Битие
Шрифт:
Възможно ли бе всичко това да се дължи на погрешно разбрани дефиниции? Например „конкуренция“ можеше да е преведено погрешно. Реши да изясни нещата.
— Моля, обяснете — каза той. Пое дълбоко дъх и продължи: — Щом често спорите като индивиди, как така вашите видове, цивилизации и планети никога не си съперничат и не се карат?
Съществото се замисли и отговори бавно, по начин, който накара Джералд да си помисли за някакъв мъдър стар учител, търпеливо отговарящ на въпрос на бавноразвиващо се дете.
Нашите видове, цивилизации и планети не биха могли да си съперничат. Защото никога не са се срещали.
Добре, след като вече разполагаме
Нещо повече — макар на пръв поглед микротрусовете да изглеждат пръснати по цялото земно кълбо, вече можем да кажем, че се срещат най-често в определени типове геология! Тинести заливни участъци, утаечни пластове, алувиални равнини, ледникови морени, Антарктическото плато… и, разбира се, океанските басейни. Почти нищо не се случва в големите континентални плочи, гигантските планински масиви или в близост до райони с неотдавнашна вулканична активност като Атлантическия хребет.
Да, това съвпадение трудно може да се отхвърли. Тези събития се случват точно на терени, на които паднал от небето обект може да има някакъв шанс да се приземи, без да се изпари при сблъсъка. Най-вече или във водата, или на места, които някога далеч в миналото са били океанско дъно. Зони, в които оцелелите останки могат да се натрупват в продължение на хиляди или милиони години.
За онези от вас, които току-що се свързват, аз съм Тор Повлов Цепелина, организатор на умна тълпа, разследваща дали трусовете може да са свързани с друг загадъчен феномен — съобщенията на очевидци за внезапно излъчване на странна светлина от каменни или стъклени предмети през последния ден.
Да, зная, че всички се опитваме да не изоставаме от събитията, докато целият свят следи разговора между астронавта Джералд Ливингстън и съществата от Хаванския артефакт. Това може да се окаже най-големият тест на способността ни да разделяме градивно вниманието си и да продължаваме да водим ефективно разследване, като в същото време не се откъсваме от бързо развиващите се новини!
От разговора във Вашингтон току-що стана ясно едно: пратениците от Артефакта не искат човечеството да разговаря с „други“.
И също така е ясно, че всяка тяхна дума ни изпълва с желание да открием и да научим повече за тези различни светещи камъни!
Така стигаме до един очевиден въпрос. Възможно ли е проблясъците и святканията, за които бе съобщено от Мека, Хайдерабад, Стоунхендж, Тайпе, Ла Пас, Гома и Тулуза… да са само върхът на айсберга, показващ наистина огромен брой „други“ извънземни сонди?
Възможно ли е неотдавна засечените загадъчни микротрусове дълбоко под земята да са свързани с всичко това? Дали това не са опити на „други“ артефакти да привлекат вниманието към себе си?
И защо точно сега, след като са прекарали в тинята и наносите хилядолетия или цели ери?
Уф. Защото някак си усещат, че Хаванският артефакт им отмъква целия купон!
Защо не са го направили по-рано? Защото досега им се е струвало, че е по-добре да изчакат! Чрез тези детонации и крещящи проблясъци те вероятно изразходват резервите, благодарение на които са издържали хилядолетия! И сега ги използват, за да имат един последен шанс да…
Момент… момент. Видяхте ли? Тлъстият извънземен представител наистина ли каза онова, което чух?
Насочете вниманието си към конференцията за Артефакта. Вижте думите на Най-стария на големия екран.
Нашите видове, цивилизации и планети не биха могли да си съперничат. Защото никога не са се срещали.
Какво — за Бога, за Небето или за Мрежата — означава това?
44.
Реалност на пластове
Шумния стомах и по-младия Три-тон плуваха малко встрани от Племето. Три-тон мърмореше срещу тъпия съдия, тъпата топка и тъпия капитан на отбора…
# Тъпият Жълт корем трябваше да ме вкара в играта! И да ми даде да стрелям! Щях да направя повече точки!
Шумния стомах вече беше изхвърлил играта от ума си. Глупаво развлечение. Остатък от времето, когато хората живееха в купола и правеха нещата интересни по какви ли не начини,
А сега?
За известно време Племето отново си имаше питомен човек, който да им чисти паразитите, да се оправя с мрежата и да понася шегите им. Само че старейшините решиха, че е дошло време да го върнат горе. Заради здравето му.
Шумния стомах скърбеше.
# Ами МОЕТО здраве? Кой ще ми маха гадините и ще ми почиства раните? Трябваше да го задържим. Той си беше наш!
Двамата излязоха на повърхността да вдишат и доловиха във влажния тропически въздух намек за приближаваща буря, може би късно следобед. Това винаги правеше нещата по-свежи. Дъждът прогонваше донякъде неприятния привкус на метал, пластмаса и човешки лайна, който беше особено силен край брега.
Шумния стомах усети как ръмженето на вътрешностите му резонира в пространството около него — черта, заради която не можеше да се промъква незабелязано и която го беше принудила да се специализира в удрянето вместо в улавянето. Канеше се да продължи с ругаенето — нещо, което младите мъжки често правеха колкото от негодувание, толкова и заради спорта, — когато установи, че Три-тон се е понесъл нанякъде с мощни удари на опашката си и оставя след себе си въртоп мехурчета тип току-що-открих-нещо-интересно.
Шумния стомах веднага го последва, винаги готов да сръчка поредното интересно нещо. Но какво ли щеше да е то? Докато следваше приятеля си, се съсредоточи върху звуците на морето, като движеше чувствителната си челюст наляво и надясно и се мъчеше да разбере какво е накарало Три-тон да се втурне така ненадейно на север.
Както обикновено, имаше много страничен шум — тътенът на прибоя на близкия плаж и трясъкът на разбиващи се вълни в един по-отдалечен риф. Разбира се, чуваха се и дразнещите звуци от човешки мотори, неприятен факт от живота, който си оставаше и денем, и нощем; един или два несъмнено се движеха на висока скорост насам или към купола.
Очевидно Племето щеше да си изгуби любимеца. Както и да е. Но като че ли нищо от това не беше събудило интереса на Три-тон.
Да не би да ставаше дума за храна? Или опасност? Бързото сканиране не откри нищо необичайно сред честотите на рибите — можеше да чуе нагъсто скупчените ята, въртящи се като циклони и заобиколени от ловците, които бързо се стрелкаха напред… и плячката се мяташе в нечия челюст. Гладът му се засили в почти синкопиран ритъм… но не, в тези честоти нямаше нищо, което да развълнува толкова много Три-тон.
Шумния стомах затърси следи в по-долните сложни пластове звук. Пластове, които винаги изпълваха мислите на по-старите делфини — вечно шепнещи и загадъчни, вплитащи се в сънищата. Именно там често можеше да се чуе как огромните китове си говорят със стонове, писъци и песни, които прекосяваха цели океани. Понякога разговорите бяха за храна и чифтосване, естествено. Но също така пластовете предаваха и мудното мърморене на самото море.
А още по-долу, сред стоновете на скърцащата, винаги готова да се разтресе Земя, можеше да се дочуят цвърчащите драскащи коментари на раците, които пълзяха, щъкаха и се завираха навсякъде, щракаха към всичко необичайно и комбинираните им звуци създаваха плътен постоянен фон. Мрачно тракащо бърборене, което сякаш се надигаше направо от вездесъщата тиня.
Именно там Шумния стомах най-сетне го чу. Дърдорене — треперливо и неясно, но настоятелно. И изпълнено с изненада.
# … звездна светлина… понесла се нагоре…
# … много, много странно…
Така си преведе цвърчащо-тракащия звук. Най-сетне настигна Три-тон и бързо влезе в ритъм с приятеля си. Плеснаха с опашки и изскочиха на повърхността да вдишат, после забързаха обратно надолу в съвършен синхрон. Оказа се, че се движат само към най-близкото от многото места, които се държаха по такъв начин.
Най-малко три други се намираха на разстояние в рамките на един ден плуване… и нещо му казваше, че има още много и много, дори отвъд хоризонта.
Плуваха към мястото на не повече от час път от купола. Шумния стомах започна да се тревожи. Дали не беше пропуснал лова? Дали нямаше да се върне при Племето и да намери само рибешки скелети, закачени в мрежата? Дали и двамата не рискуваха да останат гладни заради някакви си РАЧЕШКИ ПРИКАЗКИ? Раци, които бяха мъничко по-умни от камънаците, под които се криеха?