Робинята

Якубовски Максим

— Не искаш, а? — присмя й се той, като вкара пръсти във влажното й влагалище.

Линда изскимтя, когато чу подигравката му.

Той проникна в нея грубо, а тя изстена и сключи крака зад гърба му.

— Копеле, копеле.

Гласът й затихна постепенно. Тласък след тласък той се напъваше да се изпразни в нея. Тялото й трепереше под него, влагалището й се свиваше и отпускаше, сякаш искаше да изсмуче и последните остатъци от течността му.

И двамата бяха задъхани и изтощени, но той се насили да се надигне на крака. Застана до

леглото и се загледа в нея за момент. Краката й висяха от ръба, а от влагалището й капеше сперма.

Тим избърса челото си.

— Няма да спя на шибаното канапе довечера — заяви той решително, после влезе в банята и затвори вратата.

Пъхна се под душа, остави горещата вода да облее гърба му и се опита да изпразни и мозъка си. Нямаше да мисли повече.

Когато свърши, уви хавлията около кръста си и излезе в коридора, точно навреме да чуе как входната врата се затръшна.

Ох, мамка му! Сега пък какво?

Той забърза надолу и обиколи стаите и кухнята. Накрая застана насред хола, а хавлията падна на пода.

— Тъпанар — промърмори той, но остана на мястото си, гол и разтреперан.

Чувстваше се адски глупаво. Къде ли беше отишла Линда? Може би при Джийни, за да

изплаче мъката си. Или пък да се посмеят. На него.

Дали да й се обади? А не, майната й.

Той вдигна ръка и разтърка слепоочието си.

— Задник! Не можеш да изнасилваш жена си! Ама че кретен! — скара се Тим на себе си.

Но вътрешният му глас го опроверга веднага.

— Изнасилване, друг път! И тя го искаше. Чукаше се диво, а после се изпразни с такава сила, че костите й шяха да се строшат.

Освен това Тим знаеше, че Линда продължава да влиза в сайта. Бе обзета от нещо странно също като него.

— Но… — прошепна той в празната стая, — не можеш да се отнасяш с жена си по този начин. Не и с жена си.

Отново се зачуди дали да звънне на Джийни, за да се увери, че Линда е добре, но реши да не го прави. По-разумно бе да я остави да се наприказва с приятелката си и да не се меси. Но минаха няколко часа и стомахът му се сви притеснено.

Тим нахлузи халата си и се заразхожда нервно. Беше десет часа вечерта. Къде, по дяволите, беше Линда?

Към единайсет вече започваше да откача от тревога. Щеше да се обади на Джийни.

Но никой не вдигна телефона. Беше петък вечер. Неомъжените момичета скитореха в петък вечер. Дали Линда бе с нея? Дали въобще бе отишла при приятелката си? Тим се запита дали да звънне в полицията и си представи разговора с някое отегчено ченге.

— Значи си се скарал с жена си? Остави й малко време да се успокои, приятел.

Е, поне можеше да провери дали не бе станала катастрофа. В единайсет и двайсет Тим взе телефона. Бе набрал само първата цифра, когато чу колата на жена си. Слава богу! Изпита невероятно облекчение, но после се ядоса.

Ключовете й изтракаха, а след миг се чуха стъпките й. Токчетата й потропваха по плочките бавно и небрежно. Тя се появи и Тим се ококори.

Линда

носеше кожено яке, което не бе обличала от години. Задникът й бе стегнат в черна минипола, за която още преди време бе казала, че никога вече няма да успее да облече. Но все пак се бе натъпкала в нея и платът бе изпънат почти до скъсване. Чифт ботуши над коляното с високи токчета завършваха тоалета. Яркочервено червило, леко размазано в ъгъла на устата и, допълваше курвенския й вид.

Очите й го огледаха внимателно отгоре-додолу Тим се отърси от вцепенението си и осъзна, че халатът, му е разтворен.

— Пак ли се забавляваше сам, Тим? — подигравателно се ухили тя.

— Къде, по дяволите, беше?

Тя сви рамене небрежно и пристъпи към него. Какво беше това по лицето й? Нещо бяло и прозрачно. Изглеждаше лепкаво. Бе размазано над лявата й вежда и по дясната буза. Линда разкопча якето си. Под него нямаше нищо друго. Виждаха се още лепкави петна — по ключицата и гърдите й.

— Линда, какво. какво, по дяволите.

— Интересуваш се къде бях? Е, просто си помислих, че трябва да се превърна в момичето, което искаш.

— А? За какво говориш?

— Момичето, което твърдят, че съм била навремето — омазана със сперма курва. Нали така?

— Линда, за бога…

— Намерих бар, Тим. И не отидох там да пия. Но открих онова, което търсех. Най-големият… е, поне изглеждаше такъв, облегнат на бара. Господи, има вид на човек, който не се е къпал цяла седмица, но си знаех, че има онова, от което се нуждая.

— Линда! Какво говориш, за бога?

Якето й се плъзна надолу, разкривайки още петна по корема и ребрата й.

— Потупах го по рамото и казах: „Искам да смуча кура ти“.

Сърцето на Тим се сви, после заби лудо. В ушите му задумкаха барабани.

— Обичам мъже, които не си губят времето с мислене. Преди да се усетя, бях на колене и. господи, едва не се задуших с него. А когато се изпразни. е, едва не се удавих.

Тим потръпна като ударен от електрически ток.

— Там имаше скапана маса за билярд, мили ми съпруже. Нали разбираш, той не бе приключил с мен. Нито той, нито приятелите му. Бяха поне шестима. Метнаха ме на масата като парче месо, разтвориха ми краката и ме чукаха. О, как ме чукаха! И през цялото време ме наричаха „курва“ и „минетчийка“. А това още повече ме подлудяваше и ги молех да не спират.

Способността на Тим да разсъждава и да осмисли чутото бе почти унищожена от шока. Чуваше всяка дума, но не можеше да помръдне или проговори. Беше се парализирал, попаднал в плен на зашеметяващата история, която жена му разказваше.

— След като приключиха с влагалището ми, ме обърнаха по корем. Никога преди не бях изпитвала желание да ме чукат в задника — страхувах се, че ще боли. Но барманът ме намаза с маргарин. е, поне казаха, че е маргарин.

Линда разкопча полата си и я захвърли на пода. Сега бе напълно гола с изключение на ботушите. Отстъпи леко назад.