Фаворит
Шрифт:
Кейт ми изпрати съобщение, че няма да дойде заради времето, нещо доста странно за нея, и се запитах какъв ли силен натиск е упражнила върху нея леля Деб, за да остане вкъщи.
В залата за претегляне най-много обсъждаха Джо Нантуич. Комендантите бяха разследвали поведението му по време на последното състезание с препятствия и му бе отправено „строго предупреждение във връзка с по-нататъшната му езда“. Общото мнение беше, че е голям късметлия, щом се е отървал толкова леко на фона на досегашните му „подвизи“.
Самият Джо беше нахакан както винаги. По кръглото му розово лице нямаше следа нито
За верността на тази история гарантираше Сенди, който постоянно я доукрасяваше, защото — както сам твърдеше — така се бе случило, че самият той отишъл на турска баня в неделя сутринта с желание да загуби някой и друг килограм пред състезанията в понеделник.
Намерих Джо да чете обявленията. Свиркаше си през зъби.
— Е, Джо — казах му аз, — какво те развесели толкова?
— Всичко — усмихна се той напрегнато. От близко разстояние можах да забележа ситните бръчки около устата му и леко зачервените му очи, но държанието му не издаваше други признаци на напрежение. — Не бях наказан с отстраняване от комендантите. И ми платиха, че загубих онази гонка.
— Какво говориш? — възкликнах.
— Платиха ми. Знаеш, нали ти казах. Пакет с пари. Пристигна тази сутрин. Сто кинта. — Аз го зяпнах. — Ами аз ти казах тогава, нали така? — попита той измъчено.
— Предполагам, че си ми казал — съгласих се неуверено.
— И още нещо, онези заплашителни бележки. Аз ги измамих. Стоях в турската баня през целия уикенд и не можаха да ме докопат. Успях да се избавя — допълни Джо триумфиращо, като че ли „тази седмица“ не можеше да бъде променена в „следващата седмица“. Той не разбираше, че вече е претърпял наказанието си и че освен физическите има и други терзания и мъки. Цяла седмица бе преследван от остра тревога, последвана от три дни парализиращ страх, и сега си въобразяваше, че вече се е избавил.
— Радвам се, че мислиш така — казах тихо. — Джо, отговори ми на един въпрос. Мъжът, който ти звъни, за да ти каже кой кон не трябва да победи, какъв глас имаше?
— Не можеш да определиш, когато го слушаш. Може да бъде всеки. Говори тихо и някак си неясно. Почти шепот, понякога изглежда сякаш се бои някой да не го подслушва. Но какво значение има това? — попита Джо. — След като раздава шекерчета, може да кряка и като жаба, не ми пука.
— Искаш да кажеш, че би спрял и друг кон, ако те помоли? — попитах го.
— Бих могъл. Или пък не — каза Джо, очевидно решил със закъснение, че е говорил прекалено. С хитър, неспокоен поглед ме отмина и отиде към съблекалнята. Издръжливостта му беше направо фантастична.
Недалеч от мен Пит и Дейн обсъждаха плановете за деня. Приближих се. Пит проклинаше времето и говореше, че ако продължава така, скоро ще попаднем в истински ад, но Пелиндръм въпреки всичко може да участва с пълна сила.
— Излез начело по средата на гонката и повече никой няма да може да
— Това е добре — казах, без да се замислям, и после си спомних как в Мейдънхед всичко бе „в кърпа вързано“ и за Адмирал.
Дейн ме попита дали ми е харесало гостуването при Кейт и не се зарадва много от ентусиазирания ми отговор.
— Да бъдеш проклет, приятел, ако ми се изпречиш на пътя към Кейт. — Каза го шеговито, с ожесточен глас, но ме обзе неприятното чувство, че наистина го мисли. Когато двама мъже са влюбени в едно и също момиче, можеше ли да продължи приятелството им? Точно в този момент не бях сигурен в това; защото мярнах в познатото симпатично лице на Дейн следа от враждебност. Тя беше съвсем незабележима, като превръщането на скалата в купчина пясък. И все пак поех замислен към съблекалнята, за да видя Сенди.
Той стоеше до прозореца, зяпнал дъждовната завеса, която се стичаше по стъклото. Беше се преоблякъл вече в цветовете за първата гонка и гледаше навън към парадния ринг, където измокрени, наметнати с мушами конярчета водеха в кръг два нещастно изглеждащи коня.
— Ще ни трябват чистачки за очилата в този ад — забеляза той все още в добро състояние на духа. — Някой друг желаещ за кална баня? Дявол да го вземе, това време може да уплаши и патица.
— Как ти хареса турската баня в неделя? — попитах с усмивка.
— А, чу ли за това?
— Мисля, че всеки наоколо е чул — казах.
— Ами. Хванах го малкото копеле на място — каза Сенди, като се ухили широко.
— Как разбра къде ще го намериш? — попитах.
— Попитах майка му… — Сенди млъкна в средата на думата и очите му се разшириха.
— Да — рекох аз, — ти си му изпращал онези заплашителни бележки за Болингброк.
— И какво те кара да мислиш така? — попита Сенди развеселен.
— Ти обичаш шегите в действие и не харесваш Джо — казах. — Първата бележка, която получи, била пъхната в якето му, докато е висяло в съблекалнята в Плъмптън, така че трябва да е бил някой жокей, прислужник или служител. Не е могло да бъде нито букмейкър или треньор, нито собственик или човек от публиката. Затова почнах да си мисля, че човекът, който поставя бележките в джобовете на Джо, не е същият, който му плаща, за да бави конете. Онази личност не го е заплашвала с отмъщение, което е странно. Но тогава се запитах кой друг би имал интерес да измъчва Джо и стигнах до теб. Ти и преди гонката си знаел, че Джо не трябва да спечели с Болингброк. Когато спечели, си му казал, че си загубил много пари и си се настроил срещу него. Сигурен съм в това. Дори си го проследил, за да се насладиш на страданието му.
— Отмъщението е винаги сладко. Е, добре, това се казва почтено ченге — каза Сенди. — Между другото, как узна толкова подробности?
— Джо ми каза почти всичко — отвърнах.
— Какво дрънкало. Езикът на Джо скоро ще го вкара в голяма каша.
— Сигурно — казах, като помислих за непредпазливия начин, по който Джо говореше за своите „задържания“ и съответните награди.
— Каза ли му, че аз съм му изпращал тези бележки? — попита Сенди и за първи път изглеждаше разтревожен.
— Не, не съм. Не бих искал повече неприятности — казах аз.