Фюри
Шрифт:
— Чисто е — заяви тя. — Сами сме.
Ели погледна зад рамо, когато чу вратата да се затваря, и видя Ръсти и Кит да блокират изхода. Обърна се към Брийз отново:
— Какво става тук?
Брийз въздъхна.
— Няма да излизаш от общежитието, без някоя от нас да те придружава. Искам да спиш в стаята ми или една от нас да остава при теб. Винаги трябва да си с някой, не може да оставаш сама.
— Хмм… защо? — повдигна вежди Ели, като огледа всяка една от тях.
Брийз й се намръщи.
— Фюри отново е отвън. Не искахме да те плашим, но от доста време го наблюдаваме да
— Но защо ще прави това? — шокирано попита Ели.
Внезапно общежитието се огласи от воя на аларма и стресна петте жени в банята. Ели осъзна, че това не е сигнал за противопожарна опасност, звукът бе прекалено силен. Това бе сигналът за блокиране на сградата. Раздвижи се бързо и излезе от банята. Изтича до входната врата, но никой не се опитваше да влезе насила вътре. Кит и Ръсти я следваха по петите. Алармата продължаваше да пищи. Ели се обърна и видя дузина жени от Новите видове да тичат към нея.
— Заключете се — извика тя. — По-бързо.
Отиде и грабна телефона за спешни случаи, монтиран на стената. Чу се само един сигнал, преди някой от охраната на сградата да вдигне.
— Аз съм Ели Брауер от общежитието на жените. Какво става? — попита, докато натискаше бравата на вратата, за да провери дали е заключена.
— Някой е проникнал на територията ни — изкрещя мъжът в слушалката, страхът му бе очевиден. — Една от онези протестиращи групи е преминала през главната ограда. Изпратили сме войници към вас, но за всеки случай се убедете, че всички са в безопасност и вратите са заключени.
— По дяволите — изруга Ели. Тресна телефона и се обърна, за да види, че някои от жените все още стояха на място. — Има нахлуване, най-вероятно от онези луди кучи синове, които протестират пред портата заради… — Стисна устни, като се опита да намери подходящ начин да завърши изречението. — Заключете се в стаите. Охраната идва насам. Ще сме в безопасност вътре в сградата.
— Това са хората, които смятат, че трябва да бъдем убити, нали? — прокле Брийз.
Ели не се опита да отрече.
— Те са глупаци. Би трябвало да си стоят вкъщи и да чакат измисления им космически кораб да дойде и да ги прибере, защото за мен те не са хора. Би трябвало да идат на тяхната планета и да ни оставят на мира.
— Аз ще си бъда в стаята — изсумтя Съншайн и тръгна.
Брийз сбърчи нос ядосано.
— Ние ще стоим тук, с теб.
— Знаете, че по протокол трябва да се приберете в стаите — поклати глава тя. — Всичко ще бъде наред. Аз трябва да остана тук, до вратата, в случай че някоя от жените е останала отвън и иска да влезе. Повечето все още не са се прибрали от училище. Тези задници, които са проникнали през главната ограда, може би носят оръжие. Искам да сте в безопасност. Работата ми е да стоя тук, а вие се качете горе.
Брийз се поколеба.
— Моля те, аз ще бъда добре.
Брийз кимна на жените, които стояха наблизо, показвайки им, че трябва да тръгват. Ели въздъхна с облекчение, докато наблюдаваше как се качват по стълбите. Не използваха асансьора, защото бе блокиран с включването на алармата. Обърна се към входа и
Мразеше активистите, които бяха набелязали обществото на Новите видове. Откакто медиите бяха съобщили новината за оцелели от изследователските лаборатории, се появиха групи, които ги мразеха и които твърдяха, че жертвите не са нищо повече от животни. Вярваха, че нямат никакви права и трябва да бъдат унищожени. Ели стисна зъби. Според нея, единствените животни, които трябваше да бъдат преследвани, бяха онези, които заплашваха живота на Новите видове.
Напрегна се, когато чу да приближава кола. Видя как един от автомобилите на охраната завива твърде бързо зад ъгъла, следван плътно от друг — огромен пикап, външно преобразен като военен танк. От едната му страна, съвсем по детски, бе изписано с яркочервено, думата Ловци. Младата жена наблюдаваше с ужас как пикапът се удари в колата на охраната, която загуби контрол и поднесе. Гумите на по-малкия автомобил се удариха в бордюра и спряха рязко пред сградата. Пикапът спря отзад, блокирайки пътя. Ели ахна при вида на оръжията, които носеха мъжете, облечени в джинси, слезли от танка. Ужаси се, когато видя задната врата на патрулната кола да се отваря и две жени да тичат към нея.
Двамата охранители, които ги следваха, извадиха оръжия и започнаха да стрелят. Мъжете, слезли от пикапа, се прикриха зад него и отвърнаха на огъня, което даде време на жените да стигнат до общежитието. Ръцете на Ели трепереха силно, докато посягаше към дръжката на вратата, молейки се Блу и Скай да стигнат навреме до нея. Отвори и притисна тялото си към стената, за да направи място на двете високи жени да минат през вратата.
— Идете в стаите си — нареди им тя. Затвори и се убеди, че автоматичната ключалка се е активирала. Пусна бравата и посегна към телефона на стената.
По дяволите, беше прекъснат. Още изстрели привлякоха вниманието й навън. С ужас видя как куршум улучи един от охранителите. Той отхвръкна назад, удари гърба си в капака на колата и падна на улицата. Вторият мъж продължаваше да стреля. Извика шокирано, когато и той бе улучен. Завъртя се към нея, лицето и гърдите му бяха целите в кръв, след което падна за земята.
Ели се извърна ужасена. Натрапниците се засмяха, обърнаха се към сградата и тръгнаха право към нея. По дяволите. Сграбчи аварийната решетка, към която бе сложена още една ключалка и я спусна. Това бе като превантивна мярка, в случай че някой откраднеше карта за достъп или се добереше до кода. Сега трябваше да минат и през двете врати, за да нахлуят вътре.
— Тя не изглежда като животно — каза един от мъжете, докато я оглеждаше.
Единият от тях, най-едрият от четиримата, насочи оръжието си към нея и извика.
— Отвори вратата!
Ели знаеше, че стъклото щеше да издържи на куршумите. Сградата бе изградена така, че да устои на нападение. Показа им среден пръст, а с другата ръка натисна интеркома, за да може да я чуват.
— Да ви го начукам. Стъклото е бронирано.
— Проклето животно — извика един от тях. Извади оръжие, прицели се в Ели и стреля.