Джъстис

Донър Лорън

Ваната бе същият модел и точно толкова голяма като тази в досегашното й жилище. Представляваше идеално прикритие. Влезе в голямото корито и приклекна, за да бъде по-малка мишена. Намести пълнителите, вътре в голямата жилетка, за да не убиват на гърдите й и стисна във всяка ръка по един пистолет. Погледът й се стрелна от прозореца към вратата и обратно.

Отворът беше достатъчно голям, за да може човек да мине през него, а разтворената врата на спалнята щеше да й позволи да следи какво се случва в останалата част от къщата. Естествено, пищящата аларма й лазеше по нервите. Тя се чуваше, донякъде приглушено, в задната

част на къщата, но младата жена си пожела да има комуникатор за връзка с Джъстис. Отбеляза си „да се купи в бъдеще“ в мисления списък с нещата за вършене.

Изведнъж алармата замлъкна и остана само зловеща тишина. Джеси се надяваше, че това е добър знак.

Може би мъжете са избягали, щом са разбрали, че охраната ще ги чуе и ще се втурне да помага на Джъстис. Обикновено идваха, дори когато само изревеше, тъй че пищящата аларма на всяка цена би ги накарала да дотичат в дома му.

Времето течеше и фактът, че не знаеше нищо, я караше да обезумява. Прехапа устни, изправи се, и прекрачи през ръба на ваната. Искаше да огледа навън, да види дали нещо не се случва и колебливо се приближи до прозореца. Стисна единия пистолет между бедрата си, ослуша се, за да се увери, че нищо не се движи от другата страна и хвана дръжката на прозореца. Натисна я надолу и плъзна стъклото по релсата, пое с пълни гърди свеж въздух. Взе отново в ръка оръжието, вдигна го и се почувства в безопасност с тежестта на двата пистолета в ръцете си.

Нищо не помръдваше в тъмнината на задния двор или в близост до очертанията на басейна, където мъждивата светлина на лампите на дъното му осигуряваше някаква видимост. Джеси отстъпи назад. Извърна глава и погледна към вратата, за да се увери, че никой не се прокрадва към нея. И тогава чу меко тупване, погледът й се върна назад към отворения прозорец точно навреме, за да забележи огромната фигура, втурнала се напред от единия край на двора.

Може би това е охраната, а ако не е? Страхът я накара да се отдръпне от прозореца и тя забърза към ваната, влезе в нея и приклекна. Насочи пистолетите към задния двор и затаи дъх. Сърцето й препускаше лудо.

Сянка затъмни единия ъгъл на отвора. Някой подуши шумно и изръмжа. Това беше тих, зловещ звук, който я увери, че този някой не беше щастлив да долови аромата й. Мъж от Новите видове веднага би уловил миризмата й в банята, особено след като се намираше вътре в нея. Пръстите й върху спусъците се стегнаха, докато го чакаше да направи своя ход.

Джъстис чу слаб звук от стъпки върху теракота и това издаде местоположението на един от мъжете. Той се намираше близо до края на коридора, който водеше към спалните. Приближаващият натрапник носеше обувки, които скърцаха — вероятно нови, чийто подметки не бяха още очукани — и това наведе Норт на мисълта, че тези мъже не са били добре обучени. Нито един от офицерите му не би допуснал такава грешка. Те бяха отлично подготвени в потайното придвижване, за да вдигат подобен шум.

Зачуди се, дали не е направил грешка като сметна нападателите за Видове, но нито един човек не можеше да се движи така, както той бе видял да го правят мъжете отвън. Грациозността в походката им бе твърде животинска, докато човешките мъже стъпваха по-отсечено и по-тежко. Това го обърка, тъй като всичките му мъже трябваше да минат обучение,

а тези не бяха добре тренирани. Той се облегна на стената на спалнята, до отворената й към коридора врата. Не искаше да се отдалечава много от Джеси. Позицията му позволяваше да защитава прозорците на стаята и входа към антрето. Погледна към банята, за да се увери, че половинката му е все още в безопасност.

Ухото му долови и друг шум, който разпозна като плъзгане при отварянето на прозорец. Стисна зъби, защото разбра, че звукът бе дошъл от банята, където се криеше съпругата му, но из тихата къща не се разнесоха изстрели. Джеси би застреляла всеки, който се опиташе да влезе в къщата през малката стая. Трябва да е било друг прозорец и той неправилно бе преценил посоката.

Следващият слаб звук, който дочу, беше като от дърво, стържещо по мазилка и това му показа, че нападателя се движи надолу по коридора, близо до спалнята. Имаше маса, която се намираше на два метра и половина от стаята. Очевидно онзи се бе блъснал в нея, отново доказвайки липсата на обучение.

Когато си пое въздух и вдиша познатия отличителен аромат на Видовете го обхвана ярост. Това бяха неговите мъже и те преследваха половинката му. Очевидно петимата бяха готови да го убият, за да стигнат до нея. Те трябваше да са наясно, че той щеше да умре, за да я защити.

Подуши вонята на пот, смазка и нещо метално. Пръстите му се извиха и показаха нокти. Мъжът беше донесъл пистолет или нож, за да ги използва срещу Джеси. Джъстис изскочи от укритието си в коридора. От гърлото му се изтръгна рев, когато сграбчи непознатия, вдигна го и блъсна тежкото му тяло в стената.

От силата на удара мазилката поддаде, неприятелят изсъска от изненада и болка и борбата започна.

Удар улучи лидера на НСО в челюстта, силата му бе достатъчна, за да го накара да залитне назад и той загуби надмощието си. Противникът му падна на пода, приклекна и скочи, като го блъсна в гърдите. Джъстис използва зъбите си, за да му разкъса кожата. Натрапникът се опита да смаже ребрата му в мечешка хватка.

Непознатият изкрещя, щом Джъстис го хвана за гърдите, стисна ги здраво и му счупи костите.

Когато рухнаха на пода тялото под него бе мъртво. Отдръпна се от трупа и изплю кръв. Напрегна се като забеляза движение в края на коридора. Изрева отново и се втурна след оттеглящата се сянка.

Джеси чу как нейният мъж нададе рев, след което последва силен съскащ шум и голям бумтеж. Не можеше да сгреши зловещите звуци на битката, искаше й се да се втурне от банята и да скочи право в боя. Но остана приклекнала на мястото си, тъй като тъмната фигура все още бе до прозореца.

Мъжът изчакваше, за да нападне, и вниманието й продължи да е съсредоточено върху него. Разбра, че Джъстис е жив, когато повторно изрева. Изглежда борбата бе приключила и се молеше той да е спечелил.

И тогава сянката до прозореца се раздвижи. Една ръка сграбчи рамката и в миг едро тяло запълни пространството, като приклекна върху перваза. Мъжът подуши, главата му се извърна и сякаш погледна право към нея. Заплашителната призрачна фигура не наподобяваше нито човешка, нито животинска, изглеждаше ужасно страшна и огромна. Джеси натисна спусъците и на двата пистолета, стреля и сянката падна назад, след като я бе улучила с няколко куршума.