Фюри

Донър Лорън

Беше ли го уцелила? Лазейки, тръгна напред, ръцете й, целите в кръв, затрудняваха движението. Знаеше, че има още двама, които можеха да се покажат всеки момент, привлечени от звука на изстрелите. Ако останеше тук, определено щяха да я убият.

Мъжът с пистолета сигурно си играеше с нея, преструвайки се на ранен. Искаше тя да се покаже и да я застреля. Имаше лошо предчувствие, но изведнъж видя кръвта, която се стичаше по пода иззад ъгъла.

Пое дълбоко дъх и надникна. Тялото му бе облегнато до плота. Пистолетът лежеше на пода, близо до краката му, а очите му бяха вперени в посока на трапезарията.

Той премигна. Кръв покриваше гърдите и лявата му ръка, беше го улучила поне веднъж. Ели продължи да го наблюдава.

— Бък? — чу се мъжки глас от всекидневната. — Еди?

Ели скочи на крака и са затича към трапезарията. Ако Бък бе мъжът с пистолета, тя се надяваше, че той няма да има възможност, след като бе ранен, да сграбчи оръжието и да я застреля, докато тичаше с гръб към него. Излезе от кухнята.

Най-безопасното място би било в библиотеката. Ако можеше да стигне дотам, щеше да се барикадира вътре. В стаята имаше тежки мебели. Можеше да ги премести и да блокира вратата. Втурна се напред с тази идея. Чу мъж да проклина, докато минаваше покрай една от отворените врати на стаите. Ускори темпото, знаеше, че я е видял. Всички останали помещения на долния етаж, бяха прекалено открити или нямаха достъп до останалите секции.

Стигна до библиотеката и затвори вратата след себе си. Облегна се на дървото, знаеше, че мъжът я следва по петите. Задъха се, не й достигаше въздух, погледна надолу и се намръщи при вида на кръвта, покриваща тениската и ръцете й.

— Тук — извика мъжът. — Тя е тук.

— Бък и Еди са мъртви — извика другият. — Убила ги е. Гадната кучка е убила и двамата.

Единият от тях опита да отвори вратата. Ели изкрещя и се облегна с цялата си тежест назад. До ушите й достигна яростно проклятие, следващият удар бе толкова силен, че успя да я изтласка няколко сантиметра напред. Отчаяно затърси нещо, с което да затисне вратата, но нямаше такъв късмет.

Трябва ми оръжие. Огледа се, в стаята имаше няколко кушетки, две маси с удобни столове и камина разположена в средата. Книги се виждаха по всички рафтове. Погледът й се спря на ръжена, намиращ се точно до камината.

Двамата мъже блъснаха вратата едновременно. Силата на удара бе достатъчна да изблъска Ели. Спъна се в една от кушетките, свлече се настрана и падна зад нея. Залази отчаяно по килима, докато опитваше да се изправи.

— Хвани кучката — извика единият от мъжете.

Ели сграбчи ръжена и се обърна. Замахна и удари първия, който се изпречи на пътя й. Силна болка прониза раменете й. Мъжът изрева, отскочи назад и погледна към раздраната си риза. Погледът му се върна на Ели.

— Ще си платиш за това — изсъска той.

Другият мъж издърпа огромен нож от колана на дънките си, погледна приятеля си и му кимна. Двамата се разделиха. Ели остана с гръб към камината, като продължи да размахва ръжена пред себе си. Започнаха да я заобикалят, на Ели й беше трудно да ги следи с поглед. Хвърлиха се към нея. Тя замахна. Успя да удари единия от тях, секунда преди втория да я хване. Падна на пода затисната от тежестта му. Отвори уста, искаше да изкрещи, но не й достигаше въздух.

— Кучка — изрева мъжът, когото бе ударила. — Мисля, че ми счупи ръката. Държиш ли я здраво, Рой?

Нападателят, върху нея,

сграбчи косата й и притисна лицето й в пода. Тя опита се да се бори, но не можеше да се измъкне от хватката му. Коляното му се вряза болезнено между бедрата й.

— Държа я, Чък.

Ели успя да завърти главата си така, че да си поеме въздух, но сбърчи нос от погнуса, дъхът на мъжа вонеше. Държеше я притисната към пода, а ръцете му бяха заровени в косата й. Тя не можеше да помръдне, той тежеше сигурно повече от сто килограма.

— Остави ме да я нарежа — изхленчи Чък. — Май наистина ми счупи ръката. Боли ужасно.

Рой изсумтя. Премести тежестта си и Ели изплака от болка, когато тялото му се притисна възбудено към нейното. Нещо твърдо се опря в дупето й. Другият мъж сграбчи ръжена от ръката й.

— Помогни ми да я изправя — грубо каза Рой — Нека да покажа на тази кучка мястото й в обществото, а след това ще те оставя да й прережеш гърлото. Ще я гледаме как се извива, докато кръвта й изтича.

Ели опита да се бори отново. Нещото, което се притискаше в задника й, не беше вече мистерия. Рой беше възбуден. Имаше ужасното чувство, че знае какво смята да направи, за да й покаже мястото в извратената му представа за общество.

Ръце сграбчиха глезените й, а секунда по-късно Рой отмести тялото си от нея и пусна косата й, за да хване китките й. Вдигнаха я за ръцете и краката. Ели изкрещя и опита да изрита мъжа, хванал глезените й, но той не я пусна. За човек, който смяташе ръката си за счупена, Чък нямаше проблем да я стиска здраво.

— Да я хвърлим на дивана, после иди от другата страна и я хвани за косата — задъхваше се Рой от усилието да я носи.

Те залюляха Ели и тялото й удари масичката за кафе. Остра болка прониза едната й страна. Сигурно й бяха счупили ребро, след като я болеше да си поеме въздух. Залюляха я отново, този път тялото й падна на дивана. Брутално я извъртяха по корем, Рой я държеше за рамената, а Чък за краката.

Тя опита да изрита Рой, когато той се наведе напред. Но мъжът успя да избегне удара и падна върху нея, смазвайки я под тежестта си. Ели изкрещя срещу възглавниците, но груби ръце сграбчиха косата й и притиснаха лицето й надолу. Обхвана я паника, когато осъзна, че не може да си поеме въздух. Задушаваше се.

— Подай ми ножа — каза Рой задъхано.

Една от ръцете му пусна косата на Ели. Тя успя да извърти лице и да си поеме въздух. Изкрещя. Рой сграбчи ризата й отзад и я разпори с ножа. Вцепенена от ужас, тя опита да го изрита отново, но не успя да вложи достатъчно сила в удара.

Протегна се сляпо назад, опитвайки се да издере Чък. Той брутално сграбчи косата й, но тя успя да хване ръката му. Заби нокти в кожата, когато той натисна главата й във възглавницата, опитвайки се да я задуши отново. Чу яростно проклятие, извъртя глава и успя да си поеме въздух, след като я пусна, явно заради болката, която му бе причинила.

Панталоните й бяха дръпнати надолу, без съмнение щяха да я изнасилят. Започна да се бори по-яростно, като се разкрещя. Внезапно тежестта, която я притискаше, изчезна. Опита да се извърти в момента, в който тялото на Рой се отмести. Изхлузи се и падна на пода по задник. Пое си дълбоко въздух, докато зяпаше мъжете около нея. Инстинктивно вдигна панталоните си нагоре.