Битие

Брин Дейвид

„Е, все пак май е по-добре от перспективата да бъдеш завладян от някаква потисническа и монолитна извънземна империя. А и някои от тези култури могат да се окажат впечатляващи, великолепни, дори страхотни.“

Въпреки това цялостната перспектива му се струваше задушаваща. И това със сигурност слагаше край на големите му мечти от младостта — всички онези ярки, великолепни илюзии за пътешествие из галактиката с космически кораби.

Е, жалко.

Мрачният облак го последва до тоалетната и обратно. Оставаше си надвиснал над главата му, докато се съвещаваше с

Акана и останалите за следващата група въпроси към извънземните.

Дори когато седна на голямата маса, прегледа бележките си и нареди да намалят осветлението в залата — знаеше, че никое човешко същество в историята не е имало по-голяма аудитория от неговата, — продължаваше да мисли за модела на Бен Фланъри.

И точно когато се готвеше да поднови сесията на въпроси и отговори, осъзна истината.

„Изобщо не вярвам, че обяснението е това.“

Най-стария оцелял все още беше надянал блажената си усмивка, с ръце на шкембето, което се подрусваше по начин, който изглеждаше… ами, развеселен.

В периферното зрение на Джералд светна виртуално съобщение. Едно от многото, потекли от галерията на съветниците, прехвърлени от Хермес на Тайгър и след това предадени на Рамеш, Генадий и другите от контактния екип. Това имаше особено висока връзка с темата.

Някои групи учени аматьори и студия на Четвъртото съсловие са проучили този Най-стар оцелял и с минимално мнозинство са стигнали до заключението, че е фалшив! Събирателен образ, съчетаващ елементи на Буда, Дядо Коледа и подобни архетипи, извлечени от собствената ни митология.

Към съобщението имаше прикачени няколко бележки с висок рейтинг.

Да, но вижте също и онези деветдесет извънземни зад него! Много от тях мърдат ръце и/или манипулатори или говорят, без да се обръщат един към друг. Тези движения достигат кулминацията си секунди преди Най-стария оцелял да заговори. Статистическият анализ показва, че те може би го контролират чрез някаква консенсусна, осредняваща командите система. Обзалагам се, че той е кукла на конци!

Друг отговаряше също така убедително:

И какво? Това нещо лошо ли е? Ние настояхме да намерят някакъв приемлив за всички начин да разговарят с нас. И това е логичното решение. Лично мен ме тормози онова, което не ни казват. Това, че смятат, че са ни заблудили. Нима си мислят, че наистина сме очаквали най-влиятелният член на обществото им да се окаже по една случайност очарователен хуманоид? За какви ни мислят?

Още един коментар изпъкваше сред останалите.

Дали да не ги оставим да си мислят така?

Последва бързо гласуване на контактната комисия, одобрено от Акана.

Да, нека ги оставим. Поне докато хипотезата не се потвърди или отхвърли.

Джералд кимна. Нямаше нищо против. И без това имаше куп въпроси с висок приоритет. Едва ли имаше значение дали веселата фигура пред него е симулирано същество.

Наведе се напред и заговори ясно към Артефакта.

— Искаме

да научим повече за общността или обществото, към което сме поканени да се присъединим. Затова имам списък с въпроси.

Усмивката на Най-стария само стана още по-широка и той се поклони в знак, че е готов да отговаря.

— Първо — започна Джералд, — съществува ли йерархия от права и привилегии сред вас? Основаваща се може би на възраст? Могат ли новоприсъединилите се да очакват ограничения, тъй като се включват с относително малко познания?

Пратеникът разпери добронамерено и скромно ръце.

Най-старите могат да очакват малки жестове на уважение, но определено не ми допада мисълта да доминирам над другите!

След това протегна ръце напред, с дланите нагоре.

Ако се присъедините към нас, очаквайте привилегиите на пълно членство от самото начало.

Джералд не обърна внимание на одобрителното мърморене зад себе си, а побърза да зададе следващия въпрос.

— Ще получим ли незабавен достъп до информацията на обществото ви — история, технологии и други знания?

Затаи дъх. Именно тук очакваше по-старите раси да започнат да усукват и да заговорят за подаване на информацията на порции. Някои технологии можеше да са твърде напреднали или опасни за млади членове, така че би било логично да се дават на малки количества, с темпо, определено внимателно чрез…

Да.

Джералд примигна, изненадан от простия отговор. Импулсивно загърби предварително определените въпроси и продължи в тази посока.

— Нима? Искате да кажете всичко? Направо така?

Разбира се. Всичко. Защо не?

— И какво ще искате от нас в замяна? — попита Джералд. Имаше много дискусии по въпроса за плащането, ако извънземните поискат такова. Дали щеше да бъде във формата на земна култура, музика, литература, излъчени към техните светове? Или услуги? Или (според модела на Бен Фланъри) прегръщане на определена система от ценности?

Не че quid pro quo не беше по принцип разумен вариант. Но някои членове на комисията бяха предпазливи относно цената на остров Манхатън.

В замяна няма да искаме от вас нищо освен да действате във ваш собствен интерес и да разгърнете максимално потенциала си за оцеляване. Да продължите напред и да се възпроизвеждате в бъдещето. Ако целите това, ще ви помогнем. Предлагаме ви средство за оцеляване.

Буря от виртуални съобщения го връхлетя отвсякъде. Развълнувани коментари и запитвания с висока степен на важност, отправени от хора или групи с безспорна репутация. Всяко съобщение сякаш наблягаше на различен аспект на проблема с „оцеляването“ — належащи проблеми, които биха могли да се решат или подобрят с извънземната наука и методи.