Битие
Шрифт:
— Цивилизацията би трябвало да е оцеляла след този цикъл на насилие — обясни Хайхон Мин. — Защото по-късно те изпратиха обещания лъч заредени частици, за да ускорят допълнително сондата. Но са им били нужни много десетилетия, за да се възстановят достатъчно, че да го направят. Но лъчът не продължи дълго.
Джералд отново махна очилата си, този път за да си разтърка очите.
Или поне другите го видяха да прави това. Успя някак да скрие сълзите си от всички, независимо с колко добри инструменти разполагаха.
Знаеше какво трябва да попита съществата от Артефакта. Все пак му трябваха няколко секунди да фокусира погледа си върху Най-стария оцелял и да успее да отвори уста.
— А
Каза го рязко, почти извика, за да сложи край на рекламата, без да му пука дали Най-стария оцелял е раздразнен от прекъсването.
— Планетите, видовете и цивилизациите, от които идва всеки от вас. Този Артефакт съдържа ли информация и за тях?
Дебелият извънземен не се усмихна.
Донякъде.
— Те ни интересуват най-много. Искаме да знаем за тях.
Това е тема, която не ви препоръчваме да засягате. Особено на тази фаза.
Джералд обаче настояваше.
— Преди казахте, че вашите видове никога не са се срещали. Това ни изглеждаше безсмислено, когато си представяхме нещо като галактическа федерация. Сега трябва да ви попитам направо.
Джералд погледна другите от екипа — Емили и Генадий, Рамеш и Патрис, Мейгън и Бен… и Акана, чието лице бе изопнато и бледо. Тя кимна отсечено.
— Как е възможно това? — продължи Джералд. — Защо никога не сте се срещали?
На Най-стария оцелял като че ли не му се искаше да отговори.
Задаването на този въпрос няма да увеличи щастието ви.
Джералд изскърца със зъби. Вече изобщо не искаше славата, че е открил това нещо. Изпитваше единствено ледена ярост. Нужда от поне някаква истина.
— Кажете ни — настоя той. — Или ще ви пъхнем в тъмна кутия и ще намерим други, които ще отговорят. Кажете веднага!
Деветдесет и двамата извънземни обитатели на миниатюрната кристална вселена замърмориха помежду си. Лица гримасничеха. Нокти и пипала се размахваха. И Джералд разбра с абсолютна сигурност.
„Не избягват темата заради нас. А заради самите себе си.
Заради болката.“
Тлъстият аватар, представляващ всички, вече изобщо не изглеждаше радостен. Сви рамене така, сякаш бе копирал жеста от някой земен жител, но духът на примирението — и дори на жестокото безразличие — изглеждаше абсолютно реален.
Никой от видовете ни вече не съществува. След като процъфтяхме за момент, всички ние сме изчезнали. Индивидите могат да оцелеят! В тази форма ние изпълваме космоса и живеем вечно. Същото можете да направите и вие!
Но разумните видове не оцеляват. Нито цивилизациите. Нито планетите, които са ги родили.
След това съществото пристъпи към границата и добави:
Какво? Да не си мислите, че вие бихте могли да оцелеете?
Шеста част
Тази смъртна спирала
Светът може да свърши и след 2060 година, но не виждам причина краят му да настъпи по-рано. Споменавам това не за да предричам кога ще свърши всичко, а за да сложа край на прибързаните заключения на разни фантазьори, които често предричат края и по този начин дискредитират свещените пророчества…
Колко ли по-различен щеше да бъде нашият свят, ако литературата, без да споменавам политиката, се държеше повече като разумен и дързък
ВИД
Аутн-Мърфи претърси нор-нанд пролуките +/–/+ намери 32823 бегълци, търсени от властите на нормалхората ++ пропуснати от наетите аспита, които търсят за ФБР + Интерпол + ФРС + ХанСекюритИнк + други –/– претърси образа на света за не-модели на хора с променена биометрика криещи се пред очите на всички +/+ на открити места –/– жадуващи да плюят на света, който ги търси!
някои скрити са многолоши хора ./. искащи да правят лошилошилоши неща ./. немислизатованедейнедей други се крият по политически причини… морални… философски… неща разбирани само от шантави хомосапиенси –/+= няма начин аути да такъв нахалник
да докладваме ли за всички тях??? Питай леля-аути-Орти ?/+/– тя е талант по етиката +/!/+ нея тя решава кого да изпорти !! На аути-Мърфи няма да му пука –/+ той обича търсенето + анализирането на образи от камери + девиации/изкривявания/статистики…
… и той откри НЕЯ !/! майката-химера и малкото й момче +++на седем, но голям като десетгодишен нормалчовек !!! Гене-аути влезе тайно в базата на учените и тайно изучава детето –=> претърсва 145627010 основни двойки по дългата ръка на хромозома #1 => вижда <= необичайната версия на lq21.1 — не е вариантът на нормалчовек –/– нито „грешките“, носени от някои аутисти/шизофренци/други –/+ това е възкресяване на нещо отдавнаизгубено +/–
ВИЖТЕ детето! =>*<= прекрасен голямчереп издут назад. Съвършен наклон и още изненади… и въпреки това по-силен & по-съсредоточен от всеки аути + с реакция борба/борба, спокойна-не-изплашена !/!– говори почти нормално… но ВИЖТЕ как общува с животни! тук =>*<=
Агурне (поздрави) Арриксака (девица) Бидарте (между пътищата) трябва да се гордее със сина си +–+ жалко, че отстраниха хирургически надочните му дъги –/–/– за да не изпъкват –/– но каква усмивка и съвършен профил !/–/! без онази грозна хомосап-брадичка (((
успяха !/! нормалхората (малцина) изкупиха древното си престъпление +++ върнаха Яките хора на бял свят +++ жалко, че други нормалхора го искат мъртъв
48.
Рефлекс
Среброкуполът беше претъпкан. Зимата идваше и все повече чоберо влизаха в него, за да се спасят от нощния студ, дори това да означаваше да служат в работните екипи и да слушат проповедници, докато сърбат безплатни макарони от водорасли с долнопробно резервоарно пилешко.
Славек пристигна за смяната си и изстена, като видя колко много новодошли са се събрали на нивото на мецанините и издигат нарове, паравани и евтини пикселизирани видеоплатнища за разсейване на децата — струпваха всичко това на платформите от метлон и шперплат, покриващи седалките на стария стадион.
Подмина едно душещо за контрабанда отокуче и забърза покрай Големия афиш с правилата, изрисувани в онзи натрапчив нюанс на червеното, който очилата никога не би трябвало да скриват, макар че беше достатъчен съвсем евтин хакеруер, за да промениш спектралния им модел. Славек знаеше десетина у-нива, на които афишът беше обезобразен с груби подигравки. Негодуванието спрямо властите растеше сред по-свадливите обитатели на Среброкупола.
„Само дано не ме зачислят към патрулите“ — замоли се той. Субдурални нервни импулси едва не повдигнаха дясната му ръка да се прекръсти. Католицизмът обаче беше некультурный сред повечето други хлапета. Затова сигналите се насочиха към душевния му аватар и му наредиха да коленичи в едно тихо ъгълче на виртуалното пространство и да отправи една молитва от негово име.