Битие

Брин Дейвид

От многото капани на битието.“

Знаеше, че има куп недостатъци. Но никой никога не го беше обвинявал в леност. Или в липса на внимание. Или в това, че не се вълнува страстно от съдбата на човечеството.

През целия си живот беше проучвал възможни грешки, „начините на провал“, които биха могли да сложат край на вида му. Всяка написана от него история целеше отчасти да използва темата, да забавлява читателите и да му донася много пари… но също и да предупреждава и да събуди нова бдителност за поредната грешка, която може да се избегне. А това, че мнозина от най-ярките умове на човечеството негодуваха срещу него

заради нападките му срещу науката като цяло? Е, той поне беше ангажиран и вземаше участие в споровете. Играеше ролята на неуморния адвокат на дявола. Проверяваше пътя напред за змии, движещи се пясъци и мини.

„Винаги съм настоявал — докажете, че греша, като гарантирате, че точно този вид бедствие никога не може да се случи. Но първо ще ви накарам да му обърнете внимание.“

Това беше основният му довод. Основното послание на всичките му творби.

„Но какво значат добрите намерения и големите постижения?

В крайна сметка всичко е без значение.“

Е, ако не друго, човечеството поне нямаше да допринесе за гибелта на други.

Ако краят наистина беше настъпил на Земята… или ако някакъв заговор на олигарси беше постигнал целта си и беше използвал Движението за отказване като довод за трайното връщане на феодализма… и в двата случая планетата нямаше да е източник на зараза в космоса.

Хамиш беше депресиран още преди да научи страшния резултат от изчисленията на Жената-птица. Разговорът му преди това с Най-стария оцелял го накара да прозре една ужасна истина.

„Така нареченото «Лекарство», с което така се гордеехме. То е просто поредният пласт на убеждаването. Поредната коварна мема, целяща да накара човечеството да направи онова, което правят всички, които не се отказват от прогреса. Да отдели огромни ресурси, да построи гигантски заводи, милиарди и милиарди капсули — и лазери, които да ги изстрелят в небето.

В нашия случай, както и на Турбулентност, решението е изисквало допълнителен мотив извън егоизма.

Алтруизъм. Желание да се помогне на другите. Това ни издига над средното ниво.

Но нима резултатът не е същият? О, кълняхме се, че ще изпратим само десет милиона, задвижвани само от един лазер. Но Най-стария оцелял ми показа. Логиката на фомитите в крайна сметка ще настоява за повече и повече — заради Лекарството! Докато не попаднем в неудържимия фатален цикъл на мисионерската страст.

Лекарството беше хитроумно. Но дали достатъчно, за да победи една болест с безкрайни резерви от номера, развили се в продължение на милиони години? Накрая ние се оказахме също толкова податливи и заразени като всички други.“

Изкушаваше се да скочи от виртуалната платформа в бездната долу. Да потърси помощ в смаляването и безграничната мощ. Да полети с главата надолу. И да се смали до нищо и никакво божество.

94.

Рефракция

— Знаете ли, има и други възможности — обади се някой.

Беше Емили Тан. Явно беше тръгнала малко след тях, за да участва в дискусията.

— Например на Земята може да са разработили подобрен модел на междузвездна сонда! В края на краищата ние бяхме сред първите. Може да са престанали да произвеждат нашата версия и да са преминали към друга, която е по-ефективна, по-лека и по-лесна за ускоряване до високи скорости.

— Тоест просто да са ни изоставили? — попита елегантният Йовиндра Сингх. — Да са зарязали по-старите

модели, за да използват лазера за по-добрите? Това е по-оскърбително и от теорията за отказването!

Хамиш очакваше Най-стария оцелял да вземе думата, както ставаше при предишните коментари. Извънземният обаче не каза нищо.

— Само да можехме да погледнем — обади се Лейси след последвалата намусена пауза. Явно имаше предвид блокирания изглед към родния свят — един поглед можеше да покаже дали Големият лазер все още се използва, та дори да е насочил огромната си мощ към други цели. Без кутията можеха да уловят и шума от радиомрежите и индустрията. Това също можеше да им каже много.

Куриерът на предпазливостта перифразира копнежа на Лейси в нещо по-общо.

— Това винаги е било най-голямото ми желание. Да погледна, преди да направя каквото и да било. Именно затова подкрепях изграждането на гигантските ви телескопи, Лейси. Исках да разбера какво се е случило с другите светове. Дали някой от тях е оцелял от болестта и е запазил жизнена, основаваща се на науката култура.

Една от най-привлекателните черти на Куриера открай време беше неизчерпаемата му надежда — въпреки замръзналото му изражение, което винаги изглеждаше изпълнено със съмнения. Дори когато гигантските огледала събраха картини от родната му система и не откриха никакви признаци на цивилизация — никакви комуникации, никакви следи в атмосферата, които да говорят за работеща индустрия, Куриерът си оставаше изпълнен с енергия и не униваше.

— Това само показва, че сме станали по-ефективни. Именно това трябва да правят зрелите раси след време — да имат могъща култура и в същото време да изразходват малко ресурси. Именно това правите и вие вече цели три поколения! Земята беше най-шумна в радиоспектъра през осемдесетте години на двайсети век. После стана по-тиха, като в същото време буквално експлодираше от разговори и идеи, пренасяни по оптичните кабели и насочени лъчи. Моят народ просто е напреднал с хиляди години по същия път! Трябва ли също така да добавям, че галактиката се оказа опасно място? Обзалагам се, че мъдрите раси на оцеляващите, подобно на моята, са станали предпазливи и гледат да не се издават много. Няма смисъл от крещене! Има и по-фини начини да изследваш вселената. Да откриваш други раси и да се бориш с враждебния космос. Въпреки това имам всички основания да вярвам, че следващите уреди и инструменти ще покажат, че моите сънародници все още са жизнени и все така буйни. И че продължават да се съпротивляват с всички сили на врага.

Хамиш си спомни как Куриерът казваше всичко това преди пускането на всеки по-голям телескоп. А когато той не откриваше нищо в системата на Турбулентност, Куриерът просто се залавяше да помага за проектирането на следващия.

Един от тези експерименти включваше изстрелването на няколко десетки ранни версии на кристалните сонди — не към далечните звезди, а на много по-скромно разстояние, в празнината между Уран и Нептун. Уникална зона с ширина седем астрономически единици, където според теорията покрай всичко друго биха могли да засекат фокусирани гравитационни вълни. Доколкото Хамиш си спомняше, проектът много помогна на науката и позволи на човечеството да тества собствените си ранни дизайни на кристалните кораби. Сондите обаче не откриха в гравитационния шум следи от модулации, които да са дело на разумен живот. Нямаше следи от високоразвити цивилизации в нито една от шейсетте различни посоки, в които търсеха.