Джъстис

Донър Лорън

— Ще говорим затова, след като се роди първото.

— Но най-малко две? — Погледна я с надежда.

— Обичам те с цялото си сърце и знам, че ще ме направиш много щастлива. — Усмихна му се тя. — Когато не ме дразниш, разбира се, но все пак те обичам повече, отколкото желая да те убия. Ти също направи живота ми пълен.

— Разбрах, че това, което смятам да ти кажа, е добра новина. Когато забременееш, кое е най-лошото в това състояние?

— Ще надебелея.

— Второто лошо нещо? — Той се засмя.

— Сутрешното гадене.

— Какво

ще кажеш за девет месеца бременност?

— Да. Звучи като болест, но си струва.

Джъстис внезапно се претърколи обратно върху нея и я прикова под тялото си.

— Ще износваш бебе Вид, Джеси. Първото се роди след двайсет седмици от зачеването му, здраво и напълно износено. Оздравяваме по-бързо и сме проектирани различно от хората. Изглежда нашите бебета се развиват по-бързо от човешките. Втората човешка бъдеща майка преживява същата ускорена бременност. Мислим, че нормалното времетраене е двайсет седмици. — Погледът му потърси нейния. — Още ли желаеш да носиш мое дете?

Джеси беше слисана. Пет месеца?

Джъстис се претърколи на леглото и стана.

— Твърде много искам, нали? Сега се боиш да разгледаш възможността да имаш дете от мен?

Младата жена се обърна на една страна и подпря глава на свитата си ръка.

— Не. Просто се опитвам да осмисля тази новина. Това е чудесно!

— Отвратена ли си?

— Не. Никога. Бих се радвала да нося нашето дете вътре в себе си и това е нещо страхотно. По дяволите, мога да износя почти две от нашите деца за времето, което отнема една човешка бременност.

— Значи си съгласна да имаме най-малко две. Добре. — Изглеждаше облекчен.

Тя приближи към него, протегна ръка и погали бедрото му.

— Така, имаш ли някакви други изненади?

— Лекарите са помогнали на Ели, половинката на Фюри, да забременее. Имала нещо като запушени тръби, но бебето вече расте в нея. Планирали сме да ги скрием в Резервата, когато започне да й личи. Не можем да позволим на вашите хора да разберат все още. Не мислим, че са готови да узнаят, че можем да имаме деца и се безпокоим, че ще реагират зле, когато научат новината. Нашето дете няма да бъде само.

Джеси кимна.

— Ще трябва да отворим училище за децата ни, преди да станат достатъчно големи да учат. Със сигурност не можем да ги пращаме в обществените училища извън Хоумленд. Ще бъдат изложени на твърде много опасности.

— Моята половинка е умна. — Стисна ръката й. — Какво друго си мислиш?

— Мисля, че трябва да упражняваме онова със забременяването, щом искаме да го направим правилно.

Той я погледна и изръмжа. За секунди я обърна и я дръпна да застане на ръце и колене. Проникна в тялото й внимателно, с дълбоки тласъци. Джеси изстена.

Джъстис се движеше в нея бавно и ритмично, докато тя почти стигна върха. Когато беше на ръба на оргазма, той спря.

— Не спирай! — Обърна глава към него.

— Имаш оплаквания? Трябва ми практика?

Изведнъж започна да тласка бързо и силно, преви се над гърба й и я захапа

за рамото. Едната му ръка се дръпна от матрака и пръстът му притисна клитора й.

Джеси свърши с крясък. Зад нея мъжът изрева в собствения си екстаз. Рухнаха на леглото на една страна, все още свързани. Джеси се засмя и си пое дъх. Нямаше нищо лошо в това, че понякога той не разбираше какво иска да му каже. Беше сбъркал шегата й с оплакване. Джъстис ухапа рамото й и тя рязко потръпна от прилива на удоволствие, което изпрати импулс право към клитора й и й напомни, колко бе чувствителен в момента.

Зъбите му я освободиха.

— Как беше?

Младата жена обърна глава и срещна самодоволния му поглед.

— Пошегувах се. Съжалявам. Обожавам начина, по който ме обладаваш, Джъстис. Не правиш нищо погрешно. Това е просто израз. Означава, че трябва да правим много повече секс, или казано на шега — да се упражняваме да забременея.

— Разбирам. — Той се засмя.

— Със сигурност ще го казвам отново. Когато го направя, може ли да забравиш какво означава наистина? Хареса ми адски много.

— Така значи, искаш много повече секс?

— Винаги искам.

— Ние сме създадени да бъдем издръжливи и силни. И знаеш ли какво още?

— Ти си дивно красив, имаш най-хубавото тяло, което съм виждала изобщо и когато си свалиш дрехите, лигите ми потичат?

— Освен това… — Той я целуна.

— Какво?

— Времето ни за възстановяване. Искаш повече секс? — Започна да се движи в нея бавно. — Никога ли не си се запитала, защо винаги го вадя след акта? Ако съм вътре в теб, не мога да омекна. Докато съм в тялото ти мога да го правя с часове. — Джеси изстена. — Този път ще бъде бавно.

— Това е мъчение. — Тя поклати глава.

Джъстис я стисна здраво като продължаваше да се движи в нея. Свободната му ръка шареше по корема, по гърдите и си играеше със зърната й.

— Ще ти хареса много. Ще продължавам да се движа в теб бавно и непрестанно, като в същото време те докосвам навсякъде. Това е още един от моите таланти.

— Ще ме довършиш.

— Не, само ти давам онова, което искаш.

— По-бързо.

— Много си нетърпелива. — Ръката му остави гърдите й и се плъзна надолу по корема й. С помощта на краката си, той разтвори по-широко бедрата й и ги прикова така отворени, за да може да потупва клитора й с върха на пръстите си. — Бавно и равномерно, скъпа.

Тя почти стигна до кулминацията от лекия ритъм, който той отмерваше върху снопчето от нерви. Джъстис тласкаше бавно, като в същото време си играеше с тялото й.

— Наистина ли ме обичаш, Джеси?

— Да.

Той спря потупването, с палеца и показалеца нежно ощипа клитора й, подръпна го и започна да го търка между пръстите си. Продължи с тласъците, но намести бедрата си така, че да може да влиза в нея по-дълбоко. След секунди младата жена изкрещя името му, когато оргазмът я връхлетя. Джъстис отметна глава назад, изви гръбнак и изрева в екстаз, изпълвайки я с топлото си освобождаване.