Джъстис

Донър Лорън

— Уплашена.

Джеси продължи да й говори, да я успокоява, докато Бюти се отпусна. Тя научи, че жената-подарък е била с изверга в течение на дълго време. Не си спомняше съоръжението за изпитание и нямаше идея какво представлява.

На Джеси щеше да й се наложи да обясни всичко това, но не знаеше откъде да започне. Не искаше да й разказва за всички ужаси около Мерикъл Индъстрис и онова, което са направили.

Това беше история за някой друг път, когато жената щеше да бъде по-силна. Вместо това, тя внимателно й обясни, че помежду им има известни

физически различия, след което й заяви, че хора, които много приличат на Бюти, искат да се запознаят с нея.

— Помниш ли, какво ти казах миналата нощ? За това как ще те заведа у дома, при твоето семейство, където ще бъдеш в безопасност? Е, ето че вече си тук. — Джеси стрелна с поглед камерата. — Искам да те запозная с някои от тях. С наистина хубави жени като теб. Те ще дойдат скоро да се срещнете. — Тя съсредоточи цялото си внимание пак към жената в леглото.

Бюти отново изглеждаше уплашена и Джеси се опита да я успокои.

— Те няма да те наранят. Ти се боеше и от мен, когато се срещнахме, но вече не, нали?

— Не. Ти си добра.

— И те са такива. — Джеси се усмихна. — Търсиха те толкова дълго. — Тя долови тих звук и обърна глава към вратата. Усмихна се на Халфпринт, и разбра, че вероятно са чакали в коридора. Джеси й махна, докато наблюдаваше Бюти. — Това е Халфпринт. И тя беше също като теб, Бюти — заключена и наранена. — Гласът й стана мек. — Тя наистина е добра и знае как се чувстваш в момента. Била е на подобно място, откъдето идваш и ти.

Бюти, за миг, погледна към жената, която плахо влезе в болничната стая и ахна. Халфпринт отстъпи, за да излезе, но Джеси й направи знак да остане. Бюти пусна ръката й и вдигна длани към собственото си лице. Джеси разбра.

— Нали тя е красива? Също като теб — заяви й тихо Джеси. — Казах ти, че имаш семейство тук.

Бюти се втренчи в Джеси и започна да проумява.

— Приличам на нея, а не на теб?

— Да. Ти си много по-красива, отколкото аз мога да бъда някога. Завиждам ти. Бих се радвала да имам твоите скули и красивите ти очи.

— Наистина ли? — Бюти се усмихна.

— Да. Защо мислиш те нарекох Бюти? Ти си красива.

Жената погледна срамежливо към Халфпринт.

— Ти си като мен? И теб ли злите хора те държаха заключена?

— Да. — Другата жена Вид преглътна сълзите си. — Джеси ме намери и ме доведе у дома. Свободна съм от известно време и съм много щастлива тук. Мога ли да те докосна? Бих искала да те прегърна.

Бюти отправи питащ поглед към Джеси. Тя й кимна, отстъпи назад и направи място на Халфпринт. На минутата жените се прегърнаха и започнаха да си говорят.

Облекчена, Джеси излезе от стаята и забеляза Тайни да дебне в коридора.

— Джеси!

Джеси силно я прегърна. Тайни също бе една от жените, които бе спасила. Сега тя изглеждаше напълно здрава и щастлива.

Джъстис се отдръпна от монитора и установи, че Тайгър стои зад него ухилен.

— Човекът ми харесва. Тя наистина е добра с нашия

вид.

— Да. — Съгласи се тихо Джъстис. — Джеси е такава.

Усмивката на Тайгър изчезна.

— Сигурен ли си, че искаш тя да живее в нашата зона? Никога не сме имали човешки същества там.

— Заклех се на баща й, че ще я държа под око и че ще бъде в безопасност. Никъде не може да бъде по-защитена, отколкото там, където ще живее.

Тайгър не изглеждаше особено доволен.

— Радвам се, че живея няколко къщи по-надолу от нея. Надявам се да няма някакви странни навици.

— Какви навици? — Джъстис изгледа приятеля си.

— Не знам. Може би готви гадно миришещи храни или по-лошо, слуша силно музика, което аз мразя.

Джъстис отново погледна към монитора. Джеси бе извън обсега на камерата, тъй като бе излязла от стаята, където държаха Бюти, но много му се искаше тя да се върне. Копнееше да я зърне, да чуе гласа й; желаеше да я види лично.

— Изпрати някой да я вземе и да я откара до дома й. Денят й бе дълъг. Предай й утре сутринта отново да се върне в медицинския център. Може да премести Бюти в общежитието, ако Тед е приготвил апартамента й. Онзи, който вземе Джеси да я заведе на вечеря. Тази вечер не бива да готви, тъй като последните дванадесет часа бяха много натоварени за нея. Тя обича ребърца.

— Откъде знаеш? — Тайгър повдигна вежда.

Джъстис трепна вътрешно, бе разкрил твърде много.

— Просто знам. Увери се, че са се погрижили добре за нея и са я нахранили. Трябва да проведа няколко разговора. Губернаторът настоява да участваме в благотворителна вечер през следващия месец, и се налага да приема. Ще бъде за правата на животните и би било лоша реклама, ако откажем, така че внимавай да не си изпускаш нервите.

— Мамка му — простена Тайгър. — Вземи Брас.

— Той също ще дойде, но искам и ти да си там. — Насмешка изви устните на Джъстис. — Щом аз трябва да страдам, ще страдаш и ти. Съпругата на губернатора те намира за особено чаровен.

— Тя ме потупа по задника!

— Виждаш ли?! Приятел е на Видовете. — Джъстис се засмя.

Бързо напусна сградата на охраната, като се надяваше да разчисти, колкото е възможно по-скоро, натоварения си график. Джеси бе в Хоумленд и той искаше да говори с нея.

Глава 9

Джеси затвори вратата. В ръцете си държеше голяма торба с храна за вкъщи, взета от кафетерията на НСО. Цял ден не бе слагала залък в устата си, затова миризмата на храната накара стомаха й да закъркори.

Включи лампата, за да огледа хола, като се подвоуми дали първо да хапне или да разгледа дома си. Стомахът й отново се обади и реши дилемата й.

Младата жена седна на удобния плюшен диван, постави торбата на масата пред себе си и я отвори. Ароматът на ребърцата я накара да изстене. Сигурно Джъстис ги бе поръчал, тъй като не я бяха попитали какво желае. Тайничко се надяваше той да е мислил за нея, а можеше да се окаже, че ребърцата са били специалитетът на деня.