Робинята
Шрифт:
— Ето, започваме.
Вдигна ръцете й настрани, за да може да свали долнището на пижамата й и си спомни как сестрата му бе казала, че Ейми трябва да се опитва да върши тези неща сама, за да запази поне част от нормалността си за известно време. Тя стоеше до мивката, протегнала ръце като послушно дете, а пищните й гърди изпъваха горнището на пижамата.
Той се завъртя към нея, но думите, които изскочиха от устата му, бяха:
— Трябва да свалим горнището ти, скъпа.
Тя го погледна тъпо и той се засрами. Ейми отпусна ръце и задърпа подгъва на горнището си, но се обърка и спря.
— Моля те, скъпа — каза той. — Трябва да го свалиш. Направи
— Стигнахме ли до Мобил?
— Мобил? Не още. Но скоро ще сме там.
Тя повдигна горнището над гърдите си и то се закачи за миг в зърната й. После го издърпа над главата си и се освободи от него. Тялото й все още бе слабо и стегнато. Едрите й гърди бяха леко увиснали, но розови и съблазнителни. Дори в кошмарното си състояние, мъглата и объркването си, тя все още бе най-привлекателната жена в света за него. А фактът, че се нуждаеше от него и му се доверяваше напълно, я правеше още по-красива. Беше свалила горнището си само защото гой я помоли да го направи. А сега го държеше в ръка и чакаше нарежданията му. Той го взе, остави го на закачалката за хавлии и се вгледа в нея напрегнато. Прокара нежно ръка по голия й корем и докосна белега от цезаровото сечение от раждането на дъщеря им. Впечатли се, когато зърната й се втвърдиха в отговор на докосването му. Преглътна затруднено и установи, че ръцете му треперят, докато я гали.
— Докторе?
— Не, Ейми, аз съм.
— Къде е жена ти?
— Ти си жена ми, Ейми. Ти си моята съпруга и много те обичам.
— Всичко наред ли е?
— Да, всичко е наред.
Тя стоеше изправена и му напомни за мраморните статуи, които бе разглеждала с интерес, когато ходиха на почивка в Италия. Великолепните й зърна бяха кърмили децата ни, помисли си той. А тя ми позволяваше да опитам млякото й. Времената, когато кърмеше, бяха великолепни. Можехме да се чукаме без презерватив, гърдите й бяха едри и пищни, а разгорещена от хормоните, тя свършваше бързо и бурно. Драскаше ме, пищеше и хлипаше, а твърдите й зърна пръскаха мляко наоколо и се смеехме като луди. Това беше моята Ейми. В онези дни се празнеше много, а в Италия преживяхме нощи, в които направо ме скапваше от изтощение.
Той застана пред нея и се възхити на голотата й.
— Помниш ли онзи остров? Бизентина или нещо подобно? Бяхме в един малък хотел. Внезапно токът спря и излязохме в градината посред нощ, а небето бе обсипано със звезди.
Ръцете му загалиха нежно гърдите й, но тя сякаш не забеляза, а погледна настрани безучастно.
— В градината имаше жасминови храсти. Ти помириса аромата им и ме събори на тревата. И свърши цялата работа. Събу панталона ми, свали бикините си и ме набута в себе си, а от другата страна на оградата хората вечеряха в кафенето. А когато свърши, бе толкова шумна, че италианците спряха да ядат и заръкопляскаха. Обзалагам се, че оттогава започна да се интересуваш от жасминови храсти. Ти винаги се чукаше страхотно, Ейми. Знаеше ли го, скъпа? Беше най-прекрасната сексбогиня и бе моя. Разбираш ли какво ти казвам?
— Знам. Работех там.
— Аха… е, както и да е, беше страхотна в онези дни.
Ейми се усмихна.
— Добре.
Кожата й се сгорещи от докосването му, порозовя и заблестя на светлината от шкафчето. Той подразни зърната й, които се втвърдиха и уголемиха под пръстите му За първи път Ейми като че ли забеляза какво й правеше. Повдигна гърдите си с ръце и му ги поднесе като дар. Той ги прие благодарно и залепи устни в зърното й.
— Боби?
Боби беше синът им, когото бе кърмила преди
Пусна гърдите й и насочи вниманието си към предстоящата задача. Трябваше да свали долнището й и да смени памперса. Взе чистия и го повдигна към нея. Искрящият блясък в очите й помръкна.
— Трябва да свършим работата, Ейми. Да те почистим и да се приготвим за лягане.
— Ами Мобил?
— Не знам нищо за Мобил или Атланта, или каквото и да било друго. — задави се
той.
По дяволите, не искаше да плаче пред нея. Това ужасно щеше да я разстрои.
— Аз просто. не мога. мамка му. Майната му, трябва да те преоблечем.
Той започна да се бори с пижамата й. Ейми стоеше изправена, сякаш се опитваше да му помогне. Той смъкна долнището по закръглените й бедра и потупа прасците й.
— Вдигни крак.
Тя се обърка и се опита да седне, но той я вдигна.
— Вдигни си крака.
Ейми отново направи опит да седне.
— Вдигни си шибания крак, глупачке.
Тя обаче стоеше неподвижно и внезапно му се поиска да я шамароса. Да я плесне силно, задето му причиняваше всичко това. Внезапно откри, че бе вдигнал ръка, но се удържа. Извърна се настрани, а очите му се напълниха със сълзи. Ейми стоеше зад него объркана и гола. Горнището й бе на закачалката за хавлии, а долнището — усукано в краката й. Приличаше на изнасилено дете.
Той вдигна ръка към очите си и скри лице зад завесата на душа, като се опитваше да заглуши хлиповете си. Рамената му потръпнаха и той притисна лице в миризливия найлон и зачака да се успокои. Зад себе си чу Ейми да се движи, чу рязкото съдиране на лепенка. Пое си дълбоко дъх и избърса лице в ръкава си. Когато се завъртя към жена си, тя бе свалила памперса и го протягаше към него, като го гледаше притеснено.
— Благодаря ти — каза той и го хвърли в коша.
Ейми протегна ръце.
— Съжалявам — прошепна тя. — Всичко е толкова гадно.
Той обви ръце около нея. Ейми беше топла, едра и пищна и той я обичаше лудо и тъгуваше за нея. Тя се отпусна в прегръдките му и след миг той се почувства готов да свърши. Пижамата й все още бе усукана около глезените й. Той нежно потупа задната част на бедрото й и тя сведе очи надолу Най-после го разбра и вдигна крака си. Той свали долнището и го метна на закачалката за хавлии.
Едно бързо измиване и смяна на памперса щяха да са достатъчни. Взе меката пухкава гъба, с която я миеше, намокри я и сипа малко сапун върху нея.
— Разтвори си краката, скъпа — каза, като вдигна гъбата и потупа вътрешната част на бедрата й.
Ейми го разбра, разкрачи се и зае героична поза с ръце на кръста. Видът й го накара да се засмее. Остаряващата и гола Жена чудо бе великолепна. За секунда си я представи със златно ласо и корона.
Коленичи пред нея, сякаш щеше да се моли, и избърса с гъбата гладката кожа на бедрата й. Изми грижливо като фризьор космите — по слабините й, докосвайки срамните й устни, за да се увери, че всичко е идеално чисто. После се погрижи за задника й, този голям красив задник, който за него бе по-привлекателен от лицата на повечето момичета. Залепи лице към венериния й хълм и потръпна. Вместо да се възпротиви, тя се притисна към него и зарови ръце в косата му Всичко това му се стори нередно и извратено. Но тя беше неговата жена. Кой друг, освен него знаеше колко бе красива?