Сърцето на Луцифер
Шрифт:
Пендъргаст продължаваше да гледа Проктър втренчено.
— Трябва да се увериш, че имението е идеално запечатано. Недопустимо е това да се случи отново. Ясно е, нали?
— Напълно, сър.
— Добре. Тогава нека отидем да говорим с нея.
Те излязоха от лабораторията и преминаха през серия от стаи с остъклени шкафове и високи витрини, пълни с на пръв поглед безкрайни и невероятно еклектични колекции: препарирани прелетни птици, насекоми от Амазонка, затворени в бутилки препарати.
Най-накрая спряха в стая, пълна с пеперуди. Светлината
— Констанс?
Отговори му само тишината.
— Констанс? — повтори той малко по-силно.
Чу се леко прошумоляване на чаршафи и една жена на около двайсет се появи сякаш от нищото. Беше облечена в дълга, старомодна бяла дреха с надиплени около шията дантели. Нежната й кожа изглеждаше изключително бледа на светлината на фенерчето.
— Алойзиъс — каза тя и го прегърна. — Слава богу!
За миг Пендъргаст остана така, притискайки я силно. След това леко се отдръпна и се отдалечи за малко, завъртайки малкия месингов ключ на стената. Помещението се изпълни с бледа светлина.
— Алойзиъс, какво има? — Очите й — необикновено умни за толкова младо лице — станаха неспокойни.
— Ще ти обясня след малко, Констанс. — Пендъргаст сложи успокояващата си ръка върху рамото й. — Разкажи ми за съобщението.
— Пристигна късно тази вечер.
— Начин на доставяне?
— Беше пъхнато в една пролука под входната врата.
— Взе ли необходимите предпазни мерки?
Констанс кимна. След това бръкна в един от ръкавите си и извади оттам малка бизнес карта с цвят на слонова кост, грижливо сложена в найлонов прозрачен плик.
Пендъргаст я взе и я обърна. Диоген Пендъргаст — бе изгравирано с изящен калиграфски почерк от лицевата страна на картата: под него беше написано с розово мастило — Петицата мечове е Смитбак.
Той гледа картата още известно време, след което я пъхна в джоба на палтото си.
— Какво означава това? — попита Констанс.
— Двоумя се дали да ти кажа повече. Нервите ти вече са достатъчно опънати.
Тя се усмихна леко.
— Трябва да кажа, че когато те видях да влизаш в библиотеката, бях сигурна, че виждам човек, възкръснал от мъртвите.
— Знаеш за плана на брат ми, как планира да ме унищожи.
— Да. — Констанс пребледня още повече и за миг му се стори, че леко залитна. Пендъргаст отново сложи ръка на рамото й.
Тя с усилие се овладя.
— Добре съм, благодаря. Продължавай.
— Този план вече е в действие. През последните няколко дни трима от най-близките ми приятели бяха убити. — Пендъргаст докосна джоба на сакото си. — Тази бележка от Диоген ме предупреждава, че Уилям Смитбак е следващата мишена.
— Уилям Смитбак?
— Репортер от „Ню Йорк Таймс“. — Пендъргаст отново се поколеба.
— И? — погледна го въпросително Констанс. — Има и друго, което те безпокои — виждам го на лицето ти.
— Да. Всичките трима, които умряха, ми бяха много близки. Но не така стои въпросът с Бил Смитбак.
— Как бих могла да помогна? — попита Констанс с тих глас.
— Като продължаваш да се пазиш.
— Мислиш, че…?
— …Че си възможна мишена? Да. Но има и друго. Третият, който умря, беше Майкъл Декър, стар партньор от ФБР. Открих тялото му вчера в къщата му във Вашингтон. Беше убит със старинен щик. Този „модус операнди“ (Начин на действие — Б. пр.) е реверанс към далечен мой прадядо, който умрял по същия начин като офицер в армията на Наполеон по време на похода му към Русия през 1812-а година.
Констанс потръпна.
— Това, което ме безпокои е самото оръжие. Констанс, този щик е взет от колекцията тук, на Ривърсайд Драйв.
Тя замръзна, сякаш заключенията от това си бяха дошли точно на мястото.
— Шаспо или лебел (Видове френски байонети от 1866 г. — Б. пр.)? — попита тя слабо, почти механично.
— Шаспо. Върху дръжката му са гравирани инициалите „П.С.П.“ Невъзможно да се сбърка.
Но Констанс не отговори. Тревожните й умни очи гледаха напрегнато и в тях се четеше страх.
— Диоген е открил вход към тази къща Няма съмнение, че това е било посланието, което е искал да ми отправи с точно този щик.
— Разбирам.
— Все още е по-сигурно да си в тази къща, отколкото извън нея и засега не си в полезрението на Диоген. Проктър е намерил и запечатал пролуката, през която Диоген е влязъл, а както знаеш, имението е било подсилено срещу неканени гости по много начини. Проктър ще бди непрестанно, а той е много по-страшен, отколкото изглежда. Но ти трябва да си много внимателна и да се пазиш. Тази къща е твърде стара и голяма. И има невероятно много тайни. Ти ги познаваш по-добре от всеки друг. Следвай инстинктите си. Ако те ти нашепват, че нещо не е наред, оттегли се в онези потайни кътчета на къщата, които само ти знаеш. Бъди готова по всяко време. И докато не се почувстваш в безопасност от тази заплаха, искам да спиш в онова скривалище, в което отначало се криеше от мен и от Рен.
При тези думи очите на Констанс се разшириха от тревога и тя хвана ръката на Пендъргаст.
— Не! Не искам да се връщам там отново… Не искам пак да си го спомням!
Пендъргаст я прегърна:
— Констанс…
— Знаеш, че ми напомня за онова време! Тъмнината, ужасните неща… Не искам повече никога да си ги спомням!
— Констанс, изслушай ме. Там ще бъдеш на сигурно място. А аз няма да мога да сторя това, което трябва, ако не съм уверен, че си в безопасност.
Тя не отговори и Пендъргаст я притисна към себе си още по-силно.