Джъстис
Шрифт:
Джъстис си пое дълбоко дъх.
— Отлично. Изпрати хеликоптера да вземе нашата жена. Действайте и я докарайте тук. Обадете се на доктор Харис, вместо на Триша. Той е дежурен, докато тя е в отпуск. Не трябва да я притесняваме. — Той не спомена, че тя току-що е родила, тъй като телефонните линии невинаги бяха сигурни. — Знаеш това.
— Точно така. Извинявай. Много съм уморен. От оперативната група искаха да качат нашата жена на частен самолет и да я изпратят до нас, но аз им казах, че това ще отнеме твърде много време. Тогава
Джъстис се намръщи.
— Защо не са я откарали с техния? Да не би да е на ремонт? Знам, че имат един. Лично трябваше да се боря, за да получат финансиране за него.
— Не, наред е. Но по време на освобождаването, един от работната група е бил прострелян. С техния хеликоптер са откарали пострадалия си колега до най-близкия травматологичен център, който се намира почти на деветдесет и шест километра от мястото на акцията.
— Един от тях е бил прострелян? Колко зле е мъжът? Ще оживее ли?
— Не е бил мъж. Била е женската представителка в екипа. Именно затова и нашата е толкова травмирана. Когато са простреляли онази жена, нашата е останала сама с много човешки мъже около себе си.
Сърцето на Джъстис спря. Знаеше, че Джеси е единствената жена, която работи с оперативната група.
— Какво се е случило?
— Тим Оберто смята, че целта е била жената-подарък. Снайперист се е опитал да я убие, но вместо това е улучил човешката жена. Не знам колко е сериозно, но трябва да е доста зле, щом като с хеликоптера са транспортирали нея, вместо да превозят нашата.
— Простреляли са Джеси Дюпре?
— Не знам името й — поколеба се Брас.
— Дай ми веднага номера на Тим Оберто — изръмжа Джъстис.
— Ъъъ, готов ли си да го запишеш?
— Задръж! — Джъстис скочи от леглото и излезе на бегом от спалнята. Намери химикалка и грабна от бюрото първата попаднала му папка. — Давай — и записа номера. — Брас, прави онова, което мислиш, че е най-добро. Не е нужно първо да ме питаш. Доведете нашата жена у дома, независимо с какво е свързано това, и се погрижете за нея. — Джъстис затвори и набра номера на Тим Оберто.
Вдигнаха му след четвъртия сигнал.
— Тим Оберто — мъжът въздъхна.
— Джъстис се обажда. Току-що научих новината. Джеси Дюпре ли е пострадалата?
— Да.
Джъстис искаше да изреве от чиста ярост.
— Жива ли е?
— В момента я обработват в една от травматологичните зали. — Тим си пое дълбоко дъх. — Не знам какво е състоянието й.
— Била е простреляна? — Джъстис трепереше.
— Да. В задната част на главата. Изглеждаше зле. — Гласът му се прекърши. — Снайперист се опита да убие жената-подарък, но Джеси застана на пътя му. Тя се хвърли върху вашата жена и я покри с тялото си. Простреляна е на три места — два куршума са попаднали в жилетката, но третият я е уцелил.
— Къде са били твоите мъже? — изрева Джъстис. — Тя е само представител.
— Не ми крещи — извика Тим. — Бяхме прочистили района, преди да разрешим на Джеси да изведе жената навън. Беше снайперист. Бяхме приковани долу, докато се справят с него. Обичам това момиче като моя дъщеря. Аз бях този, който я вдигна от другата жена и я държа в ръцете си, докато пристигне хеликоптерът ни. Нейната кръв е по целите ми дрехи и аз съм този, който ще трябва да уведоми баща й, когато ми кажат, че си е отишла.
Джъстис рухна тежко върху бюрото, седна зашеметен и със затворени очи. Дори в началото не можеше да диша, поразен от новината, че жизнената жена, която бе споделяла леглото му, е била простреляна. Костваше му много, за да си поеме болезнено дъх.
— Дали ще умре?
— Простреляна е в задната част на главата. Как мислиш? Ако не се събуди, ще стане лошо.
Болка прониза гърдите на Джъстис. Джеси си бе отишла от него завинаги. Спомни си лицето й, как лежи гола под него, с ръце увити около врата му, и усмихвайки се го гледа с красивите си сини очи. Червената й коса, разстлана върху леглото му. Още по-силна болка прониза гърдите му.
— Къде си? Тръгвам веднага.
Тим се поколеба.
— Разбира се. Политика — смънка той. — Това ще ти даде хубава възможност за снимки, нали? Може да застанеш пред болницата и да разкажеш на репортерите колко е смела и как е дала живота си при изпълнение на дълга си, докато е спасявала ваша жена. Ти не я познаваш.
Джъстис се вбеси.
— Познавам Джеси. Никога не ме обвинявай за нещо, което не знаеш. Изобщо не ме интересува дали някой ще ме снима, или какво мислят хората точно в този момент. Искам да знам къде е тя, защото идвам там да я видя.
Тим въздъхна.
— Извинявай, Джъстис. Не исках да кажа това. Знам колко добър мъж си, но просто не искам да прецакваме тотално нещата точно сега. Това ме разкъсва. Разбираш ли? Тя ми е като дъщеря. Заплашвах да я метна на коляното си и да й нашляпам задника за онова, което направи тази нощ, а десет минути по-късно я държах в ръцете си и гледах как кърви. Никога не съм се чувствал така безполезен в живота си, по дяволите, и сега съм толкова ядосан на случилото се, че ако мога ще разкъсам някого.
Мъка. Това чувстваше Тим и Джъстис много добре го разбираше, тъй като тази емоция изпълваше и собственото му тяло.
— Всичко е наред Тим. Къде е тя?
— Портланд, Орегон. Това беше най-близкият травматологичен център, до който можехме да я транспортираме. Инцидентът се случи в щата Вашингтон, в отдалечен район. — И той каза името на болницата.
— Идвам. Имаш номера на мобилния ми, нали? Ако не, то вече го имаш, тъй като ти се обаждам от него. Искам да се свържеш с мен на секундата, щом разбереш нещо за състоянието й.