Джъстис
Шрифт:
Прекара времето си с Тайни и Халфпринт, което беше страхотно.
Откакто се бе присъединила към спецгрупата, живееше с вярата, че работата й се възнаграждава, но нищо не потвърждаваше тази надежда така, както промените в двете жени. Те бяха уплашени, ранени, малтретирани, представляваха само кожа и кости, когато ги бе спасила. Сега изглеждаха здрави и жизнени, намерили своето щастие.
От кафетерията се бяха погрижили в торбата да има всичко — от сребърните прибори до салфетките — заедно с два вида сода. Младата жена се нахрани — почти излапа храната — като се наслаждаваше на всяка хапка.
Накрая вниманието й се спря на чантата, която бе донесла със себе си, знаеше, че ще трябва да я разопакова. Искаше да носи собствените си дрехи, които бяха останали в дома й, но сега се налагаше да се задоволи с тези, които купи заедно с баща си от един голям магазин. Той бе настоял да напазаруват от бутик, но Джеси беше отказала.
Когато ставаше въпрос за избор на тоалети, баща й бе по-лош от нейните приятелки. Той не можеше просто да седи кротко и да я изчака докато тя пазарува. Вместо това непрекъснато правеше коментари, особено когато не бе съгласен с избора й.
Джеси грабна чантата за дръжките, стана и се запъти надолу по коридора. Първата спалня беше обширна, хубава. Младата жена продължи към втората. Стаята беше просторна — господарска спалня — и Джеси се усмихна.
— Мога да свикна с това — промърмори под нос. Височината на леглото с кралски размери я накара да повдигне вежди. — Вероятно ще имам нужда от столче, за да се покача върху това нещо.
В помещението имаше масивен скрин с девет чекмеджета, върху който стоеше телевизор с плосък, четиридесет инчов екран. Супер, усмихна се тя. Две нощни шкафчета завършваха цялата мебелировка. Видя още отворен дрешник и един тъмен вход. Бързо се отправи натам.
Банята беше огромна. Младата жена зяпна при гледката на джакузито, заело цял един ъгъл, и пусна чантата си на пода. Не устоя на изкушението да влезе в него. Седна вътре и се разкикоти. В това чудо можеха да се поберат четирима души. Забеляза дюзите за воден масаж и реши, че ще се изкъпе там, вместо под душа.
— Но първо трябва да се съблека. — Не искаше да се движи много. Денят наистина бе дълъг. Когато почувства лекото пулсиране в слепоочието, разбра, че има опасност главоболието й да се върне.
Вдигна ръка да докосне тила си, напипа превръзката и шумно въздъхна. В резултат на нараняването, животът й се бе променил. Работата й в спецгрупата вече беше история. Сега имаше нов дом и абсолютно никаква представа какво я очаква занапред. Това, което в момента бе наложително, осъзна Джеси, беше поне малко да се запознае със заобикалящата я среда, като започне с останалата част от къщата.
Решена, че е време да проучи собственото си жилище, тя се изправи с усилие на волята си и излезе от банята.
В близост до хола имаше хубава кухня и открита трапезария. Отвори шкафовете и чекмеджетата и огледа всички прибори и съдове, наредени в тях. Зяпна и ахна, когато отвори хладилника и откри, че е зареден с достатъчно храна, за да изхрани най-малко осем човека за една седмица. Фризерът бе препълнен с най-разнообразни неща — от сладолед
Джеси бързо почисти безпорядъка по масата от вечерята си и взе хапче от обезболяващите, предписани от лекаря. Джакузито я зовеше. Разопакова дрехите си, грабна чифт боксерки и къса тениска, изрязана високо до под гърдите, преди да се върне отново в банята. Не й отне много време да напълни огромната вана, съблече се и бавно се потопи в топлото очарование на бълбукащото джакузи.
Струите, удрящи в гърба й, бяха божествени. Вдигна крака и ги приближи към други две, в противоположния край. Главоболието й бавно отшумя. Отпусна леко глава на ръба, остави тялото си в покой и почувства как цялото насъбрано напрежение, се оттича.
— О, никога няма да си тръгна оттук — прошепна на глас и затвори очи. — На това му се вика живот!
Джъстис погледна часовника си, нетърпелив да напусне офиса. Бяха го информирали, че е възникнала ситуация, която трябва да бъде решена. Той разтри врата си и си помисли за Джеси. Бяха я оставили в дома й и досега сигурно бе имала достатъчно време да се настани. Искаше да я види повече от всичко на света, включително да се справи с каквито и проблемите да бяха възникнали.
На вратата се почука, след което веднага се отвори. Тътрейки крака, Фюри и Тайгър влязоха вътре. Мъжете бяха напрегнати и разгневени, когато затръшнаха вратата след себе си — още едно доказателство за лошото им настроение. И двамата се сринаха в столовете срещу Джъстис. Той ги огледа.
— Какво става?
— Както обикновено — промърмори Тайгър. — Смъртни заплахи. И ни връчиха призовка да се явим в съда.
Фюри изръмжа, злобният звук и първичната ярост помрачиха чертите му.
— Бащата на Ели настоява тя да се яви пред съдия за умствена компетентност.
— Какво? — Не можа да повярва Джъстис.
— Наложи се да отменим посещението му. И той смята, че аз искам да я откъсна от семейството й.
— Изслушване за компетентност? Това предполага тяхната увереност, че тя не е с всичкия си, нали? — Джъстис бе обхванат от гняв. — Нима той я обвинява, че е луда, защото те обича?
— Да. — Ръцете на Фюри стиснаха достатъчно силно стола, за да накарат дървото да изскърца. — Тя носи нашето дете, и това е очевидно от сутрешното й неразположение, което той няма начин да не забележи, ако остане при нас в продължение на няколко дни. Те твърдят, че дъщеря им стои насила при мен. Няма нужда да я разстройвам сега, но трябва да й разкажа всичко. Тя ще се ядоса, а мен това ще ме вбеси.
Тайгър го стрелна с поглед и повдигна вежда.
— Ти? Вбесен? Невероятно!
Джъстис прикри усмивката си от шегата и изрече спокойно:
— Не й казвай, Фюри. Няма нужда.
— Трябва да й разкажа. Призовката е доставена на портата на нейно име, а аз винаги споделям всичко с жена си.
— Тя е твоя половинка и живее в Хоумленд. Това я прави Нов вид. — Джъстис се наведе напред, скръсти ръце пред гърдите си и ги облегна на бюрото. — Техните закони не важат за нас. Тук, те нямат юрисдикция и не могат да ги приложат.