Бяла смърт

Кемпрекос Пол

Гамей Морган-Траут седеше в кабинета си в централата на НАМПД във Вашингтон и се взираше напрегнато в монитора. Телефонът иззвъня. Без да отмести поглед, тя вдигна слушалката и измърмори разсеяно: „Ало“. Щом чу гласа на Остин, на лицето й цъфна ослепителна усмивка — беше уникална с характерния процеп между предните й зъби.

— Кърт! — възкликна тя. — Радвам се да те чуя!

— И аз теб. Как вървят нещата в НАМПД?

Без да престава да се усмихва, Гамей отметна кичур тъмночервена

коса от челото си.

— Откакто ви няма с Джо, тъпчем на едно място. Чета някакво резюме за изследването върху нервите на краставата риба, които можели да помогнат за проблеми с вестибуларния апарат у хората. Пол прави компютърен модел на Яванската падина. А бе — ужас. Много ни липсвате с Джо. Сигурно онази рискована спасителна операция ви е отегчила до смърт.

Компютърът на Пол Траут бе долепен до този на жена му. Траут се взираше в екрана, застанал в типичната си поза — с приведена глава, отчасти замислен, отчасти за да компенсира двуметровата си височина. Светлокестенявата му коса бе сресана на път по средата по модата от времето на джаза и пригладена назад при слепоочията. Както винаги, бе облечен безупречно — лек маслиненозелен италиански костюм и подходяща по цвят папийонка. Вдигна лешниковите си очи, сякаш поглеждаше над очила, макар да носеше контактни лещи, и каза:

— Попитай безстрашния ни вожд кога се връща, ако обичаш. Централата на НАМПД е тиха като гробница, откакто двамата с Джо станаха знаменитости.

Остин го чу и отвърна високо:

— Кажи на Пол, че ще ме види зад бюрото ми след няколко дни. Джо ще пристигне по-късно тази седмица, след като приключи с изпитанията на последната си играчка. Исках да ви уведомя къде ще съм. Утре отивам в едно малко крайбрежно селце на Фарьорските острови, казва се Скаалсхавн.

— Какво става? — попита Гамей.

— Искам да разгледам рибарника на една компания — „Океанус“. Възможно е да има връзка между нея и потъването на онези два кораба. Докато се мотая тук, бихте ли посъбрали малко информация за компанията? Не зная почти нищо за нея. Може би Хайрам е в състояние да помогне — Хайрам Йегър бе компютърният вълшебник, който въртеше огромната база данни на НАМПД.

Побъбриха още няколко минути. Остин разказа това-онова за спасяването на датските моряци и затвори, след като Гамей му обеща веднага да се заеме с молбата му за „Океанус“. Тя преразказа основните неща от разговора на съпруга си.

— Кърт е най-големият спец по викане на вятъра със свиркане — засмя се Пол. Намекваше за старото поверие, че свиренето с уста на кораб довежда буря. — Какво иска да знае за рибните ферми? Как се кара трактор под вода ли?

— Не, балировачка — изсумтя Гамей. — Нали си израснал на рибарска гемия? С какво балирахте рибите?

— Аз съм само прост син на сина на рибар. — Траут бе роден в Кейп Код, в рибарско семейство. Отклони се от родовата традиция, когато като младок започна да се мотае около Океанографския институт в Удс Хол. Някои от работещите там учени го навиха да следва океанография, той завърши Океанографския институт в Скрипс, специализира

дълбочинна геология и бе майстор в използването на компютърни графики в проектите си.

— По една случайност зная, че въпреки очевидното си невежество знаеш доста за рибовъдството.

— Рибовъдството не е от вчера. По родните ми места хората отглеждат и събират миди и стриди от сто години, ако не и от повече.

— Тогава знаеш, че принципът е същият, само че прехвърлен върху риба. Развъждат я в големи мрежи в океана. Рибарниците могат да произведат риба за частица от времето, необходимо за улавянето й в диво състояние.

Пол се намръщи.

— Когато властите наложат ограничения върху риболова поради изчерпването на запасите, подобна конкуренция е последното, което е нужно на един рибар.

— Занимаващите се с рибовъдство не биха се съгласили. Според тях рибарниците произвеждат по-евтина храна, осигуряват работна ръка и наливат пари в икономиката.

— А какво е твоето мнение като морски биолог?

Гамей бе учила по подводна археология, преди да насочи интересите си в друга област и да постъпи в Скрипс, където написа докторат по морска биология и покрай това се омъжи за Пол.

— Май ще застана по средата — каза тя. — Рибовъдството има своите преимущества, но мисля, че когато рибарниците попадат в ръцете на големите компании, нещата могат да излязат извън контрол.

— И накъде духа вятърът?

— Трудно е да се каже, но ще ти дам пример какво всъщност става. Представи си, че си гонещ избори политик и че някой представител на рибовъдната промишленост заяви, че ще инвестира стотици милиони в крайбрежните общини и с инвестицията си ще осигури работни места и милиарди долари годишни приходи и икономически ръст в избирателния ти район. Тина чия страна би застанал?

Траут подсвирна.

— Милиарди?Нямах представа, че играят толкова големи пари.

— Говоря само за частицаот общия бизнес. Рибарници има по цял свят. Ако напоследък си ял сьомга, скариди или миди, можеш да си сигурен, че са произведени в някоя ферма в Канада, Тайланд или Колумбия.

— Явно фермите трябва да имат невероятен капацитет, за да бълват продукти в такива количества.

— Направо феноменален.В Британска Колумбия отглеждат седемдесет милиона сьомги в рибарниците, докато в диво състояние улавят само петдесет и пет хиляди.

— И как успяват рибарите да се конкурират с подобна продукция?

— Не успяват. — Гамей сви рамене. — Кърт се интересува от една компания, „Океанус“. Да видим какво мога да открия. — Пръстите й пробягаха по клавиатурата. — Странно. Обикновено проблемът на интернет е прекалено многотоинформация. Но за „Океанус“ няма почти нищо. Намирам само един абзац, според който някаква канадска фабрика за обработка на сьомга била продадена на „Океанус“. Ще поровя още малко.