Робинята
Шрифт:
— Скъпи, не те разбирам.
За моя изненада започнах да плача. Той беше само едно хлапе, което чуках.
— Бившата ми е тук — заяви той.
Какво точно знаех за бившата му приятелка? Били заедно четири години. Разделили се три месеца преди да започна да го чукам. Веднъж го попитах защо.
— Карахме се — отговори той.
Тя била студентка по медицина. Неговата възраст. Достатъчно за нея. Тя беше там, а аз — не.
Най-дългият период, в който бях оставала с даден любовник, бе две години. А когато той си тръгна, се радвах, че го направи. Винаги се чувствах доволна, когато ме напускаше, защото, ако отблъснеш един мъж с безразличието си, го правиш, за да задържиш
В крайна сметка всеки мъж те напуска и те оставя да ближеш раните си.
Запознах се с Момчето със счупения гръбнак, когато бях на трийсет и девет години, след като взех магистърската си степен и започнах работа в офис, която ежедневно ми напомняше как бях мечтала да стана преподавателка по литература, изискана и уважавана.
Само дето не можах да си намеря такава работа, защото не бях публикувала научни статии в „Ню Йоркър“ или „Атлантик мънтли“. Но пък вярвах, че в живота получаваш това, което искаш, като Момчето със счупения гръбнак. Исках го и затова написах:
„Трийсет и девет годишна самотна майка и бивша стриптиизьорка с магистърска степен търси любовник. Възраст: 21–27, сладък, образован и срамежлив.“
Това момче щеше да стане първият ми любовник от пет години и го избрах, защото писмото му беше кратко и мило и бе уплашен от мен, което щеше да ми предостави контрола.
„Наистина ли съществуваш? Аз съм в средата на двайсетте, електротехник. След като имаш магистърска степен, значи си умна, което е малко страшно. А ако си била стриптийзьорка, сигурно си ужасно секси, а това също ме плаши. Надявам се дами отговориш. Ако искаш, ще ти изпратя снимка.“
Бившата му приятелка бе изрязана от първата снимка, която ми изпрати. Това ме изпълни едновременно с презрение и раздразнение. Не го разпитвах за нея в писмата. Пишехме си за музика, филми и сексуални фантазии. Исках да го завържа. И той искаше да го завържа. Първият път, когато говорихме по телефона, усетих как тялото ми се загрява от желание за секс и се кикотих замаяно. Има съвсем малка разлика между сълзите от смях и онези, когато плачеш с такава сила, че повръщаш. Улових на въдицата новия си любовник, това слабо неподходящо момче, тази драма в маратонки. Досега никой не ми бе подхождал толкова малко.
Месец преди да си счупи гръбнака, любовникът ми трябваше да се изнесе от квартирата, която споделяше с още четири момчета, и се пренесе в апартаментчето над гаража на родителите си. Седмица по-късно ми се обади на път към Айдахо, за да ми съобщи, че приятелят му бил убит в пиянско сбиване и той отивал на погребението. Не плака. Каза, че винаги бил очаквал насилствена смърт за приятеля си.
И насред всичко това Момчето със счупения гръбнак ми се обади, за да ме пита дали не ми звъни прекалено често. Неувереността му ме караше да се чувствам всемогъща, удобно непривързана и развеселена. Мислех си за него само като за вдъхновение и удоволствие. Аз самата бях такава за мъжете цял живот. Да, Момчето със счупения гръбнак беше егоист, бе доста безразсъден, а в добавка към страстта си да се наранява при инциденти, имаше опасна работа, където си играеше с електрически ток с голи ръце. Просто чакаше да бъде изгорен. По времето, когато се запознахме, той вече имаше зелена карта за медицинска марихуана и гълташе обезболяващи хапчета като бонбони. И това преди да си счупи гръбнака. Беше си наркоман и миришеше като такъв: трева и никотин, пот и одеколон, и нагорещени жици. Замайваща смесица, която жена на средна възраст вдишваше като кокаин.
Една вечер Момчето със счупения гръбнак пристигна в апартамента ми, след като бях сложила
между облечените му в джинси бедра. Горната част на тялото ми се просна в скута му, а главата ми полегна на гърдите му.
Почувствах се чудесно, като малко момиченце в скута на баща си. Уютно. Щастливо. Той докосна косата ми, погали ме, а аз вдигнах глава, за да погледна в очите му и видях момченце с весела гримаса на лицето.
На двайсет и първи декември оперираха Момчето със счупения гръбнак, за да оправят трите му счупени прешлена. По-късно той ми каза, че актьорът Едуърд Нортън претърпял същата операция. Лекарят му казал, че била експериментална. Никой не знаел какво ще стане, когато циментът в гърба му се разтвори, нито дали ще е парализиран, когато навърши четирийсет. Момчето със счупения гръбнак ми разказа това, след като се бяхме чукали, телата ни лежаха преплетени на матрака в спалнята ми, а наоколо горяха свещи, които ухаеха на захарни бисквити и канела, на истински дом и кухня. И въобще не бихте си помислили, че той е счупил гръбнака си преди пет седмици. Прокарах пръстите на дясната си ръка по белега над десния му бъбрек, а после докоснах малките разрези около трите прешлена на кръста му. Погалих лицето му, лявата му ръка и гръбнака му.
Той се усмихна и каза:
— Имаш успокояващ допир.
Измъченото му тяло предизвикваше нещо повече от любовно желание у мен. Исках да го излекувам. Също когато синът ми падна от скейтборда си и се разплака. Но никога не попитах Момчето със счупения гръбнак защо бе карало толкова бързо в деня, когато го поканих на вечеря. Не исках да чуя отговора му.
На Нова година той ми звънна по телефона и ме попита с колко мъже съм била. Засмях се. Това бе реакцията ми в подобен момент. Защото това не бе въпрос, предизвикан от желание или любопитство. Чух обвинение. И се засмях. Друга реакция би довела до лудост. Подобно нещо се случи в нощта, когато съобщих на бащата на сина ми, че съм бременна. Той седеше в единия край на канапето, скръстил ръце на гърдите си, приковал очи в стената. Аз седях в другия край с разтреперани ръце, приковала очи: в него. Чаках известно време, но накрая просто не можах да издържа, защото имах чувството, че очаквам смъртта. Изгоних го. Мразех го. А той не виждаше болката ми.
Но в новогодишната нощ раздразнението ми бе меко като бял хляб, натопен в сос. С други думи, вече бях изпила няколко чаши вино.
— Мога да преброя на пръстите си момичетата, с които съм бил.
— Браво на теб.
Бях по-възрастна от него, имах минало. Опит. Белези. Но не и съжаления. Повтарям. Белези.
— Защо не ме помоли да дойда в болницата?
Ето така постъпваха любовниците. Нахвърляха се един върху друг. Лежах на канапето, съжалявах, че виното ми бе свършило, и зяпах плаката на Мерилин Монро на стената.
— Защото си имаш други отговорности — отговори той.
Долових възмущение в гласа му. Дразнеше се, че бях майка.
— Да, имам.
— Освен това бившата ми приятелка щеше да дойде и не знаех кога точно.
— Това е истинската причина, задето не ме повика.
— Държа на нея. Не знам какви точно са чувствата ми към теб.
— Няма значение.
— Знаеш ли колко пъти ми се искаше да си ти, а не тя?
Гласът му се смекчи и изпълни с разкаяние. Беше доста надрусан.