Робинята
Шрифт:
Бебешката пудра бе оставена на казанчето на тоалетната. Взе я и изсипа малко в ръцете си. Разтърка я по задника и бедрата й, а когато пръстите му докоснаха срамните й устни, се замисли. Да, не бяха прекалено сухи, там ставаше нещо. Ейми бе някъде там, застанала сковано в позата на Жената чудо. Тя бе неговата прекрасна индийска богиня, примитивна богиня на плодородието, която, забравила себе си, се мотаеше по земята, вярвайки, че е смъртна.
— Стигнахме ли до Мобил?
— Помниш ли — прошепна той на слабините й, — когато живеехме на улица „Бартън“, близо до малкото магазинче? Аз си загубих работата и нямахме пари за наем и храна. Скарахме се. Ти възнамеряваше да се откажеш от училището си, а исках да продължиш. Каза, че ти било писнало от домакинска работа. Мразеше да гладиш и да чистиш. Не
Той изсипа още малко пудра в ръката си и я размаза в окосмяването й, като поспря за момент, за да целуне вътрешността на бедрата й.
— Може би точно заради това се жениш за някого. Искаш свидетел, който да разкаже на света, че си бил там. И ти беше там с мен, Ейми. Познавах те.
Той колебливо докосна срамните й устни и пръстите му се навлажниха.
— Това е Мобил, нали?
Той отдръпна ръката си и я погледна. Какво, по дяволите, й ставаше с този Мобил? Тя му се усмихваше, а очите й искряха.
Внезапно той осъзна какво виждаше в очите й. Разкритието го зашемети с такава сила, че му се наложи да седна на ръба на ваната, за да се овладее.
Мъгла или не, тя очевидно си спомняше нещо, което той бе забравил. Мобил, Алабама, във влака за Савана. Канеха се да прекарат медения си месец в Савана и пътуваха натам с влак. Той нямаше търпение да прави секс с нея, но тя държеше да изчакат до Мобил. Нямаше да им е за първи път — това се случи още на втората им среща, на канапето в дома на сестра й, където се мъчеха да не събудят семейството. Точно тогава той разбра, че това бе жената, за която щеше да се ожени. Тази красива, добродетелна, интелигентна републиканка с неутолим апетит. През първата им брачна нощ се носеха напред в тъмнината на спалния вагон, целуваха се, натискаха се и се възбуждаха, но в Мобил имаше нещо, което Ейми мразеше, и затова го принуждаваше да чака. Накрая хамбарите се превърнаха в кооперации и търпението му се изчерпа. Тя бързо свали дрехите му, после и своите. Запали лампата и дръпна завесите. И той я облада, както тя искаше, права срещу осветения прозорец, за да ги види целият свят. Коравият му член изпълни до край тясното й влагалище, а влакът вибрираше и тракаше, докато телата им се търкаха едно в друго. Профучаха покрай пътните бариери и край колите с бели и негри, със страхуващи се от Бога семейства и деца, баби и бебета, вторачени в дръзката гола курва от Вавилон, докато той я чукаше свирепо. Изпразни се в нея, когато минаха бавно през кръстовище в центъра на града, а тя извади мокрия му член и го залепи на стъклото, махайки за поздрав на шашнатите хора по тротоара.
Е, това бе проклетият Мобил.
— Стигнахме ли до Мобил?
— Да, скъпа — отвърна той с дрезгав глас. — Там сме.
Тя се усмихна дяволито.
— Добре.
— Г отова ли си за Мобил?
— Г отова съм!
— Хайде тогава. Да застанем до прозореца. Това искаш, нали? В Мобил сме.
— Мобил!
— Всичко, което поискаш, Ейми. Хайде да отидем в Мобил заедно.
Той я вкара в спалнята, обвил ръка около кръста й. Изненада се на решителността, с която Ейми се движеше. Не я бе виждал такава от дълго време. Пусна я и тя дръпна завесите, но след миг се намръщи.
— Къде отиваме?
— Чакай — каза той и затърси отговор, притеснен да не изпусне момента.
Внезапно осъзна, че задният двор бе потънал
— Чакай, ей сега ще се върна.
По-бърз от Кларк Кент, той разкопча първите две копчета на ризата си и я смъкна светкавично. След миг изхлузи панталона и боксерките си, а тя се вторачи в ерекцията му с интерес.
Затича се из стаята, като палеше всяка лампа, която види.
— Просто стой там! — извика и се втурна към кухнята, а твърдият му пенис стърчеше нагоре.
Запали и лампите в кухнята и пусна радиото. Литъл Ричард закрещя: „Мили боже, мис Моли!“
Светлините в задния двор? Ключът бе навън.
По дяволите, помисли си той. Това е идеята, нали? Да позволим на съседите да ни видят и да се обадят на ченгетата. Или да звъннат на Боби и Франи, за да отведат и мен в старческия дом. Но тази вечер ще чукам жена си.
Той отвори задната врата и изтича навън в нощта. Запали лампата на терасата, а после и тази в двора, наслаждавайки се на хладния нощен въздух.
Мобил, за Бога! Дами и господа, покажете билетите си на кондуктора, вече сме в шибания Мобил и представлението започва.
Той се върна в къщата и мина през кухнята. Обзе го леко съмнение. Какво ли щеше да намери в спалнята? Дали Ейми бе забравила величието на Мобил и се бе замотала нанякъде? Дали бе заспала в килера, или бе паднала и се бе наранила? Или просто не знаеше кой е дъртият пръдльо и защо така упорито се опитваше да натика члена си в нея.
Но тя бе там и го чакаше до прозореца, заела позата си на Жената чудо. Прекрасната му Ейми, с душата на порнозвезда. Голото й тяло бе осветено, сякаш прожектори и камери очакваха велик кадър.
— Мобил, Ейми! Вече сме в Мобил!
Тя разтвори ръце и той се хвърли в прегръдките й. Езикът й се плъзна в устата му. Тя приклекна и размърда бедра, а коравият му пенис проникна в нея с лекота. Ейми вдигна ръце над главата си, старият й сигнал да целуне зърната й. Той замачка майчинските гърди, стисна зърната й и ги засмука енергично.
За първи път от векове Ейми бе с него. Краката й бяха широко разтворени, бедрата й се движеха в ритъм с него. Двамата дишаха учестено и издаваха животински звуци. Стоновете й се превърнаха в писъци, краката й се сковаха, а влагалището й се стегна. Колената й се подгънаха и тя се отпусна върху него, а той се предаде на дивата сила на индийската богиня на плодородието. Усети как спермата му експлодира в нея и това бе подаръкът й за него, за лоялността му, за нощите му на въздържание, за дните, в които почистваше след нея. Благодареше му за това, че бе останал с нея през ужаса и халюцинациите и редките моменти на насилие, когато я държеше здраво, шепнеше й и плачеше с нея, утешаваше я и я лъжеше, че всичко ще се оправи, макар да знаеха, че Господ ги бе изоставил на този неуправляван влак от унижения и забрава. Светът бе жесток и всичко, което имаха, бе един друг. Всички можеха да вървят по дяволите. Той никога нямаше да остави Ейми. И затова тя го притискаше плътно към себе си, обвила мощните си бедра около него. За да не я напусне дори когато тя потъне в пълна забрава.
Отпуснаха се един върху друг, той се измъкна от нея и усети ръцете й да падат настрани. Погледна лицето й и сърцето му отново се сви от болка. Ейми не беше обидена, нито уплашена. Но пак изглеждаше загубена. Прегърна я и се потърка в нея, но тя отново бе послушната кукла. Отдръпна се и тя погледна притеснено, осъзнавайки, че е гола и влажна. Той дръпна завесите.
Дали съседите ги бяха наблюдавали? Дали щеше да чуе за това на следващото събрание на организацията на собствениците? Но пък какво ли можеха да им направят? На тяхната възраст сексът не бе грях, а постижение.
— Ето — каза той, като й посочи леглото. — Защо не седнеш за секунда, а аз ще оправя всичко. Ще донеса… ох, мамка му, Ейми. Ще донеса памперса ти, скъпа.
Тя остана неподвижно на мястото си, а той я целуна по бузата. Заведе я до леглото и я настани. По вътрешността на бедрата й се стичаше сперма и той взе кутията със салфетки от нощното шкафче и я протегна към нея. Ейми я изгледа безучастно. Той извади няколко салфетки, придърпа я към ръба на леглото и избърса слабините й.
След миг Ейми беше чиста. Той не можа да се сдържи и целуна корема й, после коленичи и притисна лице във венериния й хълм.