Робинята

Якубовски Максим

— Запази това изражение — ухили се той. — Харесваш ми раздразнена. Е, трябва да влизам в клас.

— Абсолютен сладур — отбеляза Тия, докато го гледаше как тича по коридора.

— А и как се движи — добави Джанин.

Двете избухнаха в смях, а аз отново се изчервих.

В часа по история гледахме видео за езическите култури, приемащи християнството. Седях в тъмното и мислех за предстоящата среща с Майк. Той имаше шофьорска книжка и щеше да ме вземе от вкъщи. После на ресторант и може би на кино.

А след това… е, това беше сериозният

въпрос. Тайно се надявах, че родителите му щяха да са излезли някъде, за да останем сами в дома му. В противен случай щеше да се наложи да останем в колата му, а това ми се струваше тъпо. Исках да сме в къщата, където имаше легла, канапета и кърпи.

Но докато се опитвах да си представя какво точно щеше да се случи в събота, ме завладя

и друго чувство, което първо се появи в тялото ми, а после се пренесе и в мозъка ми.

Ежедневните образи на учебници, чинове и ученици бяха прогонени и заменени от други видения. Носех се над себе си и разглеждах.

Видях се във великолепна бяла нощница, чиито ръкави бяха поръбени със старинна дантела. Лежах по гръб. Бях много красива. Косата ми падаше около лицето и по чернозлатистия мраморен плот, върху който бях разположена.

Очите ми бяха отворени и уплашени. Вторачих се за миг в собствения си образ. Дали това бе някакво видение от бъдещето? Внезапно се озовах вътре във видението. Страхът се оказа благоговение. Бях изправена пред сила, каквато никога преди не бях виждала.

Какво беше това около глезените ми? Ръцете и краката ми бяха оковани. Замъчих се да се освободя, но в същото време се възхищавах на стоманата и веригите, с които бях окована.

Не можех да избегна онова, което ме очакваше. Чух тежки стъпки на обути в ботуши крака, последвани от стакатото на високи токчета. Заборих се с веригите, а тялото ми се гърчеше в елегантния си затвор, обзето от страх и възбуда.

Усетих мекото, нежно докосване на женски ръце върху главата си. Тя завърза превръзка на очите ми и ме целуна по устните. Посрещнах езика й със своя. Не знаех коя е, но й се отдадох напълно. О, къде отиде тя? Аха, усетих ръцете й на гърдите си. Нощницата ми бе от великолепен прозрачен плат. Повдигнах тяло, за да посрещна допира й.

Но тя се отдръпна от мен. Зачудих се къде е. После усетих как свалят превръзката от очите ми и видях мъж с качулка пред мен!

Приличаше на великан — гол и мускулест. И размерът на онова нещо! Пенисът му бе огромен. Жената разтвори краката ми грубо. Мъжът загали члена си и се настани между колената ми. Пенисът му нарасна още повече.

В ръцете му се появи кожен каиш, който той уви около члена и топките си. Погледнах го. Пенисът му отново нарасна. Щеше да ме прободе като нож, но все пак това трябваше да се случи…

Някой ме плясна по ръката и изскочих от фантазията си. Джанин се наведе към мен и завъртя очи.

— Господи, какво ти става днес? — прошепна тя. — От петнайсет минути си в света на Ками!

Класът още гледаше видеото, показващо образите на местни деца

по време на първото им причастие.

Изправих се и забелязах Сара Уокър, новото момиче в „Света Тереза“ със странния британски акцент. Тя ми се усмихна многозначително.

Двете ми приятелки потеглиха към кабинета по геометрия, а аз забързах към тоалетната.

Слава богу, вътре нямаше никого. Влязох в кабинката и затворих вратата. Все още бях възбудена от фантазията си.

Нямаше начин да издържа още един час в това състояние. Повдигнах полата си, седнах на клозета, плъзнах ръка по слабините си и ахнах, когато осъзнах колко бях мокра.

Дишането ми се учести. Потънах в усещането и се опитах да потисна стоновете си. Изпотих се от възбуда и объркване.

Опитвах се да се боря с образа на едрия гол мъж с кожения каиш и разтворените ми насила крака. Нуждаех се образа, за да подхраня възбудата си, но в същото време изпитах силен срам. Докато си припомнях тласъците на мъжа, вкарах пръсти във влагалището си, но те не ми осигуриха грубото и диво удоволствие, което великанът ми даваше. Зарових из чантата си и извадих ластик за коса. Усуках го около пръстите си и си представих, че бе каишът около пениса на мъжа. Насочих пръсти към възбудения ми отвор.

Чух отварянето на вратата на тоалетната. Спрях и надникнах през процепа на кабинката.

Страхотно, Сара Уокър. Тя пристигна в „Света Тереза“ едва преди две седмици. Имаше нещо загадъчно в нея. Първо, акцентът. Беше британски, но звучеше, сякаш бе родена в много по-екзотична страна.

След това идваше фактът, че никой не знаеше нищо за нея. Дали беше богата, или бедна, никой не знаеше. Бях наясно с положението на останалите ми съученици. Кой беше разглезен, кой работеше на две места след училище, кой бе някъде по средата. Джанин твърдеше, че семейството на Сара било бедно и живеело във фургон. Мъчели се да прикрият това, като говорели с изискан акцент.

Джанин гледаше на нея отвисоко, но аз смятах, че Сара бе страшно изискана с късата си, елегантно подстригана коса. Подозирах, че гарвановочерният й цвят се дължеше на боя, защото кожата й бе много светла. А походката й правеше стандартната училищна униформа да изглежда като тоалет от модно ревю. Сара нямаше нужда да подсилва сексапила си, както правеха Джанин и Тия. Тя просто бе по-секси, също като човек, отбил се при нас от най-жестокия купон в големия град. Толкова готина мадама не можеше да живее във фургон.

Звънецът за следващия час иззвъня оглушително.

Мразех да закъснявам. Скочих и избърсах слабините си. Напръсках прашките с парфюм и ги дръпнах нагоре.

— Хей, кой е там? — попита Сара със съблазнителния си акцент.

Излязох от кабинката и се помъчих да прикрия изчервяването си.

За щастие, Сара изглеждаше доволна да ме види.

— О, Ками, скъпа. Толкова се радвам — каза тя, като ме изгледа любопитно. — Мили боже, имаш вид на човек с висока температура. Добре ли си? — измърка тя.