Битие
Шрифт:
Именно натам тръгна д-р Бетсби, след като приключи със сканирането. Славек го последва, макар че височината го изнервяше. Бетсби се наведе над един мъж с празен поглед и стичащи се от ъгълчето на устата му лиги.
— Джонатан? — Бетсби щракна с пръсти. По голите рамене на мъжа имаше биолуминесцентни татуировки — пиксикожа, която пулсираше с постоянно променящи се шарки, подобно на октопод или сепия.
Джонатан не отговори. И нямаше да отговори, докато очилата му показваха настроени към мозъчните му вълни образи и го водеха към плато, някога постигано единствено след години молитви и обучение… или с незаконни вещества. Будистите и трансценденталистите наричаха това „мамене“, а наркокартелите от миналото бяха предприели стъпки тази практика да бъде обявена за незаконна, след като бяха изгубили пазарен дял заради програми като „Когито“ 26
26
Мисля, разсъждавам (лат.). — Б.пр.
— Остави го на мира — каза някакъв тип с червеникава коса и бакенбарди. Неговото средство за качване на черешата беше по-просто — бутилка пенлива „Мотор Сити“, светло. — Джонатан не реагира много добре на прекъсвания.
— Още една причина да се намеся, Хенри Джеймс Лий — отвърна Бетсби и се наведе още повече към шемета. — Джонатан Кейн! Знаеш правилата. Никакви медитации през деня. Откога не си се грижил за тялото си? Това, което правиш, е безотговорно и опасно.
И посегна към очилата на Джонатан, за да прекъсне транса му.
— Казах ти да го оставиш, копеле тъпо! — Вторият мъж се озъби, пристъпи напред…
… и Славек зърна другата му ръка, не тази с бирата. Очилата му увеличиха образа…
— Нож! — Славек скочи напред и след това всичко се разви със светкавична бързина. Докато се мяташе между Джонатан и доктора с намерението да блокира острието, закачи коляното на Джонатан — и шеметът изкрещя, получи спазъм и ръцете и краката му се замятаха. Изрита силно Славек в бедрото и го запрати в Бетсби, който заразмахва ръце, за да запази равновесие.
— Докторе! — извика Славек и се извъртя към Бетсби. Успя да го хване за ръкава, докато лекарят се олюляваше назад…
… и точно тогава Джонатан отново изрита рефлексно, улучи Славек в сгъвката на коляното и той политна напред.
Лекарят се олюля с крака на ръба, тежестта му помъкна и Славек. За секунда изражението на доктора се промени от паника в осъзнаване и той с неочаквана и изненадваща сила се дръпна от Славек и дори успя да го отблъсне назад. Което обаче изтласка самия него към ръба…
Силна мазолеста ръка — на Хенри Джеймс Лий — сграбчи Славек за яката и го дръпна назад.
— Пусни ме! — изкрещя той и замахна към ръката. С разтуптяно сърце, вкопчен в шперплатовите плоскости, които скърцаха под него, Славек се замоли във виртуалния и реалния свят, докато проточваше врат да надникне надолу към секция 116.
„Не е чак толкова високо. Може пък да се отърве само със счупен крак или ръка…“
Сълзите замъгляваха очите му, но очилата засякоха проблемите със зрението и компенсираха, като увеличиха и изчистиха картината — и Славек се разхлипа и стисна очи.
По принцип не следвам информация от неустановени източници.
Сами по себе си те са достатъчно несигурни. Но когато някой настоява дори да не търся източници… ами… намирисва ми на дезинфобот, ако не и нещо по-лошо. Така че я стига!
Ние обаче се справихме доста добре, следвайки подсказките на Жената-птица303. Вземете начина, по който насочи нашата умна тълпа към десетина големи клечки, обявени за международно издирване — за голямо раздразнение на федерални и всякакви други, които прахосват години и не могат да ги открият! Раздуването на това ни спечели невероятно висок кредит на достоверност и ме нареди сред кандидатите за тазгодишната Шумна награда! Не е зле за репортерка, която все още е затворена в пашкул с гел и трябва да общува със света чрез мрежови сурогати и побъркани тълпи. Но да се върнем на темата.
Жената-птица303 се оказа най-полезна относно извънземните артефакти. Помните ли как бързо съпоставихме подземните трусове и казахме на света, че всяко отделно сеизмо-пук е вик на някой отчаян погребан кристал? Освен това помогнахме за събирането на данни от най-различни организации на учени аматьори и потвърдихме, че всички онези космо-блясъци в Астероидния пояс и точките на Лагранж също са викове „ела и ме вземи“ от самотни камъни-пратеници.
Вярно, мисиите по издирване и прибиране ще продължат години. Въпреки това едно откритие на аматьори ще доведе до подновяване на космическите програми на света. Поздравления!
Но това са вече стари новини и не са интересни. Те са отпреди три седмици — цял палеомесец! И макар че правителствени и частни агенции пресяват цялата Земя в търсене на останки, повечето изровени кристали са прекалено очукани, нацепени и натрошени, за да останат холоживи. Двайсет дни след Голямото откровение във Вашингтон ние все още не разполагаме с достоверен втори източник. Друг кристал, който или да потвърди думите на извънземните от Артефакта, или да оспори киселата
… че всички сме обречени като вид, цивилизация и планета, защото всички умират. С изключение на отделни индивиди, които успяват да се прехвърлят в писмата в бутилка, разбира се. Върховният индивидуализъм. Ниво на солипсизъм, в сравнение с което Айн Ранд изглежда като Шейкър.
Но няма да задълбаваме в тази посока. Не и днес. Не и когато целият свят вече е захапал онази зловеща реклама. ТОЛКОВА е отегчаващо да си мислиш същото, за което си мисли и всеки друг, нали?
Не, въпросът, върху който работим с тази умна милиция, е друг: Ами ако има други, относително непокътнати космически сонди, които вече се пазят тайно, може би в частни ръце?
Някои от подгрупите ни проследяваха легенди, слухове и приказки. Други преравяха музеи и надничаха в иначе недостъпни аристо-колекции, настоявайки за достъп, за да проучат скъпоценни експонати с всевъзможни лъчи.
Но дали тези дейности не са твърде явни и не се вършат и от агенции и групи с много по-добро оборудване от нашето? Нашата сила е в откриването на неочевидното! Затова предлагам различен подход. Вместо да търсим скрити артефакти, нека поговорим за онези, които ги издирват.
Или по-скоро за онези, които започнаха да ги издирват подозрително рано!
Говоря за периода веднага след като Джералд Ливингстън улови своя прочут Обект в орбита. За онези първи няколко дни, когато започнаха да се появяват първите редки слухове, без никакви образи или конкретни данни зад тях. Не биха ли могли архивите на Мрежата да разкрият кой е бил по-развълнуван и жален, отколкото би трябвало да е на този ранен етап?
Кои първи са започнали да търсят полупрозрачни издължени предмети с дължина около половин метър? Няма причина да очакваме да открием подобни кристални обекти на Земята, още по-малко да предприемаме толкова детайлно и специфично търсене. И въпреки това, следвайки някои намеци от нашата загадъчна приятелка, аз вече забелязах няколко търсещи червеи и порове, изпратени още през онези първи дни.
Някои… може би не повече от десетина групи… явно са знаели какво да търсят. Знание, което все още не споделят, когато ни е нужно най-много…
А, консенсусно проблясване.
Значи сме съгласни? Имаме си нова цел. Прясна следа.
Време е да пуснем хрътките.
49.
Вкиснати разказвачи
За Пен Сян Бин това бяха напрегнати часове.
Всички от малкия изследователски екип изглеждаха на тръни. Същото се отнасяше и за света, откакто десет милиарда души най-сетне чуха цялата история, разказана от извънземните същества във Вашингтон. Евтината им реклама, призоваваща неколцина индивиди да се „присъединят“ към тях в безкрайно междузвездно пътешествие. Не лично, разбира се — не като органични същества, а като софтуерни копия, запратени в безбрежния космос в милиони мънички съдове, изградени от кристал и мисли.
Естествено, добавиха извънземните, за целта трябвало да се мобилизират всички ресурси на една индустриална цивилизация, при това възможно най-бързо, за да бъдат изработени достатъчно спасителни капсули. Защото на човечеството вероятно не му оставало още много.
В смисъл — време.
Тази втора част от посланието им, предадена почти между другото, удари най-тежко света и предизвика вълни от бунтове и самоубийства по цялата планета.
— И все пак се питам — замислено рече пулупауанският асистент Пол Менелауа — дали предупреждението им наистина е толкова лошо?
— Какво искате да кажете, Пол? — попита Ян Шенсю, възрастният учен от Пекин.
— Искам да кажа, че това насочи вниманието на всички към много проблеми, които досега хората просто загърбваха или не обсъждаха напълно сериозно. Може би предупреждението ще има някакъв положителен ефект и ще накара човечеството да действа като по време на криза. Да поеме сериозно отговорностите си! Да ни изпълни с решимост най-сетне да пораснем. Да запретнем ръкави и да се съсредоточим върху решаването на…
Ана Аройо го прекъсна с презрително изсумтяване.
— Имате ли представа какво означава това? Разкриване и преодоляване на хиляди различни капани и пречки от дългия списък катастрофи, които в крайна сметка са сполетели всички други разумни раси в космоса? Всички! Гледахте предаванията. Създанията от Хаванския артефакт твърдят, че е невъзможно.
— Да, но дали това изобщо може да се нарече логично? Искам да кажа, всяка от цивилизациите им е съществувала, когато е изстреляла своята вълна… — Пол млъкна и поклати глава. Всички бяха видели какво се бе случило със света на приличащите на хеликоптери извънземни, докато бяха заети да изстрелват своите сонди бутилки. Всеки човек на Земята знаеше, че това не е щастлив край и че Хаванският артефакт е бил изстрелян, за да се размине на косъм с ядрен холокост.