Робинята
Шрифт:
— Вдигни си полата — заповяда ми Джо.
Гласът му бе плътен и богат като тъмен шоколад или старо бордо.
Подчиних се незабавно и смачках скъпата коприна, сякаш беше евтин памук. Почти удавена от плата, не виждах добре какво правеше, но се почувствах страхотно.
Кракът му разтвори моите безцеремонно. Груб полиестер докосна фината коприна и влажната ми плът. Той се гърка в мен няколко секунди, докато соковете ми направиха петно на униформата му. После се отдръпна и пъхна пръсти в процепа на гащите ми.
— Подгизнала си от влага — промърмори той. —
Пръстите му замасажираха клитора ми, а аз заскимтях тихо и светът ми се съсредоточи между краката ми. Джо задейства и другата си ръка, плъзвайки два пръста във влагалището ми.
Вкопчих се в раменете му и след миг се изпразних диво, сякаш нямаше нито утре, нито
вчера, а само едно зашеметяващо днес.
Когато успях да фокусирам погледа си, видях, че Джо бе надървен отново. Или пък просто бе един от онези щастливци, които си оставаха твърди дори след празненето, ако положението бе достатъчно интересно.
Комплимент за мен и в двата случая.
Много объркващ комплимент. Да, бях свършила, но последните няколко месеца бяха прекалено целомъдрени и дълги и един оргазъм, макар и мощен, не бе достатъчен. Все още пулсирах, готова за секс.
Трябваше да запазя желанието си за Джордж, който щеше да е спокоен след изпълнението на задачата. Спокоен и пламтящ от натрупаната сексуална енергия, потискана толкова дълго.
Но това не ми попречи да се вторача в ерекцията на Джо с копнежа на бедно момиченце, застанало пред витрината на „Тифани“. Пенисът му бе твърд като скъпоценен камък, но много по-горещ…
Осъзнах какво правя, стегнах се и отворих уста, за да изпълня следващата част от представлението (нерви и чувство за вина). Но преди да успея да кажа нещо, Джо ме хвана за ръка.
— Искам да съм в теб — прошепна той с дрезгав и хипнотичен глас. — В края на коридора има килер за електрическата инсталация. Ела — задърпа ме той.
Крадецът на бижута в мен запя от радост. Единственото по-добро от разсеян охранител бе липсващ охранител.
Жената в мен изстена възбудено. Представих си как пенисът му прониква в мен изотзад, бавно, сантиметър по сантиметър, и макар да имаше по-хубави места, където да го направим — в една от празните изложбени зали например, за да съм заобиколена от неща, които бих откраднала, вече не ми пукаше.
Започнах да обмислям положението. Може би Джо просто си убиваше времето в служба, която не го вълнуваше, и бе готов да рискува безценно, но безразлично за него бижу, за да получи бурен секс.
От друга страна, всичко това изглеждаше прекалено удобно, а това ме изпълни с любопитство и изнерви. В нашата работа почти нищо не бе лесно и удобно.
Играй си ролята. Бях дама от висшето общество, платила сериозни мангизи, за да докарат „Звездата на Лукезе“ във Вегас и трябваше да изглеждам поне леко загрижена за бижуто.
— Не трябва ли да охраняваш? — попитах, като посочих вратата.
Джо сви рамене.
— Мястото е обезопасено. Алармите ще изпищят, ако някой дори си поеме дъх тук. Наеха някаква тузарска охранителна фирма и включиха
— Е, това ме успокоява.
И наистина беше така. Джо беше просто мърляч, секси мърляч, който разчиташе, че алармената система щеше да свърши работата му.
И тя щеше да я свърши, ако аз не бях обезвредила половината, а Джордж не довършваше работата, докато аз и Джо си играехме. Е, поне Джо щеше да се порадва на див секс, преди да го уволнят.
Той прокара ръце по голите ми гърди и ме накара да забравя за угризенията си и
страховете, че Джордж може да тръгне да ме търси и да чуе странни звуци от килера.
Добре де, отчасти си мислех, че той си го заслужаваше. Бях луда по него. Но пък една жена може да издържи само на определено количество целомъдрие. Особено когато мъжът, с когото иска да наруши целомъдрието, лежи до нея в леглото, но се въздържа.
Килерът беше мизерен, обсипан с жици и кабели, непроветрен и изпълнен с машинни звуци. Миришеше на прах и едва се събрахме вътре.
Но в този момент не ми пукаше. Нямах време да се тревожа за атмосферата. Единствената любовна игра, която си позволихме, бяха няколко груби, но сладки целувки. Когато Джо ме завъртя, за да мога да се облегна на стената, студеният сив шкаф за бушоните, до който се допрях, ме накара да настръхна. Тръпка, която само увеличи възбудата ми.
Докато Джо се мъчеше да реши какво да прави с огромната ми пола, за миг се зачудих дали да не отвия няколко бушона, за да предизвикам суматоха и да прикрия оттеглянето на Джордж. Но после членът му докосна нагорещените ми интимни части и след дългото въздържание влагалището ми просто погълна великолепния член на Джо. Не си спомням прехода от лекото докосване до здравото страстно чукане. Пенисът на Джо блъскаше силно в мен, галейки отдавна недокосваните места, които дори най-добрият вибратор не може да задоволи като истински член. Една от ръцете му стискаше зърната ми, а другата се пъхна под полата и замасажира клитора ми.
Тласках назад с пълна сила. Нямаше време за нежност и финес. И точно това исках. Копнеех да усетя пламенния екстаз на оргазма и да взема Джо със себе си.
А и трябваше да бързаме. Джордж сигурно вече бе приключил, а Джо бе изоставил поста си. Не знаех за него, но опасността само ме възбуждаше още повече.
Ако не бях пристрастена към адреналина, все още щях да създавам охранителни системи, вместо да ги обезвреждам. Падах си по рисковете, а тази задача бе най-рискованата досега.
Пръстите на Джо намериха най-точния ритъм върху клитора ми. Членът му чукаше енергично, а бедрата ми се люлееха като на танцьорка.
Стори ми се, че нещо се бе повредило в електрическата система, защото внезапно всичко притъмня, после експлодира около нас.
Не видях звезди, когато се изпразних. Не точно. Видях „Звездата на Лукезе“, клонирана петдесет пъти и танцуваща зад клепачите ми.
Обвиха ме силни ръце.
— Моята добра и лоша Франческа. По-щастлива ли се чувстваш сега?