Робинята
Шрифт:
— Не можете да влизате там! — извиках.
Но влагалището ми бе на друго мнение и ги приветства жизнерадостно. Беше изключително приятно. Никога преди не бях изпитвала подобно нещо.
Срамувам се, но трябва да призная, че по онова време не ме биваше в мастурбирането. Когато се мъчех да свърша, винаги се напрягах и агонизирах.
А сега усещах малките същества в себе си. Мускулите ми се отпуснаха и се почувствах разтопена от кеф.
Все още потънала във фантазията, загледах как сцената се промени. Вървях по дълъг коридор,
— Ела с мен — прошепна в ухото ми съблазнителен женски глас с британски акцент.
Беше Сара, разбира се. Тя ме обгърна с ръка.
— Толкова се радваме, че си с нас днес — каза тя. — Забавляваш ли се?
Не беше нужно да й отговарям. Тя знаеше как се чувствах. Поведе ме по аления тунел към осветен от свещи отвор.
Приближихме го и ахнах от красотата му: стените бяха покрити с черен сатен, а в средата на стаята стоеше лъскава мраморна плоча.
— Ела тук — нареди ми Сара.
Настани ме бавно върху хладния мрамор. Легнах по гръб, а тя се усмихна и прикова ръцете ми към плочата. Прокара червените си нокти между краката ми и ги разтвори. Усетих студения метал на вериги. Вече знаех къде се намирам. Мъжът с огромния член щеше да се появи скоро.
Започнах да се боря с веригите. Изпотих се. Бях си сложила сериозно количество дезодорант сутринта, но не вършеше работа. Не успяваше да се справи с обзетото ми от желание тяло. Отначало миризмата ме отврати, после ме изпълни със странна гордост. Спрях да се боря с веригите.
Внезапно помещението се изпълни с ослепяваща светлина. Чух познати гласове, които мърмореха загрижено. Примигнах и когато отворих очи, видях съучениците си, учителя и свещеник, които ме гледаха разтревожено.
Лежах на пода в часа по рисуване.
— Сигурно е припаднала — каза учителят.
Изненадах се, че главата не ме болеше от падането. Тялото ми още тръпнеше от дяволското удоволствие. Дали втвърдените ми зърна си личаха през бялата униформена риза? Вдигнах глава и видях, че краката ми още са разтворени като на мраморната плоча. Побързах да ги затворя. Заекнах и се опитах да обясня станалото.
— Нямам представа какво се случи — казах.
Сара ми намигна.
— Точно преди часа Ками ми каза, че май се разболява от грип — обясни тя.
Учителят настоя да отида при училищната сестра, но вместо това излязох навън. Чувствах се добре, дори учудващо добре.
През обедната почивка избягвах Джанин и Тия. Не исках да ми досаждат с въпроси за инцидента. Не беше трудно да се отърва от тях — страхуваха се да не ги заразя. Най-добрите ми приятелки просто ме заобиколиха и се отдалечиха от мен.
Върнах се в тоалетната. Две съученички стояха пред огледалото и си слагаха спирала. Погледнаха ме, когато влязох, прибраха си гримовете и побързаха да изчезнат, като си шепнеха и
Застанах пред мивката и плиснах вода върху лицето си. Дали някога фантазиите щяха да спрат да ме тормозят? Погледнах очите си. Лилавите сенки бяха наистина красиви, но трябваше да ги изтрия. Намокрих хартиена кърпа и разтърках клепачите си. Но сенките дори не се размазаха.
Вратата се отвори. Знаех кой влиза, още преди да чуя дълбокия съблазнителен глас.
— Не прекара ли добре в часа по рисуване? — попита Сара, като тръгна към мен.
Нещо в мен се прекърши.
— Шибаните сенки са виновни! Какво е това? Зловещо е! Искам да го махнеш!
— Добре — кимна тя.
Сара извърши странно движение с показалеца и кутрето си и сенките изчезнаха от клепачите ми. Завъртях се енергично.
— Стой настрани от мен! Прекалено си странна! — заекнах и се опитах да я заобиколя и да отида до вратата. — Джанин вероятно е права за теб!
— Права е, че съм боклук, който живее във фургон? — попита Сара. — Дива селянка? Това говорят за мен, нали?
Сара застана до мен. Бедрата ни се докоснаха леко. Повдигна ръка и прокара нежно
пръст по лицето ми.
— Истината е, че живеем в нещо като фургон — обясни тя. — Тук сме само за известно време и после трябва да продължим пътя си. Но знаеш защо сме тук, нали?
Поклатих глава, но внезапно потръпнах и се помъчих да си поема дъх.
— Искаме те. Искаме те, защото имаш свещена кръв — обясни ми тя. — Разбираш ли думата „свещена“? Става дума за нещо, което не трябва да хабиш за Майк.
Отдръпнах се от нея. Но сега пък бях прекалено далеч от вратата.
— За какво говориш? — попитах.
— Защо мислиш, че дойдох в това училище? — промърмори тя. — Усетихме девствеността ти през цял континент и век. Дойдохме да ти помогнем да се отървеш от нея и да осъзнаеш женската си сила.
Сара ме побутваше към една от кабинките, докато говорехме. Опитах се да се измъкна, но не успях. Чух щракването на ключалката.
— Ето — каза Сара, като прокара ръка по полата ми. — Позволи ми да ти покажа какво имам предвид.
— Но някой ще влезе — запротестирах.
Тя поклати глава.
— Не мисля така.
— Не чуваш ли? — извиках. — Някой вече е тук.
Завъртях глава към шума, но Сара привлече лицето ми към нейното.
Бутна ме към стената и устните ни вече бяха на сантиметър. Дали щеше да ме целуне? Джанин често говореше за ползата от натискането с други момичета, дори бе намеквала, че самата тя е правила лесбийски секс няколко пъти. Тия пък твърдеше, че се натискала с друго момиче по време на летен лагер, когато била още на четиринайсет години. Хвалеше се с това и искаше да е сигурна, че всички момчета в училище го знаят. Но аз само бях танцувала с други момичета и се бях опитвала да мастурбирам на момичешки фантазии. Сега обаче се възбуждах все повече с всяка изминала секунда.