Вихър

Кол Алън

Беше безнадеждно.

Когато корабът се обърна безумно назад и се понесе обратно към Първичен свят, Ранет научи две неща: Корабната компания беше също толкова разстроена, колкото и тя — на борда имаше скъп товар с малък срок на годност. А заповедта беше дошла извън компанията.

Което значеше, че е политическа.

Което значеше, че действието може да е насочено само срещу нея.

Някой много важен искаше да попречи на Ранет да отрази ставащото на Джохи.

И тя не можеше да направи нищо.

Редакторът й беше също толкова

раздразнен.

— Никой няма да го признае, но това си е имперско вмешателство, черно на бяло — каза той по дългообхватната връзка. — Разтърсих веригите до Аръндел, но няма полза. Всички са твърде уплашени.

— Как са разбрали, че пътувам?

— Шпиони. Подслушвателни устройства. Какво друго? В момента проверявам кабинетите ни.

— Какво прави конкуренцията? — поиска да знае Ранет.

— Това е единствената добра новина — отвърна редакторът. — Не сме само ние. Никой, абсолютно никой журналист не може да стъпи в Алтайския куц.

Бяха изтекли достатъчно подробности обаче, за да изпадне Императорът в ярост.

Жертвите от взрива на казармите нарастват, твърдеше един видеоматериал. Срам за Алтайския куп, гласеше друг. И имаше още много: Семействата на гвардейците в шок… Трагично имперско недоглеждане в Рурик… По-дълбокомислените видеопредавания включваха и: Алтайски неприятности, свързани с Искра… Въпроси относно избора на съмнителен професор от Императора… Искра — тиранинът учен…

— Следващия път, когато напиша конституция — изрева Императорът, — ще включа официален закон за тайните, който да е много суров. Да предвижда вкарване в затвора. Разстрели, по дяволите, скапани зали за мъчения.

Жената със съблазнителна млада фигура и стар политически поглед изръкопляска.

— Няма проблем с този дракх — каза Аври. — Последните проучвания на медиите показаха, че простолюдието ви подкрепя, шефе. Десет процента са на мнение, че свободната преса е важна. Шестдесет и пет процента казват да изритате тези размирници от шейната. А останалите двадесет и пет процента са толкова глупави, че смятат вечерните новини за филм.

Гневът на Императора преля в буен смях.

— Това харесах в теб от самото начало, Аври — отбеляза той. — Винаги минаваш към същественото.

— Имам своята диплома по лов на скалпове на Дюзабъл — отвърна тя. — Но докторската си степен получих, докато ви гледах как действате… сир.

Аври погледна към Императора с откровено възхищение.

— Никога не съм виждала политик, жив или мъртъв, който да успее да стори това, което вие направихте.

Императорът изхъмка скромно.

— Не съм изобретил нищо ново. Просто крадях идеи от майсторите — той се усмихна на Аври. — Разбира се, добавих и няколко нови промени в правилата.

— Бих казала, че точно това направихте, сир.

— Стига с това сир — каза Императорът. — Когато сме само двамата, разбира се. Няма място за уважение в бизнес, който кара мъртвите да гласуват.

Императорът

беше срещнал Аври при дългия си път от смъртта към имперската корона. Трябваше да уреди изборите на Дюзабъл, а тя държеше идеалния кандидат за тази работа: празноглаво хубаво момче, което изпълняваше заповедите и носеше гласове като добро политическо кученце.

По онова време той беше оценил най-вече изключителния мозък на Аври. Но докато я гледаше сега, облечена в черния си костюм, отбеляза си мислено и други интересни места. Аври улови погледа му. Усмихна се лъчезарно и се облегна назад, за да му даде по-добър изглед.

Императорът почувства възбуда.

Остави я за малко настрани. Да отлежи.

— Как вървят нещата в парламента? — попита той.

— Много добре — отговори Аври, леко разочарована. Но се оживи бързо, като поде любимата си игра; броенето на „за“ и „против“. — Тайрен Уолш упражнява речта, която съчинихме за него. Глупакът не разбира и дума от това, което говори, но звучи положително настроен.

Уолш беше хубавецът, когото Аври и Императорът бяха изкачили на върха на Дюзабъл в битката срещу един от най-коварните и мръсни политически шефове в Империята.

Сега Императорът беше повикал Аври, за да започне своят план за превръщането на независимите имперски провинции в доминиони.

— Ето как съм очертала нещата — поде Аври. — Уолш произнася пилотната реч, точно както казахте. Започва с тежките думи за начало: дълг, патриотизъм, лоялност… всички тези думи са натоварени с много символизъм.

Императорът кимна.

— Добре. Добре. После обявява каквото трябва, нали?

— Това искахте, нали? — подчерта Аври. — Но мисля, че отивате към края твърде бързо. Искам да кажа, че не бива Уолш да звучи като ваша подлога.

Императорът се засмя.

— Разбира се, че не.

— А така ще прозвучи — настоя Аври. — Нали всъщност ще обяви, че е първият голям владетел, който ще предложи системата си на вас.

— Тоест ще стане един от моите доминиони? — попита Императорът.

— Точно така — потвърди Аври. — Разбира се, в случая на Уолш това няма значение. Той вече е управляван. Изцяло от вас. Но някои от другите владетели обичат да изразяват и собствените си виждания. Няма да се дадат така лесно.

Императорът се досети накъде бие.

— Какво имаш наум?

— Геройски сандвич — усмихна се хитро Аври. — Ако сложим достатъчно боклуци вътре, никой няма да забележи колко тънки са парчетата шунка и сирене. Ще са гласували и ще се прибират към вкъщи, преди да се усетят какво е станало.

— Продължавай — подкани Императорът.

— Добре, размахваме флага, както казвате — Аври вдигна юмрук във въздуха. — После добавяме малко трогателни истории. Например писма от възрастна жена, която изпраща и малкото си спестявания, за да помогне на Империята. Направих няколко видеоматериала с умиращи от глад деца. Добър и зловещ дракх. Оранжева коса. Подути кореми. Истински сърцераздирателно.