Фюри

Донър Лорън

Потръпна от допира на топлата вода до кожата от долната страна на гърдите. Повдигна ги, наведе глава и видя две драскотини от острите му зъби. По дяволите.

Затвори очи и се отпусна. Вече не би трябвало да се страхува, че Фюри ще й посегне. Разбира се, сега имаше сексуални, еротични спомени, с които да живее. Съмняваше се, че някога ще чуе за него. Бившият й съпруг я бе наранил достатъчно, за да я накара да се закълне, повече да не обича никого. Беше си обещала никога да не позволи мъж да има толкова голямо значение за нея, та да изпълва мислите й денонощно. Докато не видя Фюри

за първи път. Нещо, помисли си тя, мъртво в мен изкрещя за живот. Той се превърна в мания — първо го спаси, след това му се реваншира заради това, което бе извършила. Бе останала да помага на неговите хора, тъй като не знаеше какво се е случило с него.

Фюри имаше за нея много по-голямо значение, отколкото бившият й съпруг някога бе имал. Беше уверена, че след като познава любовта, със сигурност нищо друго не е в състояние да я нарани така, както унищожаването на брака й, когато разбра, че се е омъжила за измамно копеле, но грешеше.

Чувствата й към бившия не бяха нищо, в сравнение с емоциите, които Фюри я накара да изпитва.

Съвсем нищо. Докосването му щеше да я преследва през останалата част от живота й. Пожела си двамата да имат реалния шанс да са заедно. Щеше да рискува да разбие сърцето си отново, но…

— По дяволите — промърмори Ели на глас. — Бих искала всичко това, ако нещата бяха различни, но това просто не е писано да стане.

— Фюри.

Сепна се леко, когато чу някой да произнася тихо името му, без да усети, че се е промъкнал до него. Това бе доказателство колко много е обсебен от наблюдението над Ели в общежитието. Той извърна глава и се взря в Слейд.

— Какво?

— Манията ти към жената започва да ме плаши. Необходимо ли е да докладвам на Джъстис?

— Не. — Фюри се извърна отново към общежитието, където Ели седеше на дивана в дневната с няколко жени. Тя се усмихна на нещо и той закопня да разбере какво бе предизвикало веселото й настроение. — Само исках да я проверя.

— Трябва да я оставиш. Беше ни обяснено защо е работила в Мерикъл. Разбирам необходимостта ти да търсиш отмъщение, но тя не е наш враг.

Фюри прехапа език. Беше по-добре приятелят му да вярва, че това е причината да се крие зад дърветата и да гледа жената, която го очароваше и отказваше да напусне мислите му. Не беше в състояние да мисли за нищо друго, освен за нея. Стоновете, които издаваше, сладкият вкус на желанието й и споменът за нейното тяло, стегнато около него, всичко това превърташе непрекъснато през ума си.

Членът му се втвърди болезнено от спомена как я обладава. Беше се издънил, когато я нарани и нямаше представа как да оправи нещата.

Бе му наредено да стои настрана и да не поддържа връзка с нея, но това не значеше, че не може да я гледа отдалеч. Тя не подозираше и следователно не можеше да се чувства застрашена от присъствието му.

— Чуваш ли ме? — Слейд пристъпи по-близо.

— Да. — Вниманието му остана приковано в Ели. Тя вдигна ръка да отстрани паднал върху бузата й кичур руса коса и на него му се прииска да почувства

как върховете на пръстите й галят лицето му. — Чух.

— Ти опасен ли си за нея? Бъди честен с мен. Ние сме приятели.

Тези думи го накараха да откъсне от нея поглед.

— Няма да я нараня.

За един дълъг момент останаха вторачени един в друг, после Слейд въздъхна, прекъсна зрителния контакт помежду им и погледна към общежитието.

— Нашите жени, като че ли я харесват.

И аз я харесвам, въздържа се да признае Фюри. Обсебен съм от нея и не мога да я изхвърля от мислите си. Тя е всичко, което сънувам, когато успея да заспя.

— Ще стоиш далеч от нея, нали? — Слейд го погледна за потвърждение.

— Да — отвърна Фюри, надявайки се намерението му да е истина.

— Тогава ще те оставя. — Слейд се завъртя на пети и се скри в тъмнината.

Фюри погледна отново към Ели. Разбираше, че трябва да спре да се измъчва и да я шпионира всяка вечер след работа, но изглежда не можеше да го направи. Дори се бе прокрадвал по-близо до сградата, за да открие пропуск в системата за сигурност, който да му позволи да се качи до третия етаж, само да надзърне в апартамента, където тя живееше.

Искаше да знае всичко за нея.

Затвори очи и си пое няколко пъти дълбоко въздух. Би дал всичко да я задържи, да вдишва женския й аромат, да я докосва. Меко ръмжене се изтръгна от разтворените му устни, пенисът го болеше по-силно и той знаеше, че му предстои още една тежка, безсънна нощ. Не можеше да забрави Ели.

Глава 6

— Хайде, Монарх. Можеш да го направиш — засмя се Ели.

Монарх, русокоса жена малко под метър и осемдесет, гледаше с любопитство прахосмукачката.

— Прекалено е шумна, страхувам се, че ще ме засмуче цялата.

Ели покри устата си с ръка, за да прикрие усмивката.

— Всички мислим така, наистина. Обещавам ти, че ако я държиш настрани от теб, това няма да се случи. Вече стана експерт в използването на пералнята, а готварските ти умения са чудесни. Можеш да се справиш и с този звяр.

Младата жена въздъхна.

— Добре, но дразни ушите ми.

Дестини, чернокоса жена, й пожела успех. Монарх включи прахосмукачката и започна да чисти всекидневната, без да предизвика произшествия. Ели се усмихна. Каквато и да бе причината, през последните три седмици, жените я бяха приели. Позволиха й да говори с тях и да ги учи на домакински задължения.

— Ели?

Ели се завъртя към Брийз с усмивка. Високата жена й бе помогнала много в подобряване на отношенията й с останалите. Брийз бе нещо като лидерка в женското общежитие. Тя и още няколко други жени ходеха на училище да усвояват основния учебен материал, който не бяха научили. Току-що се бяха прибрали в сградата.

— Какво става?

Брийз бе намръщена.

— Трябва да поговорим насаме.

Ели усети, че нещо не е наред. Брийз я поведе към банята, което доста я учуди. Ръсти и Кит чакаха до вратата. Брийз я отвори и двете влязоха вътре. Съншайн провери под душовете, за да е сигурна, че няма никой.