— Наясно съм с разликата в размерите ни.

— И е човек — намръщи се Брас. — Освен това, е работила за Мерикъл. Без съмнение знам защо го е направила, всички сме информирани, че е работила там под прикритие да събира доказателства. Но също така чух, че си имал личен проблем с нея. Бях в конферентната зала, Фюри. Страхувах се, че ще я убиеш пред пълно помещение с хора.

Фюри рязко седна на ръба на бюрото, скръсти ръце пред гърдите си и въздъхна шумно.

— Нещо се случи между нас и аз се почувствах предаден от нея. Загубих напълно контрол.

— Без майтап. Никога не съм те виждал толкова див. Какво ти направи?

Фюри замълча за миг.

— Тя е тази, за която ти разправях, когато ни освободиха и ни държаха в онзи мотел, докато чакахме да ни преместят тук. Тя е човекът, който влезе в килията ми и уби Якоб.

— Мамка му — промърмори Брас, без повече думи.

— Никога не съм реагирал към някого така силно, както към нея. Аз съм… — Потърси начин да изрази чувствата си. — Обсебен съм от нея. Когато се усмихне, аз се топя. Искам да слушам гласа й и просто да бъда до нея.

— Мамка му — повтори Брас.

— Искам да я върна. Не мога да бъда с нея, но всяка вечер наблюдавах общежитието и я гледах как общува с нашите жени. Сега дори това не мога да направя. Това… ме съсипва.

Тишината се проточи. Най-накрая Брас проговори:

— Когато поемем управлението на Хоумленд, можеш да я поканиш да се върне. Ти ще отговаряш за контрола по сигурността. Не трябва да се тревожиш как ще реагират хората. Можеш ли да устискаш до тогава?