Джъстис

Донър Лорън

— Ще пратя някоя от жените. — Брийз се смъкна от плота. Погледът й срещна този на приятелката й. — Съпругът ти би искал да те види чиста, когато се събуди. — После се усмихна леко, за да смекчи думите си. — Изглеждаш ужасно.

— Вероятно си права, но няма да го оставя. — Младата жена сви рамене.

— Мога ли да взема пистолетите? — Тайгър прехапа устни.

— Не! — Тя ги стисна още по-здраво.

— Джеси, единствените Нови видове с право на достъп до Медицинския център са тези, които са били заедно с Лидера ни в една база за изпитания и онези,

на които има най-голямо доверие. Той е в безопасност. Тук няма да му се случи нищо и никой от съоръжение номер пет не може да влезе и да му навреди.

— Вярвам ти, защото Джъстис ти има доверие. Вярвам и на нея, защото знам, че ми е приятелка. — Тя огледа стаята и срещна загрижени погледи. — Не знам на кой друг мога да имам доверие. — Заби отново поглед в офицера. — Няма да го оставя, докато е безпомощен.

— Добре, Джеси — съгласи се той.

Брийз приближи към приятелката си, но когато стигна на три метра от нея спря.

— Какво ще кажеш за следния план, Джеси? Тайгър и аз ще застанем тук отпред и няма да пускаме никой, освен лекаря и медицинската сестра Пол, да влезе в стаята. Заклеваме се, че няма да позволим на никого да доближи до него. Ще отидеш ли в стаята, надолу по коридора, да се изкъпеш? Ще ми предадеш ли оръжията? Ти си в шок. Нашият водач е в безопасност, но ние няма да мръднем от вратата, докато не се върнеш, за да бъдеш спокойна.

Джеси премигна, очите й бяха пълни със сълзи.

— Ще го оставя с всичките тези хора, защото казахте, че никога не биха го наранили и имат право да бъдат тук, защото го обичат. Би ли застреляла някой от тях, ако се опита да мине покрай теб, за да влезе вътре? — Последваха дълги секунди тишина, Брийз изглеждаше смаяна. — Така си и мислех. Ще убия всеки, който представлява опасност за него. Оставам тук.

Тайгър отново пристъпи напред.

— Бих убил всеки, за да го защитя. Джъстис е най-добрият ми приятел и мой брат, Джеси.

Двоумеше се, но половинката й бе казал, че може да се довери на приятеля му. Бавно се размърда, смъкна се от бюрото и застана на треперещите си крака.

— Добре.

Той протегна ръка, очевидно бе, че иска оръжията.

— Ще ми се закълнеш ли?

— Имаш думата ми, Джеси. Никой няма да мине покрай мен. Брийз и аз ще го пазим. Ще застрелям всеки, който се опита да доближи Джъстис, освен доктора и медицинската сестра.

Младата жена бавно постави пистолета в протегнатата му ръка.

— Да не си мръднал, докато ме няма!

— Вторият пистолет, Джеси. — Тайгър протегна и другата си ръка.

Тя поклати глава.

— Този ще го задържа.

Халфпринт се изправи и бавно се промъкна покрай плота.

— Джеси? Ще ми позволиш ли да ти помогна? Знам къде е най-близката стая с душ. Ще те заведа там, а Тайни ще изтича до общежитието за дрехи. Става ли?

Позволи на жената от Видовете да я заведе надолу по коридора, до една празна стая. В нея имаше болнично легло и в ъгъла — малка баня. Приятелката й я последва вътре и затвори вратата след тях.

Джеси постави пистолета на мивката, разкопча бронежилетката,

измъкна последния резервен пълнител и го сложи до оръжието. Нежни ръце й помогнаха да се съблече. Халфпринт пусна душа и настрои температурата на водата. Джъстис ще се оправи. Аз съм в силен шок. Иска ми се да се свия на кълбо и да плача. Изтощението я завладя изцяло, заедно с чувството на вина.

Всичко това нямаше да се случи, ако не бях го притиснала да признае връзката ни публично. Вината е моя, че не се задоволих с нощите, които прекарвахме в дома ми.

— Джеси? Водата е топла. Ще остана при теб. — Жената Вид разтри рамото й. — Изглеждаш толкова тъжна. Всичко ще се оправи. Нашият лидер е силен мъж, ще оцелее.

Тя се откъсна от мислите си и се взря в приятелката си.

— Не пипай пистолета! Нека остане тук, не искам да рискувам случайно да гръмне, защото си мислиш, че ми правиш услуга отървавайки ме от него, докато съм под душа.

Халфпринт погледна към мивката, след това обратно към жената-човек.

— Не бих го докоснала. Той ме плаши.

Джеси й повярва и влезе под топлата струя. Сведе поглед надолу и се загледа в стичащата се по тялото й вода, която се оцвети в червено около стъпалата. Беше убила Видове. Това беше кръвта им, оттичаща се в канала, заедно с бъдещето й щастие. Само за една нощ светът й се бе разпаднал.

— Джеси? Добре ли си? Нищо не правиш.

Вдигна глава и с мъка задвижи крайниците си, за да поеме подадената й гъба. Използва много сапун, за да изтърка кожата си, изми си косата и остави на приятелката си да я почисти там, където не можеше да достигне.

— Не се радвам на случилото се — промълви другата жена. — Но съм щастлива, че съм тук, за да ти помогна в този момент. Ти се грижеше за мен, когато бях спасена. Всичко ще бъде наред, Джеси. Тогава ми каза същите думи и аз ти повярвах. И беше права. Сега е твой ред да ги чуеш от мен и да ми повярваш. Всичко ще бъде наред.

Знаеше, че нищо няма да е наред. Джъстис я бе обявил за своя половинка и някои от хората му се бяха опитали да го убият. Би трябвало да го послуша, когато й заяви, че никой не бива да знае за връзката им. Мислеше си, че е прекалено покровителствен и параноичен — грешка от нейна страна. Сега любимият й лежеше и се възстановяваше след операция. Едва не бе загинал и единственият начин да реши проблема бе да го остави. Сърцето й беше разбито.

Джеси бързо се подсуши. Някой тихо почука на вратата. Тя се отвори и Тайни надникна вътре, след което бързо влезе и затвори зад себе си. Огледа я и й протегна сгънатите дрехи. После погледна към Халфпринт.

— Не мисля, че нашите блузи ще й станат — с нейните големи гърди. Освен това знам, че човешките жени носят сутиени. Ние не ползваме такива, затова нямаше кой да й заеме, но взех тениска от един мъж навън, който имаше резервна чиста в джипа си. Тя ще прикрие свободното движение на гърдите й, така че ще запази скромността си. Панталоните трябва да й станат. Как се справяте?