Бяла смърт
Шрифт:
След като се раздели с Тери Уелд, той се върна в хотела, обади се на капитан Ларсен и го помоли за разрешение да се спусне още веднъж от „Тор“. Каза, че иска да направи снимки за доклада за спасителната мисия, което донякъде бе вярно. Ларсен тутакси се съгласи и дори изпрати катера специално за Остин. Бекер го бе помолил да остави костюма на борда, така че всичко бе налице.
Дълбокомерът показваше, че наближава дъното. Той забави спускането си с кратки включвания на вертикалните перки и увисна на петнадесет метра над носа на крайцера. Морето не бе губило време и веднага се бе заело да погълне кораба. По
Остин снима с цифровия апарат отвора, направен от „Морска минога“ по време на спасителната операция, както и триъгълната рана на корпуса, оставена от „Морски страж“. Беше разпитал капитан Ларсен за последното известно местоположение на кораба на екозащитниците спрямо крайцера и се насочи най-общо в посока на корабокрушението.
Използва стандартния модел на търсене — предприе серия приблизително успоредни курсове, докато светлините на прожекторите не осветиха психеделично боядисания корпус. Също като крайцера, корабът на SOS вече се сдобиваше с покривало от морска растителност. Комбинацията от водораслите и боядисването бе доста стряскаща. „Морски страж“ лежеше на дъното върху левия си борд и изглеждаше в съвсем добро състояние, като се изключеше смазаният нос.
Остин огледа разбитата предна част и си припомни показанията на Райън. Беше казал, че двигателите полудели и престанали да се подчиняват на управлението. Нямаше начин да провери думите му, без да влезе в машинното отделение, но управляващата система бе по-лесна за оглед, тъй като отчасти бе външна. Управлението на съвременните кораби се осъществяваше от комбинация между електроника и хидравлика. Но все пак при всички компютри, GPS и автопилоти, основната концепция не се различаваше особено от онази по времето, когато Колумб вдигнал платна и отплавал да търси Индия. От единия край е щурвалът или румпелът. От другата — рулят. Завърташ кормилото и рулят също се завърта и насочва кораба в желаната посока.
Остин се зарея над кърмата, направи рязък завой и се спусна няколко метра надолу до високия колкото човек рул.
„Интересно“.
Рулят бе непокътнат, но нещо не беше наред. Към него бяха прикрепени две метални въжета, продължаваха от лопатата към двете страни на корпуса. Той проследи въжето покрай десния борд до една стоманена кутия, голяма горе-долу колкото куфар. Беше заварена за корпуса. От нея към трюма продължаваше електрически проводник.
„Още по-интересно“.
Заварката блестеше и изглеждаше съвсем нова. Той се върна до руля и проследи другото въже — то го отведе до точно такава кутия от другата страна. Остин вдигна фотоапарата и направи няколко снимки. Двете кутии бяха свързани с дебел колкото палец изолиран проводник. Друг проводник минаваше от кутията на лявата страна по заоблените очертания на корпуса до една точка, намирала се над ватерлинията преди потъването на кораба. На края му имаше плосък пластмасов диск с диаметър около 15 сантиметра. Остин изведнъж си даде сметка колко важно е това, което вижда.
„Май някой ви дължи извинение, господин Райън“.
Направи няколко снимки, изскубна диска с помощта на манипулаторите си и го постави в закрепената за костюма кутия. Остана още двадесетина
В хотела извади картата от цифровия апарат, пъхна я в лаптопа и зареди подводните снимки. Разглежда висококачествените изображения, докато не ги запечата в паметта си, после се обади на Тери и я помоли да се видят в същото кафене. Отиде по-рано и когато тя пристигна, вече беше приготвил компютъра.
— Добри ли са новините, или лоши? — попита тя, докато сядаше.
— И от двете. — Остин побутна лаптопа към нея. — Реших една загадка, но се натъкнах на друга.
Тя впери поглед в екрана.
— И какво точно е това пред очите ми?
— Мисля, че е някакъв механизъм за преодоляване или заобикаляне на уредите за управление на мостика.
— Сигуренли си?
— До голяма степен.
Прехвърли няколко изображения, показващи под различен ъгъл запоените за корпуса кутии.
— Може би под тях се намират лостове, способни да управляват руля или да го застопорят. Виж тук. Електрическата връзка минава нагоре до приемник над ватерлинията. Някой би могъл да управлява кораба от разстояние.
— Прилича на поднос… — Тери се намръщи.
Остин бръкна в джоба си, измъкна пластмасовия диск и го тупна на масата.
— На подноса обаче няма чай и бисквитки. Това е антена, която може да се използва за приемане на сигнали.
Тери хвърли поглед към екрана, взе диска и го заразглежда.
— Това може да обясни проблемите на Маркъс с управлението. Ами неподдаващите се на изключване двигатели?
— Тук ме хващаш натясно — отвърна Остин. — Ако можеш да се вмъкнеш в трюма и да обърнеш машинното наопаки, може и да намериш механизъм, който би позволил дистанционно контролиране на скоростта на кораба.
— Познавам целия екипаж на „Морски страж“. Всички са абсолютно лоялни. — Тери вдигна предизвикателно брадичка, сякаш очакваше възражения. — Никой не би извършил такъв саботаж.
— Да съм обвинявал някого?
— Извинявай — каза тя. — Всъщност нищо чудно да е замесен някой от екипажа.
— Не е задължително. Ще задам въпроса, който задават на летищата. Някой друг да ви е приготвял багажа или да сте го оставяли без надзор?
— Значи наистинамислиш, че външенчовек би могъл да саботира кораба.
Остин кимна.
— Намерих проводник, водещ до вътрешността — вероятно е получавал захранване от самия кораб. За да го постави, някой би трябвало да е успял да влезе в кораба.
Тя се поколеба.
— Всъщност наскоро правиха малък ремонт на двигателите. Корабът беше на сух док четири дни на Шетландските острови.
— Кой извърши ремонта?
— Маркъс сигурно знае. Ще го питам.
— Може да се окаже важно. — Остин потупа екрана. — Това вероятно е картата на Райън за излизане от затвора. Съветвам те да се свържеш с един тип в моя хотел — казва се Бекер. Май играе някакви задкулисни мръсни игрички от страна на датските военноморски сили. Може и да е в състояние да помогне.