Битие
Шрифт:
— Благодаря, че ми казахте всичко това — каза той на Акана и останалите. — А сега е време за истински отговори.
Знаеше, че мрачното настроение, което го караше да стиска зъби и юмруци, може да се види и в очите му.
Въпроси към извънземните от Артефакта, извлечени от над трийсет и пет милиона запитвания на зрителите и подредени според популярност и степен на важност от аналитичната система Дийп Пърпъл. Контактната комисия обеща да стигне до някои от тях веднага щом бъдат изяснени „основни въпроси“ с пришълците.
Да
Да ни завладеете или убиете ли сте дошли? И как можем да ви накараме да размислите? (# 2 за 13 дни)
Как можем да получим „вечния живот“, който обещахте? (Започна от нулата през последните два часа и бързо набира популярност)
Какво е нужно, за да ви накараме да ни харесате? (Все още на 4 позиция след 5 дни)
Разговаряте ли с Бог? (Нагоре от # 12 през последния час)
Да ви се намира излишен свръхсветлинен двигател? (Нагоре от # 16 през последните 36 часа) 24
Вие някаква измама ли сте? (Надолу от 5 място преди 1 час)
Какво трябва да направим, за да ни оставите на мира? (Надолу от 3 място преди два часа)
Имате ли някакви нови готварски рецепти? (Нагоре от # 46 през последните 10 часа)
24
Милиони гласове за въпроса като че ли са били генерирани не от човешки участници, а от нова версия на червея voxpopuli. Въпреки това нашият ИИ арбитър Дийп Пърпъл поради някаква незнайна причина настоява, че покачването на въпроса в класацията е наше дело.
46.
Усмихнато лице
Разбира се, би трябвало да са в състояние да я открият всеки момент. Хората, които я преследваха, със сигурност можеха да се оправят в Мрежата. Нямаше да им е трудно или скъпо да използват софтуерни агенти, разпознаващи поведение и лица, които да прескачат из безбройните миниобективи по всяка врата, трегер и уличен знак в търсене на бедно облечена млада жена с бебе, водена през заможния Пудон от странно момченце.
Още от самото начало очакваше всеки момент да я заловят.
„Само че… какво ще правят, ако ни притиснат на оживена улица? Ще ме отвлекат пред хиляди свидетели ли? Може би именно затова ми позволяват да бягам. Просто изчакват подходящия момент.“
Отначало непрекъснато се озърташе назад и се оглеждаше за преследвачи или подозрително изглеждащи хора… докато момчето не й каза да престане със странно равния си ритмичен глас. Препоръча й да гледа витрините, за да държи лицето си извърнато от пълната с ИИ улица. Беше разумно, но Мей Лин знаеше, че това няма да й помогне задълго.
Във видеодрамите винаги имаше сцени на лудешки гонитби през града. Понякога беглецът биваше преследван от малки роботи, прехвърчащи от стена на стена като насекоми. Или пък от истински насекоми, програмирани да се насочват към миризмата на определен човек. Шпионски спътници и стратоцепелини използваха телескопични камери, за да следят високо отгоре, канални видри шпионираха отдолу и тичаха през отводнителните канали, като подаваха навън муцуни и докладваха за злочестия беглец.
Онова отокуче ей там, което рутинно душеше за незаконна дрога… можеше ли внезапно да се
Докато детето уверено я мъкнеше през задните улички, тя непрекъснато се озърташе наляво и надясно, оглеждаше отраженията във витрините, търсеше скрити камери, като внимаваше за всички очи, които можеше да види… и онези, които не можеше.
В началото на преследването си мислеше дали просто да не повика за помощ. Приятната инспектор Ву се беше държала професионално и съчувствено, когато дойде с хората си да я разпита в малкия им дом за Сян Бин и неговия загадъчен светещ камък. Същия камък, който вероятно искаха и преследвачите й.
Обаждането й се струваше добра идея… но Мей Лин осъзна, че няма лесен начин да го направи! Детето беше изхвърлило очилата й (в края на краищата те бяха идентифицирани и можеха да се проследят) малко преди да я задърпа в това лъкатушещо из задните улички бягство, изпълнено с прибежки от един навес на магазин до друг. Нямаше ли други начини да се обади на властите? Не можеше ли просто да спре някой минувач и да го помоли за помощ?
Или — осъзна тя, когато вече бе твърде късно — не можеше ли просто да застане пред първия срещнат светофар или уличен стълб и да каже: „Имам да съобщя нещо, свързано с държавната сигурност“?
Не. Мей Лин не искаше да се озовава между чука и наковалнята. Ами ако всичко това беше някакво съперничество между две фракции на правителството или аристокрацията? Подобни неща се случваха непрекъснато, а когато драконите се бият, по-добре селяните да се скрият.
А детето със странните очи като че ли знаеше много добре как се прави това.
Първо я поведе към задната врата на един туристически ресторант и през обгърнатата в пара и аромати кухня. Повечето готвачи не им обърнаха внимание, макар че един извика някакъв въпрос, когато се втурнаха през някакъв килер, водещ към склад покрай оживена рампа до стълби, които продължиха до импровизиран мост над една алея до следващата пресечка, откъдето забързаха през някаква фабрика, работеща за намиращ се наблизо тематичен парк.
Едно огромно помещение, пълно със заети хора, обърка Мей Лин. Всички работници бяха включени към работни костюми и сякаш играеха пантомима, извършвайки някаква агресивна дейност, която се повтаряше на холоекраните. От движенията им — пресягане, хващане на нещо във въздуха и държане на несъществуващи обекти или необекти — ставаше ясно, че строят нещо. Но какво? Едва когато измина по-голямата част от помещението, бързайки след водача си, хвърли поглед на един голям екран и разбра. „Конструират молекули! Атом по атом.“
Беше чувала за това. Някъде, може би в стъклените кули в града, в стаята на хлапе на бразилски богаташи или в някой африкански университет, имаше нов вид материал или устройство, проектирано от компютър, което можеше да бъде произведено от машина за прототипове, превръщайки въображението в нещо напълно ново. Само че софтуерът не бе в състояние да се справи с всеки дизайнерски проблем. Имаше неща, които и ИИ не можеше да изпълни толкова добре (или евтино), колкото помещение с работещи хора с добро стереозрение и инстинкти за долавяне на форми, формирали се преди милиони години.