Бяла смърт
Шрифт:
— Не разбирам. Защо им е на датчаните да помагат на Маркъс след всички отвратителни неща, които наговориха за него?
— Това е за публична консумация. Всъщност им се иска да изритат Райън по-надалеч от Фарьорските острови и да се уверят, че повече кракът му няма да стъпи тук. Не искат отново да става център на внимание, защото това може да подплаши компаниите, които смятат да инвестират на островите. Съжалявам, ако това обърква мъченическите му планове.
— Няма да отрека, че Маркъс се надяваше
— Стратегията не е ли малко рискована? Ако натисне датчаните прекалено силно, може да ги принуди да го осъдят и да го тикнат в затвора. Не ми прилича на луда глава.
— Изобщо не е луда глава, но въпреки това ще поеме всеки пресметнат риск, ако реши, че залогът си заслужава. В конкретния случай би преценил вероятността да се окаже зад решетките срещу спирането на убийствата на китове.
Остин извади картата от компютъра и я подаде на Тери.
— Кажи на Бекер, че съм готов да свидетелствам и да потвърдя, че аз съм направил снимките. Ще проверя производителя на антената, но е възможно да е била сглобена от различни части — в такъв случай няма да разберем нищо от нея.
— Не зная как да ти се отблагодаря — каза Тери, докато ставаше.
— Обичайната ми тарифа е приемане на покана за вечеря.
— За мен ще е повече от удоволствие… — Тя спря и погледна някъде над рамото му. — Познаваш ли онзи човек? От известно време не откъсва очи от теб.
Остин се обърна. Един оплешивяващ мъж с малко конска челюст, на възраст около шейсетте, тъкмо идваше към масата им.
— Ако не греша, вие сте Кърт Остин от НАМПД — каза високо мъжът.
Остин стана и протегна ръка.
— Професор Йоргенсен, радвам се да ви видя. Не сме се срещали цели три години.
— Всъщност четири, откакто работихме по онзи проект в Юкатан. Каква чудесна изненада! Разбрах от новините за чудодейната спасителна операция, но реших, че вече сте напуснали островите.
Професорът бе висок, с тесни рамене. Буйните кичури около плешивото му теме приличаха на криле на лебед. Говореше английски с оксфордски акцент, което не бе изненадващо — беше учил в прочутия университет.
— Останах да помогна по един проект на госпожица Уелд. — Остин представи Тери. — Това е професор Петер Йоргенсен, един от най-големите специалисти по физиология на рибите на света.
— От устата на Кърт изглежда много по-ефектно, отколкото е в действителност. Просто съм рибешки доктор, така да се каже. Е, госпожице Уелд, какво ви е домъкнало на ръба на цивилизацията?
— Аз съм адвокат. Изучавам датската юридическа система.
— А вие, професоре? — попита Остин. — Някакво изследване ли провеждате тук?
— Да, търсех някои особени феномени — отвърна Йоргенсен, без да сваля очи от Тери. — Може би малко избързвам, но имам чудесно предложение. Какво
— Опасявам се, че двамата с госпожица Уелд имаме други планове.
На лицето на Тери се изписа съжаление.
— О, Кърт, извинявай. С удоволствие ще вечерям с теб, но не днес. Ще съм заета с юридическия въпрос, който обсъждахме.
— Е, сам съм си виновен. — Остин сви рамене. — Май ще прекараме вечерта по мъжки, професоре.
— Превъзходно! Ще ви чакам в ресторанта на хотел „Хания“ към седем, ако ви е удобно. — Йоргенсен се обърна към Тери. — Направо съм разбит, госпожице Уелд. Надявам се да се видим пак. — И й целуна ръка.
— Очарователен е — отбеляза Тери, когато професорът си тръгна. — Много изискан, макар и старомоден.
— Така е — съгласи се Остин. — Но все пак бих предпочел вечеря в твоята компания.
— Наистина съжалявам. Може би когато се видим в Щатите. — Очите й леко помръкнаха. — Мислех си за вероятността „Морски страж“ да е бил управляван отвън. От какво разстояние е възможно да се осъществи това?
— От доста голямо, но който и да го е правил, би трябвало да се е намирал някъде наблизо, за да е сигурен, че корабът отговаря на командите. Някакви идеи?
— Имаше достакораби с журналисти в района. Дори и един хеликоптер.
— Дистанционното управление може да се осъществи и от морето, и от въздуха. Не е нужно кой знае колко обемисто оборудване. Просто предавател и джойстик, като на видеоигрите. Да приемем, че знаем как,и да поговорим за защо.Кой би извлякъл полза от неутрализирането на Райън?
— Имаш ли свободен ден? Списъкът може да се окаже безкраен.Маркъс си е създал врагове по цял свят.
— Нека като за начало се съсредоточим върху Фарьорските острови.
— Китоловците са на първо място. Страстите са доста разгорещени, но като цяло те са свестни хора, независимо от шантавите им обичаи. Не мога да си ги представя да атакуват военен кораб, изпратен да ги защитава. — Тери се замисли. — Има и друга възможност, но може би е прекалено фантастична, за да се обсъжда сериозно.
— Кажи я все пак.
Тя сбърчи вежди.
— След операцията с лова на китове Маркъс смяташе да се заеме с една рибовъдна ферма, собственост на корпорацията „Океанус“. Пазителите са против рибодобива в големи размери, тъй като вреди на околната среда.
— Някакви подробности за „Океанус“?
— Съвсем малко. Те са международен дистрибутор на морски продукти. Купуваха риба от цял свят, но през последните няколко години се заеха с рибовъдство. Рибарниците им са огромни.