Робинята

Якубовски Максим

— Всички в училище я познават. И всички, които са още девствени, са били канени от нея да го направят по този начин. Тя изпитва желания към много от нас. И трябва да ти кажа, че в училище има много повече девственици, отколкото си мислиш.

Внезапно се почувствах измамена. Какво ми ставаше? Защо изпитвах разочарование вместо облекчение? Стегнах се и казах:

— Това е невероятно. Дали би трябвало да направим нещо по въпроса?

— Не знам — отговори Майк. — И аз самият мислех за

това. Също така си мислех какво Сара ми каза, че ще ми направи. Господи, тази кучка може да те подлуди!

Забелязах подутината в джинсите на Майк и не можах да се сдържа. Протегнах ръка и стиснах надървения му член. Той изстена, затова отново го стиснах. Усетих как се навлажнявам. Доближихме се един до друг и се целунахме страстно.

Сърцето ми биеше лудо, когато вдигнах глава. Навън луната още блестеше, околността бе тъмна, а клоните на дърветата още се люлееха. Но имаше и нещо различно. Огледах се и

видях движещи се форми. Внезапно осъзнах, че не бяха клони на дървета или храсти.

— Заключи вратите! — извиках.

— Какво? — учуди се Майк. — Наоколо няма никого… О, господи!

Той също ги видя. Мрачни високи фигури в дълги черни палта вървяха към нас.

Майк се задвижи енергично и занатиска бутоните.

Начело на групата вървеше Сара. Бялата й кожа блестеше на лунната светлина, късата й коса изглеждаше красива и зловеща.

— Наистина ли мислехте, че можете да го направите без нас? — извика тя.

Бе все още далеч, но гласът й отекна в джипа.

— Мамка му, кучката е довела цялото си семейство! — каза Майк. — Нямаме шанс. Ще ни очистят. Ще ни принесат в жертва.

— Трябваше да се сетя, че Джанин ще се раздрънка! Но можем да се справим. Знам какво трябва да направим.

— Да не би да имаш пистолет? — учуди се Майк.

— Трябва да се изчукаме колкото се може по-бързо.

— Просто ей така?

— Няма друг начин — казах, като го погледнах в очите. — След като загубим девствеността си, вече няма да сме интересни за тях. Хващай се за работа.

— Лесно ти е да го кажеш — отвърна той. — Как да действам при тези обстоятелства?

Светкавично смъкнах панталона му и засмуках члена му Стори ми се, че винаги съм

знаела как да правя минет.

— О, Господи, Ками, това е страхотно — изстена той. — Наистина съм надървен. Това е най-великото усещане! Мамка му! — внезапно каза той. — Приближават се.

— Добре. Вече си надървен. Захващай се за работа. Трябва да го направим колкото се може по-бързо. В противен случай ще сме техни.

Погледнах навън. Мислех, че Сара и семейството й тичат към нас, но те вървяха бавно и бяха поне на двайсет метра от колата. Тя ми се усмихна и се заразхожда грациозно, както бе правила в английската

градина в часа по рисуване. И сега носеше същата бледолилава рокля, а мъжете бяха облечени в старомодни костюми.

Майк също ги видя.

— Играят си с нас — каза той. — Не знам какво да правя. Въздъхнах нетърпеливо.

— Лягай — наредих му.

Той се подчини. Надникнах навън. Сара и мъжете бяха изчезнали.

— Къде са? — попита Майк.

Затропаха по прозорците на джипа. Бяха притиснати към стъклата и ни зяпаха. Видях мъжа от черната стая.

Потръпнах, но знаех, че трябва да сваля прашките си. Мъжът прокара огромния си яркочервен език по стъклото.

— По-добре е да затвориш очи — посъветвах Майк.

— Ами презерватив? — попита той. — Не нося със себе си. Мислех, че ще отидем у нас, където мога да взема няколко презерватива от резервите на големия ми брат.

— Нямаме време да се тревожим за презервативи — прекъснах го.

Коленичих и го възседнах. Семейството на Сара се вторачи в нас.

— Проклети да сте! — изпищя Сара.

Лицето й бе зловеща маска.

— Няма да стане — уплаши се Майк.

— Ще го направя да стане — успокоих го.

Хванах члена му в ръка, наместих се и се настаних върху него. Сара и семейството й започнаха да клатят джипа. Двамата с Майк се търколихме в задната част на колата.

— Не можете да го направите без мен! — изкрещя Сара.

Бандата откачалници залюля джипа и почти го преобърна. Сара примигна и лунната светлина изчезна. Беше абсолютно тъмно.

— О, не! — извиках. — Заведе ни в черната стая.

Наистина бяхме там.

— Да — отвърна Майк. — Усещам студения мрамор под задника си.

— Дръж се! — казах.

Видях Сара с нож в ръка да се приближава към нас. Покатерих се върху Майк. Трудно му бе да задържи ерекцията си. Стиснах го няколко пъти и го втвърдих. Насочих члена му към девственото си отвърстие.

Нервните окончания във влагалището ми усетиха кадифената глава на пениса на Майк. Ахнах, когато тялото ми прие пулсиращия орган. Почувствах се като ангел, носещ се в небето, после като дявол, горящ в пламъците. Накрая нещо се скъса.

— О, Г осподи — изохках.

— Вътре съм — каза Майк.

Усетих горещината на кръвта, която потече от мен.

— Наистина боли — прошепнах и паднах върху гърдите на Майк.

Когато вдигнах глава, видях, че отново сме в джипа, който вече не се люлееше. Навън Сара изплези език. Върху него бе кървавият скъпоценен камък, който бе взела от мен.

— Защо не се махат? — извика Майк. — В теб съм, но още са тук.

Сара изкрещя оглушително.

— Тук са заради теб — казах. — Искат девствената ти душа.