Джъстис

Донър Лорън

Притесненият поглед на Фюри се изпълни с надежда.

— Сигурен ли си?

— Да. Недей да разстройваш половинката си.

— Но той й е баща. Уверен съм, че ще спомене за призовката, когато тя разговаря с него по телефона.

— Прав си. Информирай я, че външният свят не може да й направи нищо. Те не могат да влязат в Хоумленд. Това е тактика, за да предизвикат безпокойство. Нещата ще отшумят, след като баща й се успокои. Обясни й го, преди да споделиш с нея новината, какво е направил той.

— Иска ми се външният свят никога да не бе

разбирал за мен и Ели — изръмжа тихо Фюри. — Това причини толкова много мъка. Всеки вярва, че аз й вредя и тя не трябва да бъде с мен. Защо не ни оставят на мира?

— Вие двамата си принадлежите. — Тайгър вдигна рамене. — Любовта ви един към друг е очевидна и те вероятно ревнуват. Освен това, когато става въпрос за нас, хората могат да бъдат наистина глупави.

Джъстис мрачно се съгласи.

— Твоята половинка и нероденото ви дете са в безопасност, Фюри. Никой не може да ти ги отнеме или да ги изведе извън дома ти, за да ги отведе надалеч. Грижи се за нея, обичай я и бъди на разположение, когато има нужда от теб.

— Винаги. — Фюри се изправи на крака. — Все още ми се иска външният свят да не бе научавал за нас. Виждам, че това понякога й причинява болка и този факт ме разкъсва отвътре. Искам да я защитя, но той е човекът, който й е дал живот. Разбирам неговото разочарование, но да ме обвиняват, че й вредя, или че е лудост тя да ме обича, е обезсърчаващо. — Изгледа всеки от двамата поотделно. — Ако някога се чифтосвате с човек, защитете я по-добре, отколкото аз го направих с Ели. Сега си отивам вкъщи. Не обичам да я оставям сама за повече от няколко часа. — И той излезе от офиса.

— Мамка му. — Тайгър въздъхна и се отпусна на стола. — Не му завиждам за разговора, който му предстои да проведе. Ето защо се заклех да избягвам жените от вън. Те идват с любопитни семейства, които предизвикват повече проблеми, отколкото заслужава такава връзка. Това ме кара да се чувствам късметлия, че нямаме родители.

Мисълта за Джеси премина през съзнанието на Джъстис. Нейният баща беше сенатор, който се застъпваше за Новите видове по време на срещите и воюваше за правата им във Вашингтон.

В душата му започна да се заражда безпокойство. Би ли реагирал враждебно баща й, ако знаеше, че дъщеря му е позволила да я докосне? Колко проблеми можеше да причини, ако разбереше? Той притежаваше реална власт, не беше просто някакъв човек, който протестира пред портите или изпраща гадни съобщения. Облегна се назад и се отпусна в стола си.

— Щастливци сме, че сме сами.

— Дали? — Джъстис срещна сериозния поглед на Тайгър. — Мисля, че Фюри няма да се съгласи с това. Неговата Ели го заслужава. Тяхната любов е истинска.

— Да. Прав си, но и аз също. — Тайгър се усмихна. — Да се споразумеем. Няма да казваме на никого, ако някога си паднем по жена от външния свят. Хората си мислят, че сме извратени копелета, които промиват мозъците на жените, живеещи с нас, а нашият собствен вид ни наблюдава, за да види какво се случва, когато сме с човешки същества. Нека да го премълчим и да го запазим дълбоко

в нас.

— Какво?

— Това е термин, който съм научил от човек. Означава да пазиш в тайна. Никой нищо не разбира и затова не могат да възникнат никакви проблеми, ако има несъгласни с връзката. Мъжът заяви, че е извършил това с неподходящи жени. — Лицето му стана сериозно. — Той се засмя, когато отбелязах, че външният вид би следвало да не е от значение, щом тя го прави щастлив. Не бях сигурен как да приема това, но мисля, че той се грижи прекалено много за външността. Обаче терминът е същия. Означава да бъдеш с някого и никой да не знае.

Джъстис се изправи.

— Не ми харесва този термин. Всеки, който пренебрегва човек, заради това как изглежда, не е достатъчно интелигентен, за да се учим от него.

— Вкъщи ли се прибираш? — Тайгър погледна към часовника на стената, преди да отправи любопитен поглед към приятеля си. — Не се ли чувстваш добре? Никога не си тръгвал толкова рано.

— Уморен съм. Не съм се наспал. — Това донякъде беше вярно. Наистина не бе спал много, но искаше да види Джеси. — Не стой до късно!

— Разбира се. — Сви рамене Тайгър. — Остана ми да оправя още няколко документа, но след това се прибирам у дома.

Джъстис бързо излезе от стаята, мислите за Джеси го разсейваха. Искаше да я защити и да избегне проблемите с баща й, но това би означавало изобщо да не бъде с нея. Стисна зъби от гняв. А можеше и да не възникне проблем. Тя вероятно нямаше да иска да правят секс отново.

Когато на вратата се позвъни, Джеси подскочи и осъзна, че бе задрямала. Седна и се хвана за ръба на ваната. Бавно измъкна тялото си навън и грабна една кърпа. Звънецът отново иззвъня. Джеси прокле, набързо се подсуши и навлече боксерките и късата тениска. Спусна се към входната врата. Звънецът прозвуча за трети път.

— Идвам — извика. Надяваше се, че който стои там, няма да си тръгне. Рязко отвори.

Джъстис носеше тъмен костюм със светлосива вратовръзка. Косата му бе вързана на конска опашка, открила красивите му черти. Напрегнатият му тъмен поглед бавно се спусна надолу по тялото й, за да огледа влажната кожа и облеклото й, като се забави върху гърдите й. Джеси наведе глава да види какво задържа вниманието му — зърната й се бяха втвърдили, а на места дрехите й бяха залепнали — там, където не се бе подсушила добре. Скръсти ръце пред гърдите си и опита да не се изчервява.

— Здравей, Джъстис! Бях в банята. Не очаквах някой да дойде, иначе щях да облека друго. Как си? Какво правиш? — Какво дрънкам? Искаше й се да се изрита отзад. Джъстис стоеше на прага й и изглеждаше достатъчно добре, за да му се нахвърли. Тя затвори уста, пое си дъх и се насили да се усмихне. — Искаш ли да влезеш вътре?

Погледът му се спусна още по-надолу и усмивка разтегна устните му.

— Това мъжки боксерки ли са?

Младата жена отново погледна надолу.