Джъстис
Шрифт:
— Извинявам се — кимна Джъстис. — Много съм разстроен, че Джеси е ранена. — Насили се да влезе в режим „Джъстис Норт“ — мъжът, който представлява Новите видове. — Искахме да покажем нашата подкрепа.
— Знаех си, че си добър човек, Джъстис — каза сенаторът с усмивка. — Дъщеря ми ще се радва да се запознае с теб. Имаш ли нещо напротив да се навърташ наоколо за известно време? Прелетял си целия този път, за да я посетиш, и тя ще бъде във възторг да се срещне с мъжа, за когото съм й разказвал толкова много.
— Вече се запознах с нея — уведоми го Джъстис. —
— Срещнал си се с Джеси? — Сенаторът остана изненадан.
— Да. Тя доведе група наши жени в Резервата и беше там до снощи.
— Дъщеря ви може да бъде доста упорита — изхихика Тайгър. — Мислех, че ще ме застреля, ако й кажа, че не може да придружи новоосвободените след нападението в Колорадо и да им помогне да се установят в новите им домове.
— Това е моето момиче — засмя се възрастният човек. — Възпитал съм я да не приема „не“ за отговор. Тя е един малък боец. Прилича на майка си. И това ме плаши, тъй като е толкова дребна, а пък с толкова силно изразена индивидуалност. Съдейки по държанието й, човек би си помислил, че е двуметров защитник. — Изпъчи се с бащинска гордост. — Може да бъде доста твърдоглава.
— Да — обади се усмихнат Тим. — Такава е. Нощес щях да я метна на коляното си и да й нашаря задника.
— Щеше какво? — ахна сенаторът.
— Тя ми напомня за моята дъщеря. — Тим стана сериозен. — Имахме опасна ситуация при освобождаването на жената-подарък. Двама от нашите хора бяха приковани долу, като в същото време трима от нападателите успяха да проникнат в задната част на къщата. На Джеси й бе наредено да стои далеч от мястото, но тя отказа да изпълни заповедта. Уби трима от копелетата, като ги задържа на разстояние от моите момчета. А когато не успяхме да намерим жената, дявол да го вземе, тя започна да я търси, докато не я откри. Щяхме да я пропуснем, ако Джеси не беше толкова упорита и сигурна, че там има Нов вид.
Един от членовете на екипа приближи.
— Аз съм Трей Робъртс, ръководител на екипа, в който участва Джеси. Тя спаси двама ни с Майк. — Той кимна към другия мъж, застанал до него. — Бяхме притиснати и онези тъпаци можеха да ни подпалят задниците, тъй като не можехме да се оттеглим. Бяхме под обстрел. Джеси ги застреля и тримата.
— На единия изигра номер, за да го накара да излезе от прикритието си. — Майк се засмя. — Престори се, че е простреляна и умира, за да накара кучия син да излезе и да я довърши. Свали го за нула време.
Устата на сенатора зееше отворена.
— Убила е трима мъже? Никой не ми е казал.
— Щях, но вие току-що пристигнахте. — Тим пребледня. — Аз й заповядах да си намери скривалище, сър. Би трябвало да остане скрита, докато не й кажем, че е чисто, но тя отказа да ме послуша. Ето защо исках да я метна на коляното си.
— Не би трябвало да бъде излагана на опасност. — Възрастният човек въздъхна тежко. — Не би трябвало да я пращате да осъществява контакт с Новия вид, докато не е безопасно за нея.
— Вие сте този, който й е дал пистолет — изсумтя Тим. — Тя си мисли, че е част от екипа,
Сенаторът си пое дълбоко дъх, за да се успокои, но въпреки това, продължаваше да изглежда ядосан.
— Прав си. Това е Джеси. — Устните му се присвиха. — Уволнена е. Никога не съм мислил, че ще бъде толкова опасно. Че ще се наложи да убие трима души или че ще я застрелят. Тя няма да се върне отново. Ще й намеря веднага заместник, но това повече няма да го бъде. — Погледна към Джъстис. — Бих искал да те помоля един от твоите хора да заеме мястото й временно, докато намерим човек, заслужаващ доверие. Не ме интересува дали е мъж или жена, но екипът се нуждае от някого, от когото жените ви няма да се боят. Кой би могъл да бъде най-добър за това, по принцип, ако не един от вашите собствени хора?
Джъстис не желаеше Джеси да се връща отново на работа, предвид това че членовете на екипа й бяха допуснали тя да бъде почти убита.
— Ще намерим заместник. — Той огледа колегите й в помещението, като най-накрая се взря в Трей Робъртс — ръководителя им. — Кой ще работи по-добре с екипа ви? Мъж или жена? — Направи пауза. — Имайте предвид, че жените ни стават сприхави, ако някой от вашите хора ги тормози или ги притеснява сексуално.
Трей примигна.
— Определено мъж. Ние обичаме да дразним Джеси през цялото време, но тя знае, че се шегуваме. Така се разтоварваме от стреса. Не съм сигурен, че жените ви ще разберат шегите и някое от моите момчета може да пострада.
— Готово! Ще попитам за доброволец и ще го свържа с вас в рамките на следващите няколко дена. — Джъстис насочи вниманието си към сенатора. — Трябва да се разберем къде ще живее и какво ще бъде най-безопасно за него. Няма да изложа някой от хората си на открито, за да стане прицел на враждебно настроените групировки. Той трябва да разполага с безопасни условия на живот.
— Разбрахме се.
Вратата на залата се отвори и оттам излезе една медицинска сестра. Тя зяпна Новите видове. Секундите се проточиха в минути. Сенаторът пристъпи напред, за да привлече вниманието й.
— Да?
Жената с усилие откъсна очи от мъжете и го погледна.
— Ами, вашата… ъ-ъ… дъщеря. Тя е готова да си тръгне. Всичките й тестове изглеждат добре, а тя отказва да остане за наблюдение. Те са…? — Сестрата обърна глава и зяпна в Тайгър.
— Те са какво? — тросна й се сенаторът.
Вниманието на жената се върна към него.
— Тя си тръгва от спешното. Ще я освободят веднага, щом се облече. — Обърна се и побягна.
— Трябва ли да нося наши снимки и просто да им ги раздавам? — Прихна да се смее Тайгър. — Така могат да се взират толкова дълго колкото си искат.