Сестра

Лъптън Розамънд

Не можеш да повярваш, че съм го направила, нали? Действията ми изглеждат прекалени, но прясната скръб отхвърля всякаква логика и уравновесеност. Емилио отвори вратата и аз си помислих, че към него могат да се приложат дежурните фрази от романите: той е дяволски красив; притежава животински магнетизъм — все прилагателни, зад които прозира заплаха.

— Вие ли я убихте? — питам го. — Миналия път не отговорихте на въпроса ми.

Той се опита да ми затвори вратата, но аз я задържах. Никога преди не бях използвала физическа сила срещу мъж и се оказах удивително жилава. В крайна сметка всичките онези прецизно следвани тренировки с личен треньор не са били безсмислени.

— Казала

е на хазяина си, че е получавала плашещи телефонни обаждания. Вие ли бяхте? — попитах.

Тогава чух женски глас откъм коридора зад гърба му:

— Емилио?

Жена му застана до него на прага. Все още пазя нашите имейли, посветени на нея.

От: [e-mail]

До: iPhone на Биатрис Хеминг

Здрасти, Бий, питах го за нея още преди да започнем всичко това и той ми каза, че са се оженили набързо, чувстват се спокойно заедно и не съжаляват. На всеки му е приятна компанията на другия, но от години не поддържат физическа близост помежду си. Сега доволна ли си?

Т

От: iPhone на Биатрис Хеминг

До: [e-mail]

Скъпа ми Тес,

Колко удобно за него! Предполагам също така, че тя е на четиридесет и няколко и тъй като природата е по-жестока към жените, отколкото към мъжете, какъв друг избор й е останал? Не съм доволна.

Lol

Бий

P.S. Защо използваш този нечетлив шрифт за имейлите си?

От: [e-mail]

До: iPhone на Биатрис Хеминг

Скъпа Бий, ти вървиш по тясното си право морално въже, без дори да трепнеш, докато аз падам при първото най-слабо полюшване. Но му вярвам. Не виждам причина някой да бъде наранен.

Т

P.S. Мислех, че шрифтът изглежда приятелски.

PPS. Знаеш ли, че lol 2 означава да се смееш на глас?

2

От англ. — laughing out loud — бел.ред.

От: iPhone на Биатрис Хеминг

До: [e-mail]

Скъпа Тес,

Не допускам, че си толкова наивна? Помъдрей.

Lol

Бий

(От мен lol 3 означава „с много обич“)

От: [e-mail]

До: iPhone на Биатрис Хеминг

Да помъдрея? Още малко ще ме посъветваш да приема философски случилото се и да продължа напред. Трябва да напуснеш Щатите и да се прибереш у дома. Приятен ден, скъпа.

Т.Х

3

От англ. — lot of love — бел.ред.

Бях си представяла някоя жена над четиридесетте, чиято красота несправедливо е повехнала, докато тази на съпруга й беше в апогея си. Бях си представяла равностоен брак на двадесет и пет и неравностоен — петнадесет

години по-късно. Но жената в коридора бе на не повече от тридесет. Имаше нервиращо бледи сини очи.

— Емилио? Какво става?

Остър, аристократичен глас; къщата трябва да беше нейна. Не я погледнах, отправих въпроса си към Емилио:

— Къде бяхте миналият четвъртък, двадесет и трети януари, денят, в който сестра ми беше убита?

Емилио се обърна към жена си:

— Една моя студентка, Тес Хеминг. Снощи говореха за нея по новините, сещаш ли се?

Къде бях аз, когато новината се бе разпространила? Все още в моргата, с теб? Или край кревата на мама? Емилио прегърна жена си през рамо, гласът му звучеше премерено:

— Това е по-голямата сестра на Тес. Преживява ужасно травмиращ момент… и нервите й не издържат.

Обясняваше за мен. Обясняваше за теб.

— За бога, та Тес ти беше любовница! А мен ме познаваш, защото снощи те хванах да събираш картините си от апартамента й.

Жена му се втренчи в него, изведнъж изражението на лицето й стана уязвимо. Ръката му я обви още по-плътно.

— Тес си падаше по мен. Това е всичко. Беше просто продукт на въображението й. Фантазията излезе извън контрол. Исках да се уверя, че в апартамента й няма нищо, което да е изфабрикувала за мен.

Знаех какво би ти се искало да му кажа в този момент:

— И бебето ли беше продукт на въображението й?

Ръката му продължаваше да прегръща жената, замръзнала на място и онемяла.

— Няма бебе.

Съжалявам. Съжалявам и за следващото.

— Мамо?

По стълбите слизаше малко момиченце. Жената хвана ръчичката на детето.

— Време е за лягане, скъпа.

Веднъж те попитах дали има деца и ти не можеше да повярваш, че изобщо съм ти задала подобен въпрос.

— Разбира се, че няма, Бий.

Подтекстът беше: Разбира се, че няма, защото ако имаше, аз нямаше да спя с него, за каква ме взимаш?

Моралното ти въже може да беше много по-широко от моето, но това е твоята граница и ти никога не би я преминала. Не и след татко. Така че ето какво се беше опитвал да скрие той у дома.

Емилио затръшна вратата в лицето ми, този път силата ми не можеше да конкурира неговата. Чух го как слага веригата.

— Остави мен и семейството ми на мира.

Озовах се сама на прага, закрещях пред вратата. Някак си се бях превърнала в изпаднала в криза луда, докато той бе запазил образа си на невинна жертва, част от преследвано малко семейство, нападнато в прекрасния им старинен дом. Знам, вчера бях използвала реплики от телевизионно шоу за ченгета, днес превключих на вълна Холивуд. Но истинският живот, или поне моят истински живот, не ме беше подсигурил с какъвто и да е модел за онова, което се случваше.

Зачаках в предната градина. Стана тъмно и много студено. В този заснежен двор на непознат, в който нямаше нищо познато за мен, в главата ми беззвучно се въртяха коледни песни. Ти винаги беше харесвала радостните мелодии за празнуване, подаръци и добро настроение. Аз винаги предпочитах по-бавните: „Тиха нощ, свята нощ“ и други подобни. Този път беше:

„Посред студената зима леден вятър стене. Земята е твърда като желязо, водата — като камък.“