Робинята
Шрифт:
После лежаха в усуканите чаршафи, Франки заравяше ръце в косата й и й шепнеше думи, които тя не чуваше.
Сал трябваше да забележи предупредителните знаци, разбира се, но кой може наистина да различи опасността от удоволствието? Тя сънуваше кошмари: гротескни животни изскачаха от гардероба, електрически кабели се усукваха около глезените й, телефонни обаждания, в които другата страна мълчеше. Тя се будеше задъхана и стресната.
Минаха два-три месеца, без тя да забележи, че животът й се промени. Върху уикендите й бе спусната завеса. Петъците бяха свят ритуал. Получаваше
След това, когато спяха, той се увиваше с косата й, сякаш бяха завързани заедно или плетяха нежна мрежа в съня си. Сал го оставяше да се сгуши до врата й и се чудеше дали и той се чувстваше хванат в капан като нея.
Останалата част от седмицата ставаше все по-безцветна в сравнение с петъците. Сал излизаше все по-рядко, като убеждаваше самата себе си, че има нужда да си почине от напрегнатите игри през уикенда. Но не искаше да си признае истинската причина: чакаше неочаквано обаждане от него. Трябваше да е наясно с нещата. Франки звънеше в четвъртък, точно в седем. Никога по-рано, никога по-късно. Седмица след седмица, ритуалът никога не се променяше. Но тя все пак чакаше, обзета от напразна надежда.
В нощта, когато тя се появи в дома му, без да го предупреди, беше повлякла малко куфарче зад себе си, бе издокарана с прозрачна черна блуза, тесен панталон и копринено бельо. Беше избрала кошмарно високи токчета, от онези, които я караха да върви с миниатюрни крачки, изпъчен назад задник и разлюлени бедра.
Очите му се присвиха, когато отвори вратата. Беше сряда. Срещата не бе по график.
Франки носеше костюм. Ризата му бе разкопчана на врата, а в ръката си държеше телефон.
— Какво се е случило? — попита той, като погледна стълбището зад нея.
— Нищо — усмихна се тя. — Просто исках да те видя.
Сърцето й се сви и заби лудо едновременно. Фалшива усмивка бе залепена на лицето й. Стоеше, държеше каишките на куфарчето си и се чувстваше като досаден търговски пътник, който се моли да му отделят малко време. Светлината в коридора зад Франки беше жълта и топла.
— Не се ли сети да ми звъннеш? — попита той, като задържа вратата с ръка.
Тя поклати глава и в момент на вдъхновение вдигна ръце и свали шнолата от кока си. Въздъхна и разлюля коса.
— Имах лош ден — обясни Сал. — Ще ме поканиш ли да вляза?
Мина цяла секунда. Във въздуха се носеше аромат на кокос.
— Разбира се — отвърна накрая той и отстъпи назад.
Апартаментът на Франки бе непозната територия. Токчетата й затракаха по излъскания под. Той я вкара в кухнята, наля й чаша вода от чешмата и я остави.
— Трябва да си взема душ — каза той.
Сал седна и се вторачи в зелените стени. Чу затварянето на вратата на банята, после шума от душа. Кухнята беше гола. Подът бе застлан с линолеум на черно-бели квадрати, а осветлението бе осигурено от редица халогенови лампи. В буркан на плота бяха прибрани лъжици за готвене, бъркалки и ножици. На стената бе закачен календар с излизащата от морето Венера. Под нея бяха обозначени дати с различни цветове фулмастер — червени и черни кръстове. Сал се вторачи в шифрираните
Обзета от внезапно вдъхновение, тя събу високите обувки, излезе боса в коридора и провери затворените врати. Като крадец обмисли възможностите си и накрая отвори вратата в дъното на коридора.
Леглото на Франки бе огромно и разположено в средата на стаята. Завивките бяха усукани. Сал винаги бе смятала, че той е маниакално спретнат и видът на неоправеното му легло предизвика нежни чувства у нея. Стори й се, че бе видяла тайна, скрита в смачкания бял лен.
С бързи движения тя съблече дрехите си и ги остави на купчина върху стола. В курвенското си бельо се просна върху завивките в леглото на Франки. Дързостта й я възбуди и тя се овлажни.
Пое си дълбоко дъх и усети лек аромат, останал по чаршафите. Сладникаво-горчив и мускусен, едновременно познат и чужд. Когато дръпна завивките, ароматът се надигна към носа й и тя вдъхна мириса на друга жена. После видя дълъг червен косъм на възглавницата. Франки отвори вратата, още мокър от душа, увил хавлия около кръста си.
— Мамка му — изсумтя той под носа си. — Красива си.
Приближи се до нея, зарови пръсти в косата й, придърпа я към себе си и я целуна страстно. Сал усети меките му устни, влажната уста и нагорещената му кожа.
Тя се отдръпна и се надигна.
— Легни, Франки — нареди му тя.
— Заповядваш ли ми вече, сладурче?
Сал се усмихна широко.
Франки легна, а тя зае поза на стриптийзьорка. Наведе се бавно и разкопча жартиерите си. Свали чорапите и ги поднесе към Франки като дар.
— Стриптийз, а? Тази изненада ми харесва — ухили се той, приковал черните си очи в
нея.
Сал заобиколи леглото и той вдигна ръце към нея, но тя ги сграбчи здраво. Помъчи се да я целуне, но тя се отдръпна, събра китките му и ги притисна към дървената рамка на леглото. Едва тогава се наведе и залепи устни в неговите. Разсейваше го, докато усукваше чорап между решетките на леглото и го увиваше около китките му.
— Сал, бебче, не знаех, че си падаш по това.
Тя застана в края на леглото. Франки се засмя, а тя се усмихна мило и завърза глезените му. Смехът му беше напрегнат, едновременно изпълнен с очакване и тревога.
Сал го изпъна върху леглото.
— Не мога да помръдна — каза той.
— Знам.
Сал разкопча сутиена си и го метна на пода. Когато започна да развързва сатенените панделки на бикините си, Франки облиза устни.
Тя се приближи към него, размахвайки бикините си.
— Какво правиш сега? — попита Франки, когато ги прокара по глезена и нагоре по бедрото му, по надървения му член и към лицето му.
Остави го да вдъхне аромата й, после ги завърза стегнато над очите му.
— Сега ме чуваш, но не можеш да ме видиш — прошепна му тя.
Този път Франки не се засмя, а тежко преглътна.
Сал разпиля косата си по него, уви пениса му в нея, погъделичка топките му Франки изстена. С бавни, хипнотични движения, тя се люлееше напред-назад и го галеше с косата си. Членът му лежеше на корема му, дълъг и корав.