Джъстис
Шрифт:
Той извърна глава към половинката си и я огледа. Тя лежеше свита на една страна, с лице към него. Едната му ръка бе под главата й, а другата — обвита около тялото й. Не виждаше синини по деликатните й черти и това, че не е наранена, го успокои. Почувства облекчение. Погледът му се премести обратно към приятеля му.
— Откога спи?
— Не е заспала. — Видът се поколеба. — Не се сърди, мога да обясня. Упоена е. Нямахме друг избор.
— Защо? — изръмжа тихо Джъстис. — Нима е пострадала и трябва да почива, за да се възстанови?
— Добре е, с изключение на факта,
— Не знае на кого да се довери, след като мъже от нашите нахлуха в дома ни. — Усмихна се. — Пренебрегна заповедта ми да остане в банята и ми спаси живота. Тя е войнствена, Тайгър. Трябваше да я видиш.
— Видях я. Когато пристигнахме, я намерихме застанала покровителствено над теб с два пистолета в ръце. Беше ги насочила право към мен — късметлия съм, че сега съм тук. Петият мъж се бе скрил зад плъзгащата врата на кабинета ти. Сигурно, когато пристигнахме, е осъзнал, че има една последна възможност да ви убие. Хвърли се през стъклото. Джеси се обърна и стреля по него с двете оръжия. Не пропусна нито веднъж. Нападателят беше мъртъв, преди изобщо да докосне някой от вас. Тя реагира по-бързо — дори от мен. Наложи се да я упоим, приятелю. Беше в шок и е казала на Халфпринт и Тайни, че ще настане гражданска война. Готова е да убие всеки от нас, тъй като смята, че ще предадем лоялността си към теб. Изцяло е в твоя защита.
Джъстис се усмихна и ръката му около нея се стегна.
— Тя е перфектната половинка.
— И аз бих казал, че е така. — Тайгър се засмя. — Напомни ми никога да не те ядосвам. Тя ще ме нарани.
— Ще й обясня как стоят нещата, когато мине действието на приспивателното. — Направи пауза. — Трябва да проверим новите, за да сме сигурни, че нито един от тях няма да посегне на Джеси или мен. Няма да позволя това да се случи.
— Помислил съм вече затова. Наредих всички новоосвободени, включително и жените, да бъдат задържани за разпит. Офицерите ни разговарят с всеки един, за да разберем дали ще имаме още проблеми. — Той замълча. — Ще се справим с тях, ако се окаже, че има и други, които мразят хората достатъчно, за да се обърнат срещу народа си. Няма да им позволим да застрашат всички нас, ако са неуравновесени.
— Знам — въздъхна водачът на Видовете. — Някога мислил ли си, че ще обсъждаме това?
— Никога. Но се налага да го направим.
— Да.
— Съветът е в чакалнята. Те помолиха да им дадеш разрешение да поемат задълженията ти, докато се лекуваш. А също и да ти кажа, че ако се нуждаеш от известно време — погледът на Тайгър се насочи към Джеси, — за да успокоиш жена си, то може да си вземеш толкова свободни седмици, колкото са ти необходими. — Изведнъж усмивка озари лицето му. — Всеки се надява да скриеш от нея оръжията си за в бъдеще.
— Тя може да ги запази, след като разбере, че онова няма да се повтори. — Внезапно се засмя, заболя го и той изстена. — Ще се чувствам в по-голяма
— Трябва ли да кажа на всички каква е причината, поради която няма да й вземеш пистолетите? Те няма да разберат, че се шегуваш и ще повярват.
— Не. — Засмя се. — Просто им кажи, че ще си помисля. — Усмивката му изведнъж помръкна. Погледна към жената до себе си, след това пак към Тайгър. — Тя каза ли нещо за мен?
— Много се тревожеше и се разплака, когато си мислехме, че няма да оживееш.
— Имах предвид за това как разкъсах първия нападател, нахлул в спалнята ни. Дали е била ужасена? Разстроена? Отвратена? Не исках да вижда тази ми страна никога.
— Не е споменала нито дума, но аз видях тялото. Тя мина през кръвта му и сигурно е разбрала как си го убил. Беше очевидно. Още ли не си й обяснил, че ние не използваме оръжие един срещу друг? Че такъв е нашият начин на защита? Нима не си й казал, че ако нашите мъже се бият, за да защитят половинките си, единственият изход е смърт?
— Никога не съм й го обяснявал достатъчно ясно и с подробности.
— Боиш се, че няма да е в състояние да те погледне и да не си спомни ли? Сигурен съм, че все още те обича.
— Притеснявам се да не се страхува от мен.
— Ти си й мъж, Джъстис. Нейната половинка. Беше изпочупил леглото си в Резервата с някаква жена. Тя е била, нали? Джеси беше там онази нощ и трябваше да напусне внезапно, заради работата си. Тогава аз дадох разрешение на хеликоптера им да се приземи, за да я вземе, по време на пресконференцията с репортерите пред портата. Трябваше да се сетя и да навържа нещата, но си мислех, че жената е от нашите.
— Редно беше да ти кажа, но знам как реагираш, когато става въпрос за връзка между нашите мъже и човешки жени. Щеше да се разтревожиш. Тя е всичко, което съм искал, и след като за първи път я докоснах, бе всичко, за което можех да мисля.
— Ако това я притеснява, ще го превъзмогне, Джъстис. Вече те познава. Знае го и въпреки всичко е в леглото ти. Вярва ти, че никога няма да й навредиш. Убила е, за да те защити и седна там, отвън пред врата, с насочени пистолети към членовете на Съвета. — Тайгър се разсмя. — Мислеше си, че те пази.
— Не го е направила — изстена Джъстис.
— И още как. Те се забавляваха, но останаха на три метра от вратата. Е, с изключение на Браун. Той се приближи повече. Знаеш как обича да предизвиква.
— Какво стана?
— Тя насочи единия от пистолетите си към предницата на дънките му и заяви, че ако не иска да го кастрира, трябва да се отдръпне назад. И той отстъпи.
— Иска ми се да можех да го видя — засмя се Норт.
— Аз го видях и ще се смея всеки път, щом си го спомня. — Ухили се и офицерът. — Та… като споменахме Браун, членовете на Съвета разбраха, че все още не си избрал кой да заеме освободеното от Джеси място в работната група, освен това знаеха, че си имал насрочена среща за тази сутрин с Тим. Нашият човек се срещна с него, вместо теб, и замина доброволец в екипа. Тръгна преди половин час.