Сърцето на Луцифер
Шрифт:
Куинс спря по средата на крачката си и се обърна към нея. Беше висок, костелив човек и сякаш се състоеше само от ъгли и ръбове.
— Позволете ми да обобщя.
Слава богу, помисли си Хейуърд. Най-после се виждаше светлина в края на тунела.
— Бяха открити само шепа влакна, внесени на местопрестъплението отвън. Няколко бяха залепнали върху въжето, използвано за връзване на жертвата; другите намерихме на дивана, където Дюшам е бил сложен преди смъртта си. Оттук можем логично да предположим, че съществува обмяна на влакна между убиеца и сцената на убийство.
— Така е.
— Тъй като всички влакна бяха еднакви — по дължина, състав, начин на усукване и тъй нататък — можем да допуснем, че става въпрос за по-скоро първични, отколкото вторични пренасяния. С други думи — това по-скоро са влакна от дрехите на убиеца, отколкото влакна, които са попаднали случайно върху дрехите му.
Хейуърд кимна, като се насилваше да внимава. През целия ден, докато се занимаваше с работата си, бе изпитвала много странно чувство: сякаш плува, носи се откъсната, вън от собственото си тяло. Не знаеше дали това се дължи на изтощението или на рязкото, неочаквано напускане на Д’Агоста. Искаше й се да се вбеси от това, но кой знае защо не можеше да изпита гняв — само скръб. Питаше се къде ли е той, какво прави сега. И още по-настойчиво се питаше как според него едно толкова хубаво нещо можеше да се обърка така.
— Капитане?
Хейуърд осъзна, че във въздуха е увиснал въпрос, а тя не отговаря.
— Извинете?
— Казах: искате ли да видите проба?
Тя се изправи.
— Разбира се.
— Става дума за изключително фино влакно от животински произход, каквото никога досега не съм виждал. Идентифицирахме го като извънредно рядък вид кашмир, съчетан с малък процент мохер. Много, много скъп. Както ще забележите, двата типа влакна са били боядисани в черно, преди да бъдат изпредени заедно. Но вижте сама. — И като отстъпи назад, Куинс посочи към стереоскопичния микроскоп, който стоеше встрани от лабораторната маса.
Хейуърд пристъпи напред и погледна през окуляра. Срещу светъл фон бяха разпилени половин дузина тънки черни нишки — лъщящи и много гладки.
Много, много скъпи. Въпреки, че все още чакаше психолог, за да изнесе профила на убиеца, няколко неща бяха вече съвсем очевидни: той — или може би тя — беше много изтънчен, високо интелигентен и разполагаше със средства.
— Боята също не може да бъде идентифицирана. Произведена е от естествено растително багрило, а не от синтетични препарати, но все още не сме в състояние да открием оцветяващия агент. Няма го в нито една база данни, които проверихме. Най-много се приближава до един рядък вид боровинка, която расте по склоновете на Тибет и се използва от местните жители и шерпи.
Хейуърд се дръпна от микроскопа. Докато слушаше, нещо погъделичка съзнанието й. Притежаваше отлични инстинкти и обикновено този лек гъдел означаваше, че две парчета от пъзела започват да си идват на мястото. Но в този момент не можеше да съобрази кои точно могат да бъдат те. Вероятно бе по-уморена, отколкото си мислеше. Трябваше да се прибира, да вечеря рано и след това да се опита да поспи.
— Въпреки, че са много фини, влакната
— Извънредно мека и удобна дреха?
— Да Но не това е важното. Такава дреха не се изтърква лесно. И обикновено не се скубе. Оттук и малкият брой влакна.
— И може би свидетелство за борба.
— Така мисля и аз. — Куинс се намръщи. — По правило фактът, че материята е необичайна, е важен за изследователя на влакната. Това помага за идентифицирането на заподозрения. Но тук става въпрос за толкова необичайна материя, че в крайна сметка се получава обратното. В базите данни за текстилни влакна не се откри нищо подобно. А има и друго странно нещо: възрастта на влакното.
— Каква е?
— Тестовете ни сочат, че материята е била изтъкана предки най-малко двайсет години. Все още няма свидетелства, че самата дреха е стара. Влакната не са изтрити. Няма никакво избеляване или повреждане, което би могло да се очаква след дългогодишно използване и химическо чистене. Сякаш материята е излязла от магазина едва вчера.
Куинс най-сетне млъкна и събра длани като за молитва.
— И? — попита Хейуърд.
— Това е. Както казах, всичките ни изследвания удрят на камък. Проверихме текстилните фабрики, производителите на дрехи, всичко. Чуждестранни и наши. Същото е като с въжето. От всичко, което можахме да научим, изглежда сякаш този плат е произведен на луната.
От всичко, което можахме да научим?
— Съжалявам, но това просто не е достатъчно. — Умората и нетърпението придадоха на тона й внезапна острота. — Имаме само шепа доказателства по този случай, д-р Куинс, а тези влакна са едно от най-важните. Сам казахте, че материята е изключително рядка. Ако вече сте проверили фабриките и заводите, значи би трябвало да проверявате и частните шивачи.
При това смъмряне Куинс се отдръпна. Неговите големи, влажни като на куче очи примигаха обидено.
— Но, капитан Хейуърд, всички шивачи в света, това ще е направо като да търсиш игла в…
— Ако материята е толкова фина, както казвате, тогава ще се наложи да се свържете само с най-първокласните и скъпи шивачи. И само в три града: Ню Йорк, Лондон и Хонг Конг.
Хейуърд осъзна, че диша тежко и че гласът й е придобил истерични нотки.
Успокой се, каза си тя.
Неловката тишина, която легна в лабораторията, бе нарушена от тактично прокашляне. Тя се извърна и видя капитан Сингълтън, който стоеше на вратата.
— Глен — каза тя, питайки се от колко ли време е там.
— Лора — кимна Сингълтън. — Имаш ли нещо против да поговорим?
— Разбира се, че не. — Тя се обърна към Куинс. — Ще очаквам утре да ми докладвате. — След което последва Сингълтън навън.
— Какво става? — попита тя, когато спряха в оживения коридор. — Почти е време за планьорката на Рокър.
Сингълтън не отговори веднага. Беше облечен в елегантен раиран костюм цвят екрю и въпреки че беше късен следобед, бялата му вратовръзка бе толкова безупречна, сякаш току що я бе вързал.