Робинята

Якубовски Максим

— Запазиха бикините и блузата ми за сувенир. Сега висят над бара. Можеш да се отбиеш да ги видиш някой път.

Усмивката й се разшири и тя облиза устни провокативно.

— Господи, уплаших се, че очите ми ще изскочат, когато първият член проникна в задника ми. Но после мъжът започна ме чука здраво и се изкефих. След него дойде втори, после трети и така нататък. Не помня дори колко пъти се изпразних.

Тя кръстоса ръце над гърдите си и размаза петното на рамото си.

— Канеха се да ме оставят там, но ги помолих за още една услуга. Казах им: „Момчета,

съпругът ми ще се разочарова, ако не се изпразните върху мен.“ Е, както виждаш, те изпълниха молбата ми.

Тим се вторачи в жена си, застанала в предизвикателна поза. По бедрата й се виждаха следи от сперма, също и по окосмяването и пъпа й.

— Е, съпруже? Нали точно това те възбужда? Жена ти, която е, омазана със сперма курва?

В гърдите му се надигна горещ гняв.

— Какво се опитваш да докажеш, Линда?

Изражението й се промени за момент. Той се опита да го разгадае. Съжаление? Страх? Разкаяние?

Той отстъпи назад, но тя се приближи към него и възобнови курвенското си поведение.

— Е, Тим, може да имам място и за още един. Имаш ли нещо против да не си първи?

Той я сграбчи за лактите и я бутна на канапето. Преди да успее да пристъпи към нея, тя

коленичи и изпъна гърди напред. Тим се наведе, плъзна ръце под свитите й колена, повдигна я, докато самият той коленичи и я настани в скута си.

— Давай — презрително се ухили тя.

Членът му бе корав и май си бе такъв, откак тя започна да разказва историята си. Нямаше търпение да я обладае. Проникна в нея без колебание. Тунелът й бе горещ и влажен. Дали наистина бе изчукала всички онези мъже? Дали той усещаше спермата им по себе си? Зачука я свирепо, все по-бързо и силно, обзет от див гняв, но тя отвръщаше на всеки тласък. Линда изпъна крака и ги обви около кръста му.

Погледите им се срещнаха. И двамата бяха изпълнени с ярост. После очите на Тим се насочиха към петното на бузата й. Линда се ухили.

— Давай, знам, че искаш Оближи спермата на любовника ми. Направи го!

Той изръмжа и се поколеба. Трябваше да опита, за да докаже… какво? Че съпругата му още му принадлежеше? Можеше ли да понесе отговора? Беше ли готов да плати цената?

Той притисна устни към петното и го облиза. Беше сладко. Глазура за торта.

— Кучка! — извика той.

Линда го беше изиграла. Но какво значение имаше? Беше го подлъгала да опита и той го направи. Зачука я още по-яростно. Искаше да експлодира в нея.

Писъкът й едва не проби тъпанчетата му. След миг течността му се изля в нея. Тим потрепери и обви ръце около жена си.

По някакъв начин успяха да се доберат до горния етаж, паднаха в леглото и се чукаха. чукаха. чукаха, докато изтощението надделя и двамата заспаха непробудно.

На сутринта Тим се протегна към нея, но бе сам в леглото. Надигна се, като се намръщи от болка. Сигурно бе претоварил мускулите си.

Намъкна чифт джинси и тениска и предпазливо слезе долу.

Намери я в кухнята, увита в дебелия й халат. Линда седеше до масата и разсеяно разбъркваше кафето си.

Тим застана зад нея и протегна ръка към рамото й.

Тя не обърна внимание на присъствието му. Той колебливо сложи ръка върху нея, затвори очи и каза бърза молитва. След миг Линда покри ръката му със своята.

Той я завъртя към себе си и коленичи.

— Линда, аз.

Енергичното поклащане на главата й му показа, че нямаше нужда да говори, да анализира или да се извинява. За нищо.

Тим положи глава на гърдите й и обви ръце около нея. Линда отвърна на прегръдката му.

Нещо се бе променило. Нещо, което едновременно ги плашеше и възбуждаше. Бяха минали през някаква врата и нямаше връщане назад. Щеше да им се наложи да се приспособят и да приемат онова, което ги очакваше.

— Обичам те, бебчо — прошепна той.

Не можеше да си представи, че Линда би могла да го прегърне още по-здраво, но тя успя. И това му каза, че накъдето и да ги отведеше пътуването им, щяха да са винаги заедно.

НАЧАЛОТО

ПОЛИ ФРОСТ

— Камерън, какво ти става днес? — попита ме Джанин.

Вървяхме по коридора на гимназията към класната ни стая.

— Да — присъедини се и Тия, като присви великолепните си черни очи. — Ужасно си раздразнителна днес. Какво има?

— Прашките, които нося — отговорих. — Мразя проклетото нещо.

Група дванайсетокласници тръгна към нас. Джанин завъртя глава, за да провери дали някои от учителите или монахините от „Света Тереза“ бяха наоколо. Брегът беше чист. Тя дръпна полата си надолу и яркорозовите й прашки надникнаха над сивия фланелен плат.

Не пипнах полата си, но Тия смъкна своята още по-надолу от Джанин.

— Убий ме с прашки! — извика едно от момчетата, когато минаха покрай нас.

— Обичам те, Джанин! — каза друго.

— Искам те, Тия — обади се най-готиният.

Джанин им се усмихна съблазнително, но видя учител и бързо вдигна полата си.

— Добро утро, госпожице Собовски — каза тя мило.

Минахме зад ъгъла и тръгнахме по главния коридор сред ордите униформени ученици.

— Не разбирам защо трябва да нося това нещо в задника си — казах.

— Примири се, Камерън. Това е съдбата ти като жена — отвърна Тия и се засмя. — Или поне това е съдбата ти като приятелка на Джанин.

— А и колко пъти трябва да ти обяснявам, че никога няма да те изчукат, ако се мотаеш наоколо в бабешки вехти гащи? — възмутено каза Джанин.

— Бикините ми си бяха идеални, нямаше нужда да ги изхвърляш — отвърнах.

По настояване на Джанин още в десети клас, ние, трите приятелки, се зарекохме винаги да носим прашки под униформите си на католическото училище. Когато настъпеше подходящият момент — наоколо нямаше родители и учители, Джанин ни даваше знак да опънем прашките нагоре, така че да се виждат над строгите ни униформени поли.

— Извади късмет, че те спасихме — добави Джанин. — Иначе щеше да водиш тъжния и скучен сексуален живот на останалите тъпаци в града.